източник: „24 часа“, автор: Любомир Денов
В последните години Красимир Каракачанов видимо израсна като политик. За разлика от много свои колеги, които търпят възходи и падения, лидерът на ВМРО не търсеше победи с нокаут на ринга, а упорито и последователно трупаше точки, след които реферът обикновено му вдигаше ръката за победа.
От година той е стълбът на коалицията „Обединени патриоти“. Успя да укроти наглед непримиримите врагове Валери Симеонов и Волен Сидеров – лидери на другите две партии във формацията. И никой не вярваше, че патриотите няма да се цепнат.
По примера на македонските комити Каракачанов предпочита револвера пред пистолета
Като млад Каракачанов пое ВМРО от ветерани като Стоян Бояджиев
Щерката на Каракачанов – Деница, тръгна от малка по митинги и шествия на ВМРО
Сам Симеонов призна в нощта сред първия тур на президентските избори, че е бил готов да си тръгне при по-слаб резултат. Тогава двойката Каракачанов-Нотев събра колосалните 570 000 гласа, които по-късно изведоха войводата на трайно високи позиции в рейтинговите класации. Популярността му нарасна дотолкова, че вървеше плътно до президента Румен Радев и лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. Тя не падна и след сравнително по-слабия резултат на формацията на парламентарните избори. Въпреки това тежестта на патриотите видимо нарасна, защото за първи път от 27 г. те, а не ДПС са трета политическа сила.
В първите дни след вота Каракачанов поизчезна от хоризонта. Вместо него в светлината на прожекторите изскочи колегата му Симеонов, който почна с условия – първото бе или сваляме изборните секции в Турция от 35 на 6, или отиваме на преговори за нов кабинет с БСП. После Симеонов отрече да е плашил с БСП, но усещането за нова нестабилност остана.
Каракачанов запази мълчание и когато колегата му отхвърли категорично идеята на ГЕРБ за чист мажоритарен вот. Има време и за едното, и за другото, каза войводата и успокои топката с репликата: „Ще преговаряме с ГЕРБ не с компромиси, а с аргументи”. Хем дипломатичен, хем настоятелен. Той внасяше спокойствие и след няколкото изненадващи декларации на Валери Симеонов, с които се разграничаваше от негови публични изяви.
След всяко проскръцване на отношенията още на другия ден двамата лидери се появяваха публично едва ли не ръка за ръка. Случва се и в най-добрите семейства, бе техният коментар. За посветените бе пределно ясно, че укротителят е именно Каракачанов, въпреки че 10 г. по-големият Симеонов все държи да му вика батко.
Така ще го запомнят хората – не напада и не търси врагове. Въпреки че, когато се налага, умее да тропне по масата. Но го прави така, че
да не дразни
опонента, а да
го накара да
му повярва.
По-високият резултат на президентския вот в сравнение с парламентарния някои обясняват именно с личността на Каракачанов. Есента цялата енергия на патриотите бе съсредоточена върху неговата фигура като кандидат за президент. Докато при подготовката на парламентарния вот тримата лидери – Каракачанов, Симеонов и Сидеров, се разпиляха. Всеки действаше по свой план, гледаше си избирателния район. Така хората ги възприемаха не като едно цяло, а като отделни части на цялото.
Каракачанов печели привърженици и защото
не дели българите на
русофили и русофоби,
на комунисти и
антикомунисти,
въпреки че дядо му по майчина линия е убит в първите дни след преврата на 9 септември 1944 г. Когато идва присъдата му от т.нар. Народен съд, той вече е бил мъртъв.
Лидерът на ВМРО никога не е криел, че като студент е работил няколко месеца за бившата Държавна сигурност. И не си е посипвал главата с пепел за това, че е писал експертни доклади за политическата ситуация в Македония, насочени изключително срещу дейността на чужди разузнавачи против националните ни интереси. Явно е бил убедителен, защото нападките на тази тема не се отразиха на рейтинга му в обществото.
Иначе заплахите срещу Каракачанов идват по-скоро от скопското ВМРО, откъдето все го плашат, че ще го трепят, но така и не смеят да му посегнат.
Другата седмица Каракачанов ще влезе в четвъртия за него парламент. Той е бил депутат в 38-ото, 40-ото и 43-ото народно събрание от три политически сили. В първото влиза от коалиция ОДС, във второто – от коалиция БНС заедно с формациите на Анастасия Мозер и Стефан Софиянски. Преди 2 г. пък – от коалиция „Патриотичен фронт“.
Във визитката му пише още, че е доктор по право на Югозападния университет „Неофит Рилски” с дисертация на тема „Външнополитическата дейност на ВМРО (1893-1918 г.)”
Писна ми да ме поучават пишман демократи, чиито родове са пълни с активни борци против фашизма и капитализма (АБПФК), а те днес са сред видните български капиталисти, възкликна неотдавна политикът. Докато в неговия род както по майчина, така и по бащина линия няма нито един член на БКП.
Съпругата му Росица е юрист, но също като него обича историята. Когато стане дума за събития и имена обаче, тя отстъпва на професионалния историк. Запознали се като студенти, след като приятелки споделили, че в курса им има един, който много приличал на Робърт Редфорд. Е, българският Редфорд сега е доста наедрял, но семейството му е здраво. Крепи го и Деница, която отрано тръгва с баща си по митинги и шествия на ВМРО. Наскоро щерката се сгоди и нищо чудно войводата да пробва любимия си револвер на голяма българска сватба.
Преди седмица Каракачанов навърши 52. И книгите са най-честият подарък за рождения му ден. Библиотеката му вкъщи – на 12-ия етаж в крайния квартал „Овча купел“, е пълна с исторически четива – главно по македонския въпрос.
Войводата има особен афинитет към военната история на България. Може с часове да разказва например как части от знаменитата Седма Рилска дивизия все пак са влезли в Солун по време на Балканската война 1912 г. И дори наскоро закачи в кабинета си копие от рядка картина на тази тема. До командира, който води колоната през града, язди престолонаследникът Борис Търновски, а до него Тодор Александров – виден деец на ВМРО.
Тези, които са близо до Каракачанов знаят, че
не се блазни от скъпи
коли и маркови дрехи.
Пред екзотичните дестинации за пътувания предпочита сбирката с войводи в Балкана или Пирин. Докато бе зам.-председател на Народното събрание отказа охрана и служебен мерцедес и караше обикновена „Дачия”, собственост на ВМРО. Така и не се обзаведе със скъп смартфон, предпочита стария си и очукан GSM.
Все отказва цигарите и все не успява. Докарал ги е до 2 кутии на ден, можеше и 3 да станат, ако не бяха дългите заседания на парламента или на групата на ВМРО.
Пее хубаво, и то главно македонски песни. На 50-годишния си рожден ден не спря да пее, облечен в уникална народна носия от Охридско. Не беше по сценарий, а подарък от ансамбъл „Гоце Делчев”, като гостите настояха веднага да пробва.
Обича хубавото червено вино, но е умерен пияч. Не е като онзи Герги от песента, дето „на вино вади ножове, а на ракия – пищове”.
