автор: д-р Султанка Петрова, председател на Националната женска организация на ВМРО
Дискриминацията към възрастните хора е един от най-актуалните и наболели социални проблеми на обществото, което се явява бариера за формиране на толерантност между поколенията. Това е сериозно предизвикателство, засягащо ежедневните проблеми на хора от третата възраст в различните обществени сфери: здравеопазване, социални дейности, услуги и други.
Ниската платежоспособност на възрастните хора често ги лишава от много обществени прояви – театър, кино, изложби и др.
Най-голямата болка и мъка за тях е, че са лишени от възможността да полагат адекватни грижи за собственото си здраве, поради скъпоструващи лекарства, които се оказват съвсем недостъпни за тях.
Работили 40 и повече години днес са принудени да живеят примитивно, задоволявайки най-скромните си житейски нужди: закупуване на хляб и мляко.
През последните години се наблюдава влошаване на здравния статус на населението, затова възрастните хора в България се нуждаят от специално внимание и грижи. Някои обясняват това с бедността на пенсионерите и невъзможността на много хора да си осигурят елементарни условия за живот и съществуване.
Традиционно в България грижата за възрастните хора се поема от децата. Много от нас се грижат за близките си, защото не могат да си позволят да плащат за асистент или хоспис, което изисква неограничен бюджет.
Българските институции напълно са абдикирали от грижите за най-изстрадалото поколение, което строеше, създаваше и градеше.
Днес програмите за възрастни хора, по които се работи са почти неизвестни – липсва информация, липсва ангажираност и отговорност към хората от третата възраст.
Обидно и унизително е да си възрастен човек в България. Отритнат, ненужен, забравен, самотен, болен, изоставен!
Проучих задълбочено преди няколко дни какви услуги ползват възрастните хора в Германия и с възхита установих, че този народ наистина трябва да се гордее с постиженията си.
Хората, нуждаещи се от грижи, представят своята социална оценка пред социалния фонд на Германия и в зависимост от необходимостта получават мобилни, полустационарни и стационарни услуги и грижи.
В случай, че за тях се грижат техните близки, ползвателите на услуги получават парични средства за грижите, според нивото на заетост. Освен това всеки член от семейството може да ползва до 6 месеца отпуск, за да се погрижи за възрастния си близък.
Ясно е, че сме много далеч от тези постижения.
Именно затова Националната женска организация на ВМРО настоява за адекватни, спешни мерки и усилия, насочени към развитие на институционалните грижи и услуги, мобилизиране капацитетът на местните общности в грижата за възрастните хора, включването им в обществения живот, недопускане на социална изолация, разработване на доброволчески услуги на местно ниво. Това може да стане чрез организиране на:
– помощ в дома: готвене, пране, гладене, лична хигиена, измерване на кръвно налягане и др.
– помощ извън дома: пазаруване, плащане на сметки, закупуване на лекарства и др.
Непрекъснато говорим за Европа и ЕС, но наистина сме много далеч от действителността.
Крайно време е политиците да се обединят около няколко важни и приоритетни задачи, като една от тях трябва да бъде повишаване на пенсиите и осигуряване на достойни старини на възрастните, както и провеждане на адекватна социална политика, насочена към подобряване живота и здравето на хората в България!
