Текстът е публикуван на личната страница на Ангел Джамбазки
Обстойно се запознах с окончателния доклад за изпълнение на Стратегията за вътрешна сигурност на ЕС за периода 2010-2014 г. С някои от направените констатации по отношение на изминалия период мога безрезервно да се съглася. Не споделям обаче общия дискурс на доклада, а именно че оценката за извършеното може да бъде само и единствено положителна.
В представения документ се отчитат само и основно успехите, но не бива да се заблуждаваме, че Европа отбелязва и не малко провали в сектор „Сигурност”. Затова не трябва гузно да се мълчи, напротив, следва да водим дебат, да правим предложения и препоръки и да настояваме за тяхното реално изпълнение.
Съвсем накратко относно изпълненото до момента. И по петте основни стратегически цели има напредък, но като цяло – абсолютно недостатъчен. Особено по отношение на борбата с тероризма и трафика на наркотици резултатите са повече от скромни.
По отношение на охраната и управлението на външните граници на Съюза считам, че е налице пълен провал. В подкрепа на тази теза могат да бъдат изтъкнати фактите, че хиляди граждани на държави-членки се сражават на страната на Халифата в Ирак и Сирия. Може би в пъти повече са тук в Европа и проповядват и радикализират някои среди в нашите общества. На този фон какво сме постигнали, как сме профилактирали и обърнали процеса? По никакъв начин.
Относно наркотичните вещества – широката им употреба в държавите-членки показва, че трафикът не само не е намалял, но и се е увеличил. Това се признава и в самия доклад.
Фундаменталният въпрос за управлението и охраната на външните за Съюза граници е на същото ниво, каквото беше и през 2010 г., че и по-рано. Оценката, че службата Frontex оказва по-голяма подкрепа на държавите, считам за пресилена. Що се отнася до България това мога да твърдя с основание. Фактът, че продължава хроничният недостиг на материален и човешки ресурс за охрана на външните граници, се доказва от засиления поток нелегални имигранти от 2013 г. насам, чиято жертва е България. Положението в Испания, Италия и Гърция не е по-различно. Тук считам, че до известна степен и Комисията и Парламентът пречат вместо да помагат. Нелегалната имиграция ако не спряна, трябва да бъде сведена до минимум, а не да се приемат актове, които я стимулират, а нелегалните имигранти да имат повече права от гражданите на държавите-членки. Не споделям и идеята да се харчат пари да спасяваме нелегални имигранти, които после да вкарваме в собствените си държави, и тук подкрепям напълно позицията, изразена от британския премиер Дейвид Камерън по въпроса.
Някои препоръки, които считам за важни и които следва да направят доклада по-обективен. Засилване на националното сътрудничество по линия на борбата с трафика. Тук следва да отбележим, че високо рисков и интензивен, освен трафика на наркотични вещества, е и трафикът на хора с цел проституция, извършване на джебчийски кражби и просия. Необходимо е тези въпроси да бъдат решавани.
Комбинация от мерки за борба с ислямския фундаментализъм, който е основният фактор, подклаждащ терористична активност на територията на Европа. Тук става въпрос за наблюдение, обмен на информация и въвеждане на безкомпромисни мерки спрямо лицата, които се занимават или финансират подобна дейност.
Необходимо е и да обявим нелегалната имиграция за държавен и социален проблем за държавите-членки. Европа не може да си позволи повече да бъде донор и пристан за всеки, който е решил да идва тук и да живее за чужда сметка. Интеграционната политика по отношение на нелегалните имигранти е провалена и следва кардинално да бъде преосмислена. В тази връзка е необходимо по линия на Frontex да се окаже още по-голяма помощ на засегнатите държави-членки и да се положат максимум усилия за затваряне на външните граници и пресичане на практиките незаконно да се преминават.
