Двойната игра със северния ни съсед не е за подценяване, България да следи какво се случва тук. България да помогне осакатеното тяло на Македония да заздравее, но и да му изтегли ушите, казва в интервю пред Ана Кочева за „Фрогнюз“ председателят на БККС.
– Хиляди бежанци влязоха в Македония през последните дни. Колко може още да понесе страната?
– Хаосът в македонската политическа сфера е виден и той ясно се очертава в стъпките, които предприема властта в ежедневието. Решенията, които предлага върховната власт, вече се променят с часове, не с дни. Когато върховният глава реши нещо, а това пада във водата още на следващия ден, тук вече няма спасение. Спасението е в нови структури. Старите не само, че са похабени, но са и объркани в ужасни криминалности и те само мислят как да намерят решение за собствените си проблеми, но не и на този на бежанците. Собственото им бъдеще е под въпрос, така че какво означава в такива моменти за тях бедата на бежанците?! Оттам идват и безумните предложения за „17 плюс” депутати за победителите от изборите през април (ако изобщо ги има?). Това ясно показва, че те мислят хаотично само за себе си и се надяват на макар минимална победа, за да продължат собствената си и агонията на Македония. Да бяха патриоти или макар демократи, досега щяха да са минало. Видно е, че Македония няма нито сили, нито умения сама да се справи с бежанския проблем. А и двойната игра със северния ни съсед не е за подценяване, затова България трябва будно да следи какво се случва тук.
– Ти си основно в Струмица. Усеща ли се при вас някакво напрежение?
– Напрежение по отношение на бежанците от Изтока няма. Нас ни безпокои домашната бежанска вълна. Селата, а и самият град, масово се изпразват. Младите кадри се изселват. Остават само старите хора и тези, които нямат решителното желание да отидат някъде навън. В политически смисъл това устройва властта, защото по този начин тя се освобождава от вътрешния натиск и недоволството, но нас ни тревожи. На времето Тито се справяше с критичната маса по този начин. Пускаше хората да отиват на „печалба” и огромна част от тези хора днес живеят и работят на запад. Рядко някой се е върнал назад. Днешната ситуация е още по-лоша, защото сега бягат и кадри, които са необходими тук, но няма кой да им отвори работни места. Заслепеността на върхушката заради собственото натрупване капитал, не позволява да се направи оценка по каква пътечка вървят и докъде ще стигнат. Вероятно си мислят, че колко по-прост е народът остава около тях, толкова по-лесно и по-дълго ще властват.
– В състояние ли е Македония сама да се справи? Трябва ли ѝ помощ, ще я получи ли?
– Македония няма капацитет да се справи в такива ситуации. Македония не живее в реалността. Тя си има собствен виртуален свят, а това е македонизмът, такъв какъвто им го имплантираше навремето духовната им майка и северна съседка. И за огромно съжаление на здравомислещите, този македонизъм е само огледална рефлексия на чистата сърбоманщина. Държава без реален плурализъм и без демокрация, базираща се на лъжовна история не може да мисли за реални проблеми. Тя е преокупирана с мисълта как да запази собствената политическа религия на безумието, като шанс за собственото преодоляване, а не на някакви си бежанци. Европа, а с това и България, трябва да помогнат осакатеното тяло на Македония да заздравее, но и да му изтеглят ушите, за да запамети лекцията и никога да не я забрави.
– Опозиционният лидер Зоран Заев заговори за консолидация на всички политически сили пред лицето на кризата, за връщане в парламента. Национално отговорно звучи това, но искрено ли е или предизборно?
– Консолидация на всички политически сили, какво всъщност означава това в едно диктаторско общество, където плурализмът и демокрацията са имагинерни понятия? Каква е разликата между фиктивно левите и фалшиво десните в македонското общество, вече представено от страна на световните институции като парадържава? Така ли се свалят диктатурите по света? Кой диктатор е предал властта с преговори? Или и този път трябва да покажем и докажем на останалия свят, че сме единствени с уникалните си решения за каквото и да било?! Глупости! Докато Македония не се освободи от едноумния си баласт и не разчисти коминтерновската сметка, няма да има прогрес в какъвто и да било план, освен в пропагандата, където и сега сме шампиони. Това трябва да го знае и Заев и никога да не го забравя. Само излизането от омагьосания кръг на пропагандата може да е от помощ за Македония. Отстояването на лъжовните идеали и история е в полза на други, но не и на национално определящите се за македонци. Колко по-скоро се събудят от сръбския си сън, толкова по-добре и за тях и за държавата. След като се случи това, може в кризисни моменти да очакваме и консолидации. Иначе продължава кукленият театър, наричащ се „Македония”.
– А среща ли пречки дейността на БККС напоследък. Питам, защото активността ви нарасна в значителна степен?
– Нашите активности в изминалите години допринесоха да събудим интереса на голяма част от политическите структури в България за нашия живот, който е без права и има ограничени възможности. Редовните контакти с видни политици, посещенията им в нашия офис, бяха показател за тукашната върхушка че не трябва да си „играе” с нас. Сега тук сме оставени в привидно спокойствие, но наистина само привидно. Променени са тактиката и територията на действие. Но БККС не спи и е подготвен за всички „изненади”. До окончателната победа и възраждането на българщината в Македония.
