Македонците крият комплекси зад гигантски статуи на антични герои, царе, императори, светци, творци и войни, пише Марина Чертова за „Всеки ден“
Кичът и грандоманията често прикриват комплекс за малоценност. В случая, когато става въпрос не за личност, а за държава – нещата придобиват смешно-сериозен характер. Смешен – защото става дума за безумни напъни да представиш не само на собствените си граждани, но и на съседните страни, а и на цял свят нещо, което не е твое, за твое. По този начин обаче предизвикваш насмешка и дори сарказъм у същите тези граждани и у чужденците. Сериозно е обаче – защото все пак става дума за държава.
Колкото по-малко победи в историята си има един народ, толкова по-големи са паметниците му, обичат да казват историците. И ако се отегчихте от това предисловие, веднага бързам да кажа, че думите ми са за Република Македония. И ще добавя, че изпитвам симпатия към македонците, към многобройните живописни места в страната, към пъстрите калдъръмените улички в старата част на Скопие, изпълнени с македонци, албанци, турци и туристи от цял свят и разбира се, към македонската ракия.
Но цялата тази симпатия, уви, не може да ме накара да не се отнеса с насмешка към това, което представлява днес центърът на Скопие. На една малка площ се издигат 50 кичозни гигантски статуи от мрамор, гранит и бронз, които целят да покажат древните корени на македонската нация и история. У част у македонците, а и у чужденците те предизвикват истински културен шок.
Съвременна Македония е една държава, изтъкана от огромен комплекс за малоценност, който компенсира с грандомански и смешни паметници в центъра на столицата си. Това бе единственото чувство, което ме обхвана, когато стъпих преди дни в Скопие. Огромните статуи на антични герои на коне не предизвикаха у мен нито възхищение, нито почит, а само ме отблъснаха. На този фон сивите сталински сгради в Москва и дори паметниците на Ленин и Маркс са по-приветливи от мраморните скулптури в Скопие. Затова с основание местни и чужденци се присмиват на 50-те безумни паметника в центъра на столицата, като ги наричат „Дисниленд“. Нещо като увеселителен парк, изпълнен със страшни динозаври. Само дето вместо динозаври там са цъфнали фигури на императори, царе, войни, писатели, поети, воеводи.
„Центърът на Скопие прилича на „Дисниленд“ или парка на Астерикс в Париж. Работи се според мен за една идейна карикатура на главния град на Република Македония“, коментира преди време бившият македонски премиер Любчо Георгиевски по адрес на своите наследници в управлението – ВМРО-ДПМНЕ.
Мегаломанските паметници, които бяха стоварени в македонската столица буквално за една нощ, очевидно целят да покажат величието на македонската нация от Античността до наши дни. Там може да видите както съвременниците на Клеопатра, така и на Майка Тереза. Такава всъщност е и идеята на бутафорния проект „Скопие 2014″, който стартира през 2010 г.
Бях в столицата на съседите ни през 2009 г. и мога само да съжалявам, че днес почти нищо не е останало от нейния чар и уют, които ме посрещнаха преди 6 години. Нощем тези грамадански фигури на герои и коне биват обливани в разноцветни светлини, а пред тях се издигат пищни фонтани. За капак на всичко на брега на Вардар има посадени и палми. Току-виж човек може да реши, че се разхожда по крайбрежната улица на Кан. По неособено дълбоката река пък бяха пуснати „македонски царски галери“. И край реката се издигат и величествени бели дворци, един от които е приютил Археологическия музей на Македония.
По улиците на Скопие пък обикалят червени двуетажни автобуси, досущ като тези в Лондон. И явно за да се даде самочувствие на Скопие като европейски мегаполис, на входа на централния площад „Македония“ се издига Триумфална арка, копие на парижката. Иначе съседите ни са я кръстили „Порта Македония“. А на самия площад върху кръгла платформа се извисява Александър Македонски, възседнал своя огромен кон. В подножието на пилона е оформен фонтан с лъвове и сцени от битки. Височината на цялата композиция е 31 метра. Официалното й название е „Воин на кон“, а не Александър Велики, за да не се дразнят съседите в Гърция, с които и без това Македония е в непрекъснати исторически и културни спорове. Но все пак връзката е ясна – според националната доктрина, измислена в Скопие, македонците са преки потомци на великия пълководец Александър Македонски.
Компания на непобедимия „македонски“ воин прави група бронзово-мраморни-каменни български исторически личности. На трон, целият решен в бяло, е цар Самуил, чието име е изписано като Самоил. В близост са Даме Груев и Гоце Делчев. На моста край Вардар пък са увековечени и Светите братя Кирил и Методий, както и техните ученици Климент Охридски и Наум. В Скопие има и паметници на българите Васил Чекаларов, Христо Узунов, Павел Шатев, Христо Татарчев. Част от проекта „Скопие 2014″ е и скулптурата на поета Никола Вапцаров и на братя Миладинови. И пак на брега на Вардар е и паметникът на византийския император Юстиниан Първи. Надалеч е и Прометей.
На другия край на площада, на входа към Стария град и към албанската част, е разположен паметникът на цар Филип Македонски, бащата на Александър Велики, размахал мощен юмрук в небето. В съседство пък се вижда фонтан с група внушителни бронзови коне. По трасето между легендарните владетели се издигат новите министерски сгради, театърът, музеи.
Пред моста, водещ към белия дворец на Археологическия музей, са наредени над 20 статуи на антични владетели, пълководци, интелектуалци и македонски светци. Да не забравим и величествените лъвове и многобройни фигури на коне, които пак са израз на величието на Република Македония. Всъщност на нейното историческо падение. Кражбата на история чрез поставянето на тези фигури в Скопие до момента варира от 208 до 600 милиона евро. Толкова според различни изчисления струва построяването на всички тези кичозни статуи.
Стиропор в основата на барока
Катастрофа на кола в ограда на новия театър в центъра на Скопие разкри страшната тайна на мегаломанския проект „Скопие 2014″, съобщиха преди време македонски медии. Оказа се, че барокът в македонската столица е направен от стиропор. Това накара архитекти да прогнозират, че паметниците на македонското национално величие и самочувствие ще се разпаднат в рамките на десетилетие. Дано все пак това не се отнася до съвременната македонска държава.
Филип Македонски е размахал юмрук
Ако нямате пари да отидете в Париж, може да видите бледото копие на Триумфалната арка само на 220 км от София
Цар Самуил е друга атракция в скопския „Дисниленд“
Археологическият музей е достоен представител на историческия кич
Паметникът на Светите братя Кирил и Методий до Каменния мост в Скопие
