Нелегалната организация успя да привлече вниманието на Европа върху отказа за регистрацията ѝ, пишат Людмил Илиев и Борислав Каменов за рубриката „Наблюдател“ на в. „Сега“
В дългогодишните си опити някак да се интегрираме към западния свят и да станем модерна държава открихме, че Европа има една особено неприятна страна – обича да ни казва какво да правим и как да го правим. И тук не говорим само за това как да изглеждат краставиците национално производство – „добре оформени и прави“, според една легендарна, вече отменена разпоредба на ЕС отпреди 5-6 години. Става въпрос за това, че непривичните за нас представи на европейците за демокрация бърникат в една изключително чувствителна и болезнена област – национална идентичност и политика.
Макар и заклеймен като провал от големи европейски лидери като Ангела Меркел, Дейвид Камерън и Никола Саркози, мултикултурализмът си
остава един от фундаментите
на западния обществено-политически ред. И до днес всеки, който рече да се самообяви за представител на потъпкана малцинствена група, има най-малкото възможност да бъде изслушан със симпатия и разбиране в западните столици в името на демокрацията и правата на човека. А понякога има шанс и за нещо повече, особено ако носи под мишница един наръч със съдебни решения от Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург, които да му служат като доказателство за това на какви притеснения е подложен в страната си. Като родните македонисти от ОМО „Илинден“ ПИРИН.
Вече близо 15 години организацията се опитва да се регистрира под някаква форма, след като през 2000 г. Конституционният съд реши, че съществуването ѝ представлява заплаха за териториалната цялост на България и я забрани. Оттогава насам македонистите редовно отнасят казуса в Страсбург и редовно печелят. Аргументът на съда се свежда до това, че каквито и идеи да изповядват, омо-вци го правят по мирен начин, не застрашават нито демократичния характер на държавата, нито националната сигурност поради незначителното си политическо влияние.
След като осъдиха страната ни толкова пъти, че вече им загубихме бройката, македонстващите успяха да качат играта на надхитряване с българската държава на по-високо ниво – с проблема им се ангажира Комитетът на министрите на Съвета на Европа (СЕ). Това е един от основните органи на СЕ, в който заседават външните министри на 47-те страни-членки и техните постоянни представители. Една от най-важните функции на комитета е да наблюдава доколко членовете се съобразяват с отсъжданията на ЕСПЧ по заведени срещу тях дела. Едва ли за някого е изненада, че в случая с драпащите за регистрация македонисти се оказва, че
България не е излязла с някакво трайно разрешение.
Затова в началото на декември комитетът сметна, че трябва да ни „насърчи“ в изпълнението на съдебните решения като премине от стандартна към разширена процедура на наблюдение по заплетения въпрос. По терминологията на комитета това означава, че повтарящият се казус отразява наличието на значителен и сложен обществен проблем – в случая със свободата на сдружаване, с което се нарушава чл. 11 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Просто съдебните отсъждания в наш ущърб вече станаха прекалено много. А очевидно в СЕ смятат, че нашите власти не правят нищо, за да променят това положение. Ако нещата продължат да се развиват така, върху страната ни може да бъде лепнато поредното, при това много мазно черно петно – на нарушител на човешките права на своите граждани.
Проблемът се усложнява от особената игра на омо-вци. Самата ОМО „Илинден“ ПИРИН се рекламира на сайта си като „национална политическа партия с либерални и демократични принципи“, която се „бори за равноправието и интеграцията на всички етнически малцинства и религиозни общности в България и за прилагане на европейските стандарти за правата на малцинствата“ (всякакви прилики с ДПС са напълно случайни). В устава ѝ изрично се заявява, че ще работи за тези цели с мирни и демократични средства в съответствие с българските закони и Конституция. А определението „етнически македонци“ се споменава всичко на всичко два пъти, при това съвсем небрежно. В същото време при опитите си за регистрация като НПО в благоевградския съд омо-вци говорят за насилствена асимилация, етноцид, твърдят, че са организация на етническа основа. И естествено получават отказ. Фрапиращата разлика между официалните документи на ОМО и тона ѝ при опитите да се узакони подсказват, че
става въпрос за провокация,
при която отказът на съда е съзнателно търсен. Целта, естествено, е да се отнесе казусът отново до ЕСПЧ, чието мнение по въпроса отдавна е ясно. И така, година след година, делата се трупат, докато накрая резултатът е налице – Комитетът на министрите на СЕ премина към засилено наблюдение, а към нас ще потече нова поредица от критични доклади.
Но най-лошото е, че така се привлича вниманието на международни организации и европейски институции, които започват да се интересуват от положението и правата на „македонското малцинство“, за чието признаване всъщност се бори ОМО „Илинден“ ПИРИН. Организацията е прекалено слаба, а базата ѝ – нищожно малка, така че дори да бъде регистрирана като партия, няма да има никакво политическо влияние. Но влизането на темата за „етническите македонци“ в дневния ред на институции, действащи на европейско равнище, може да отслаби много позицията на България по въпроса и да наруши баланса в отношенията ни с БЮРМ в полза на Скопие. Остава ни само да се надяваме, че след като толкова години си измиваха ръцете с благоевградския съд, властите в София в лицето на външното и правосъдното министерство най-накрая ще се захванат сериозно с проблема.
