Необходимо е двойно увеличение на средствата и засилена роля на държавата във висшето образование
Увеличение на субсидиите за университетите през идните 4 години ще гарантира по-добро качество на обучение, развитие на преподавателските кадри, както и засилване на контрола на държавата върху харчовете на ВУЗ-овете. С доц. Милен Михов Веселина Ангелова, в. „Труд“, дискутира мащабните проекти за модернизация на въоръжените ни сили, компроматната война в политиката, появата на нови играчи на политическата сцена преди предстоящите парламентарни избори.
– Доц. Михов, работите за сериозна реформа във висшето образование. Какво е залегнало в националната стратегия?
– Една от приоритетните цели в сектор образование у нас ще бъде реформата във висшето образование. Това е изключително важно не само от образователен и научен аспект, но и по отношение на потребностите на пазара на труда и подготовката на висококвалифицирани кадри. Реформата има всеобхватно измерение, включително и демографско. Българското висше образование отдавна представлява част от световното образователно поле, а университетите ни се конкурират с мощни изследователски и образователни центрове от цял свят. Нашите кандидат-студенти имат възможност да избират къде да получат добро образование. Това поставя сериозни предизвикателства пред родното висше образование. Смятам, че съществуващият свръхлиберален режим на организация и ръководство на висшето ни образование е изчерпан. Необходимо е държавата да влезе със своята отговорност и ръководство в системата на висшето образование. Националната стратегия вече е предложена за обществено обсъждане и след това ще бъде внесена в парламента за обсъждане и гласуване. Становището на ВМРО е, че трябва да се засили ролята на държавата в ръководството на ВУЗ-овете без това да поставя под съмнение академичната им автономност.
– Предвижда ли се затягане на контрола на държавата върху правилното разпределение и изразходване на финансовите средства за висшите учебни заведения?
– Контролът на държавата за изразходването на обществените средства ще бъде засилен, защото нашите университети работят изцяло с обществени средства чрез държавната субсидия и отделно чрез таксите, които плащат студентите, определени от държавата. Освен това е важно тази реформа да върви с добър темп на нарастване на финансирането на висшите училища. Искаме през следващите 4 години да удвоим субсидията за ВУЗ-овете, защото това е пътят към развитие. Трябва да има добро ръководство, добър контрол и добро финансиране. Така ще започне да се решава целият комплекс от проблеми във висшето образование – подобряване на програми, привличане на млади специалисти, кариерно развитие на преподаватели и учени и обвързването на висшето образование с потребностите на обществото. За нас от ВМРО е важно тази реформа да бъде постигната чрез политическо съгласие и да бъде прилагана, независимо от политическите промени и правителствени смени в следващите години.
– Какво още е залегнало в стратегията за развитие на българското образование?
– Трябва да бъде завишен и контролът на държавата и по отношение на прякото ръководство на висшите учебни заведения. Тази свръхконцентрация на власт с вътрешно избиране на ръководства за определен мандат лишава държавата от възможността да налага контрол върху управлението на финансовия ресурс и да прилага перспективни политики за академично развитие в обществен интерес. Стара идея е, че трябва да се отдели академичната от административната власт във висшите училища. Административната власт трябва да прилага последователна политика за развитие на висшето училища в синхрон с образователната политика на държавата и обществения интерес.
– Какво пречи и сега държавата да оказва по-сериозен контрол върху финансовите операции и изобщо върху дейността на университетите? Вие нееднократно сте подавали сигнали за нарушения.
– Аз съм бил свидетел и съм чел документи, които са свързани с различни одити на Министерството на образованието и науката, които констатират смущаващи факти при стопанисването на университетските ресурси. Тези констатации обаче не намират правораздавателно развитие именно заради този либерален и затворен модел на управление. Според него академичните общности могат сами да излъчат управление. В определени случаи институционалните интереси налагат възпроизводство на статуквото, защото ръководствата са отговорни пред академичната общност и са заинтересовани от гарантирането на следващ мандат на управление.
– От дълго време се говори, че не достигат парите за наука в университетите. Какво мислите в тази насока?
– Категорично е необходимо увеличаване на финансирането. Предвижда се възможност висшите училища да се конкурират благородно в зависимост от научната продукция, която реализират. Очертават се две характеристики на университетите – такива, които имат предимно образователни функции, и такива, които развиват активна научно-изследователска дейност. Финансирането на научната дейност също трябва да е с темп на нарастване през следващите 10 години. Без развитието на науката и иновациите, както ни подсказа и пандемията от COVID-19, няма как да посрещаме предизвикателствата на живота във всички сфери.
– Учителските заплати изпревариха тези на университетските преподаватели. Предвиждат ли се мерки и за развитието на преподавателския състав в университетите?
– Предстои увеличаване на стипендиите за докторанти, защото това реално са най-добрите студенти, които са избрали да развиват научните си интереси. Предложили сме стипендията да не е по-малка от 150% от минималната работна заплата. В Закона за висшето образование е регламентирано, че ще бъде определен от държавата минимален праг на възнагражденията на университетските преподаватели и това предстои да стане реалност с бюджета за идната година.
– Университетите преминаха на онлайн режим на работа по време на пандемията. Как ще се отрази това върху качеството на обучение?
– Висшето образование е по-свободно в реализирането на образователната политика и използването на форми и методи на преподаване. Има учебни заведения, които заявиха, че преминават към по-висока степен на дигитално обучение, докато други запазват традиционната форма. Важна е и спецификата на отделните специалности, тъй като има и такива, които изискват физическо присъствие за усвояване на конкретни практически умения.
– Докъде стигнаха проектите с модернизацията на въоръжените ни сили?
– Въпреки кризата, породена от COVID-19, усилията на министър Каракачанов и на Комисията по отбрана са насочени към обща цел – модернизиране на въоръжените ни сили и реализиране на належащите проекти за това. Разхлабването на мерките заради коронавируса в Европа и света изобщо създават възможност за преминаване към следващия етап. Предстои изграждането на два нови многофункционални кораба и превъоръжаване на сухопътните войски с нов тип бойни машини на пехотата. Уверенията на Министерството на отбраната са, че до края на годината ще бъде подписан договор за новите кораби. Изграждането им ще е в български корабостроителници с участието на един немалък брой наши предприятия. Министърът на отбраната заяви, че има воля за продължаване политиката на подобряване социалните условия на военнослужещите. Надявам се в следващия бюджет да бъде заложено четвъртото увеличаване заплатите на армейците с 10%. В последните 30 години няма период, в който за 4 години възнагражденията в армията да са скочили с над 40%. Това е много важно за гарантиране на социалната сигурност на военнослужещите и за стабилизиране на числения състав на въоръжените ни сили. Политиката на Министерството на отбраната през последните 3 години бе насочена към преодоляване на недокомплекта и решаване на социалните проблеми. И тези резултати са видими.
– Има ли засилен интерес към военната професия?
– Този въпрос има две страни. През последните 2 години, особено със стартирането на успешната кампания „Бъди войник“ на Министерството на отбраната, увеличаването на заплатите, спирането на социалните експерименти в сектор „Сигурност и отбрана“ се засили интересът към военната служба. Няколко пъти нарасна броят на желаещите да постъпят в армейските редици. Това обаче не води пряко до рязко намаляване на недокомплекта. Една значителна част от кандидатите не отговарят на възрастовите ограничения и затова парламентът вдигна границата до 40 г. за постъпване в армията за редовите военнослужещи. Големият проблем при провеждането на конкурсите за длъжностите е здравословното състояние на кандидатите. Значителна част от тях, за съжаление, имат здравословни проблеми, които ги правят негодни за военна служба. Това е важен въпрос, който трябва да се постави пред обществото, защото той засяга и други сфери – образование, здравеопазване, социално поведение, спорт. Нужна е активна политика за подобряване на общия здравословен статус на българските граждани. Проблемът за неизпълнение на държавната поръчка за прием на курсанти не е поради липса на кандидати, а заради невъзможност да покрият медицинските тестове и изпитните изисквания. Компромис обаче не може да бъде направен.
– Напоследък сме свидетели как се нажежава политическата обстановка у нас. Коментирайте компроматните скандали, които тресат държавата.
– Може да се каже, че вече сме в деветия месец на парламентарните избори. И ако използваме тази метафора, то с всеки изминал ден терминът наближава и това предизвиква политически конвулсии. На практика сме в предизборна кампания. Очевидно е, че надпреварата започва с много силна компроматна и негативна атака срещу управлението и лично срещу премиера Борисов. В тази кампания се очертава пъстър карнавал на желаещи за новия мандат. Картината действително е шарена в политическия спектър, в който се представят участниците. Какво точно предлагат засега не е ясно дефинирано.
– Каква е позицията на ВМРО и Обединените патриоти в тази ситуация?
– Декларирали сме, че докато правителството и парламентарното мнозинство изпълняват програмата за управление, ВМРО ще стои зад тези действия и ще бъде участник в това управление. Ясно е, че политическите атаки няма да спрат и няма да бъде спестено нищо на управляващите. Ние обаче си поставяме амбицията да реализираме в оставащото време важни за българското общество въпроси. Сред тях е идеята за доброволните отряди, която предизвика колизия в управляващата коалиция. След последния коалиционен съвет се постигна съгласие на най-високо ниво. Вече има воля да бъде приложена тази мярка, която е необходима за преодоляването на някои прояви на битовата престъпност и гарантиране сигурността на хората от малките населени места. Съществен проблем, който поставяме, е свързан с частния фалит и за това да се сложи край на порочното явление „длъжник до живот“. Надяваме се да постигнем съгласие с нашите партньори от ГЕРБ, защото не може в XXI век да съществува такова явление, подобно на дълговото робство от столетия назад. Важни са въпросите, свързани със Закона за социалните услуги. Обществото е много чувствително към тази материя.
– Цветан Цветанов съобщи, че подготвя нова партия. Какви са очакванията Ви за предстоящото му явяване на политическата сцена догодина?
– За хората, които наблюдават политическия живот, амбициите на г-н Цветанов са доста ясно откроими. Докъде ще стигне неговият политически проект, как той ще се ситуира в политическото пространство, дали като втори ГЕРБ или като анти ГЕРБ, засега можем само да гадаем. Това е въпрос, който следим с внимание и чрез експертите, но без да участваме, нито пък да имаме някакво отношение. Политически проекти и занапред ще се раждат и ще се развиват. Ситуацията на политическата сцена е изключително динамична.
– Какво сочи Вашата прогноза, правителството ще си изкара ли мандата?
– Ако разглеждаме обективно ситуацията и игнорираме мащабите на компроматната война, предсрочни избори само няколко месеца преди редовните парламентарни са необосновани. Не е въпрос на всяка цена да отчетем изпълнение на мандата. Потребност на обществото и предизвикателствата, пред които сме изправени, диктуват разумен подход. Само след броени месеци хората ще имат възможност да изберат между всички нови, стари и още по-стари политически сили и да разпределят властта така, както е волята на суверена. Едни нормални избори след нормална изборна кампания ще гарантират най-добрия резултат.
Доц. Милен Михов е народен представител от ВМРО от Великотърновския избирателен район. Заместник-председател на Комисията по образование и член на Комисията по отбрана към Народното събрание. Преподавател по „Нова българска история“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.
