„Даскале, даскале, добре че си в гроба, за да не видиш забравените и осквернени кости на твоето чедо – родното школо. Това, което ти, даскале, с кръв и пот бранеше през вековете. И не чужди, даскале, а твоите братя българи, на които държеше треперещата ръка, за да се учат на четмо и писмо, ги погребаха, а гробовете им продадоха на търг.
Сега портретите на твоите вдъхновители ги газят кози, а Рада Госпожина, наръфана от плъхове, лежи в прахта. И само обективът на някой втрещен от гледката чужденец авантюрист документира безнадеждно склерозиралата ни историческа памет!“
Всяка година в България между 5 и 10 села остават безлюдни. Около 200 са селата – призраци, без нито един жител. Над 500 пък са тези, в които живеят по 20-30 човека. И заедно с избледняващите сенки на тези места, умира и по едно българско училище.
,
Училището в село Крушево, фотограф Никола Милър ©
Детската градина в село Крушево, фотограф Никола Милър ©
Днес някогашните класни стаи тънат в забрава или ако имат късмет биват превръщани в хранилище за слама или пък продадени на търг на някой чужденец или нашенски бизнесмен, чиято мечта е да си спретне средновековен дворец срещу жълти стотинки.
Училището в село Горна Росица, фотограф Никола Милър ©
Никола Милър е шотландка от Дъмфрис, която от три години живее в село Крушево край Севлиево, обикаля по пътищата на страната ни и запечатва с фотоапарата си нещата, които я впечатляват. Тя е от онези чужденци, които не спират да се изумяват пред вида на тленните останки на предишни величествени сгради. „Обичам усещането за пътуване назад във времето, което намирам в тези места и които повечето хора подминават без дори да забележат.“ – споделя Никола.
Повече фотографии от Никола Милър на изоставени места в България, може да видите тук: www.flickr.com/photos/nicolaiona/
Живот след разрухата
Иван Доков е млад фотограф, който е сред малцината българи, решили да запечатат образа на старите български училища. В своя проект Иван създава фотографии на надписите върху училищните стени, като свидетелство за живота след разрухата.
„През 2010 реших да документирам селото на баба и дядо. Като дете прекарвах летата там и беше голям купон. Детство :). През 2009 беше мой ред да закарам бабата и дядото на село. Прекарах няколко дни там, спомних си разни неща и ужасно много се натъжих. Къщата ни беше заобиколена от изоставени имоти, нямаше пекарна, училище, магазин… Останало беше само едно барче/кафе/магазин, пред което по цял ден се пиеше. На следващата година хванах колата и почнах да снимам из района.“ – споделя Доков.
Фотограф Иван Доков © ivandokov.com
Историята на един англичанин и неговото изоставено училище в България
Някак в пространството витае схващането, че у нас се заселват пенсионери от различни държави, които намират България за екзотично място, където да изживеят спокойно старините си. Но истината е, че по нашите земи се установяват и не малко млади хора, търсачи на силни усещания. Дали, защото са пленени от красивата природа или защото за тях България е по-близката и безопасна алтернатива на Африка? Кой знае!
Такъв е случаят с един англичанин, който посвещава цял блог на своето емигриране в Родопите, озаглавен „Old School In Bulgaria“. В него той разказва за това как е успял да купи на търг изоставено училище близо до Ардино и как протича целят процес по превръщането му в негов нов дом.
Училището, собственост на един англичанин
Постепенното му преобразяване в дом
Някога тези училища са раждали лекари, художници, писатели, учители… Днес в тях раждат само мишките!
Прости, учителко любима, прости и ти, даскале, че вместо цветя ви поднесохме бурени! Мир на праха ви и светла ви памет!
Източник: Уеб стейдж
