Гърци дарили милиони за новата джамия в Златоград, научаваме от медиите. Тук-там е отбелязано, че въпросните гърци били от близките до Златоград райони, които днес са в Гърция – Ехинос, Термес и т.н. в района на град Ксанти. Зад въпросните имена стоят някогашните Шахин и Златоградски бани – големи села на българи мюсюлмани, които остават в Гърция след Втората световна война.
И днес пътуващите през КПП – Златоград към Бяло море се разбират без проблеми с местните хора на архаичен български език. За някои журналисти, обаче, това явно са излишни подробности.
За нас пък именно в това е новината – че хората в една общност, немилостиво разделена от граница, започват отново да намират пътищата един към друг. Съвсем друг е въпросът дали огромното минаре, знаково поставено на входа на Златоград на броени километри от границата, е най-добрата врата към съвременна България. Но нали точно с това България е по-различна от мнозина свои съседи – с търпимостта и разбирателството.
Тази търпимост и разбирателство се доказва в Златоград (макар и там наскоро да имаше напрежение). И всички ние само бихме спечелили от един подробен поглед на българските медии към онзи красив край. Уви, не го получаваме.
През това време Гърция и Турция се опитват да се доберат до монопол над историята на помаците. Тези прекрасни наши братя, чийто говор нито гърци, нито турци могат да разберат, днес са разпънати между турските домогвания и официалната гръцка политика, която произведе помашки „етнос” и „език”.
А българската търпимост явно достига болни размери и заприличва на безразличие…
