Това, което преживях, не ми излиза от главата. Ни денем, ни нощем. Това каза пред Фрог нюз 85-годишният Иван Бошков, който е една от малкото оцелели жертви на протурския терористичен акт във влака край Буново преди 30 години.
Днес дядо Иван не вижда и не чува. Прекарал е тежък инсулт и се е сдобил с първа група инвалидност. Открихме го в Земен, където го гледа съпругата му. Когато се появихме на вратата му той се зарадва с цялото си сърце, защото помисли, че социалните са отишли при него да му обърнат малко внимание. Щам разбра, че ще го питаме за трагедията в Буново се разплака.
Защо всички забравиха за това, което се случи там? Аз нямам мира толкова години и с този спомен ще си отида от този свят, рече възрастният мъж.
Съпругата му Лиляна признава, че години след взрива на вагона с майки с деца, той детайлно е описвал картината на разкъсаните детски и женски тела, както и писъците за помощ. Не можел дълго да заспи от това, защото изпитвал вина, че не е могъл да спаси някоя от невинните жертви. С времето, обаче, спрял да говори, сякаш очите му не са видели такова нещо. Въпреки това не бърка нито деня, нито часа, когато се е качил в злополучния влак.
Бяхме с моят приятел Кирчо на мач в Сливен. Ние сме футболни фенове и ходехме да гледаме в цялата страна. Щом свърши мача, отидохме да хапнем в една сладкарница. След това разбрах, че там е била заложена бомба. Но преди това се качихме на влака за София. Вагонът беше тъмен и без да искаме сме се качили там, където сядат майки с деца. Нищо не се виждаше. Купето беше празно и с Кирчо влязохме вътре. Беше топло, съблякохме се, на мен ми премаля от умора и легнах.
Кирчо излезе през това време в коридора. Изведнъж се чу силен гръм. Не разбрах изобщо какво става, защото върху мен буквално се стовари купето, което беше станало на парчета. Усещах, че не мога да дишам. Само извиках: „Кирчо, какво става?”. Той се втурна да ми помога, но не можеше да се отвори вратата, защото напълно се беше изкривила. От всякъде пищяха хора, чуваха се човешки стонове. Докато се опомним дойдоха хората от МВР. Веднага ни вкараха във вагон-ресторанта, като не ни дадоха никаква информация. Всичко изглеждаше като една голяма тайна, но ние разбрахме, че става дума за бомба, спомни си дядо Иван.
И продължи: И да сме мъже, се уплашихме. Нямаше вагон, нямаше покрив, нищо нямаше. Всичко по мен беше скъсано – риза костюм. Целият бях в черен прах.
Той не иска дори и думичка да обели за загиналите. Само повтори през сълзи: Бяха деца, деца. Два трупа…
След това за Иван Бошков започва истинско ходене по мъките. Още щом стъпил на гарата в София, го посрещнали от полицията. Взели го директно и го закарали за разпит. Пуснали го по нощите само да се преоблече и след това пак го привикали да казва минута по минута къде е бил във фаталния ден. Това продължило дълго. В един момент мъжът се притеснил да не би да го подозират, че е сложил бомбата. Добре, че останах жив да си гледам децата. Недоумявам как оцелях, след като 4-5 купета отидоха във въздуха, призна той.
Иван следи делото срещу терористите, даже се чуди защо толкова дълго са разследвали случая. Не може да се примири с това, че някои от тях са се отървали и сега правят политическа кариера от ДПС. Единственият политик, на който симпатизира днес е Бойко Борисов, защото смята, че има само един имот в Банкя. Иначе преди време е защитавал СДС. Дядо Иван плаче, защото два пъти досега е ходил на паметника в Буново, но не знае дали тази година ще може.
При атаката на гара Буново тогава загинаха 12-годишният Георги Цветанов, 13-годишният Стефан Атанасов, 40-годишният Емил Георгиев, 63-годишният Николай Генков и 64-годишната Райна Бозукова.
