Има някаква подозрителна съгласуваност между Белград и Скопие
Абсурд е Вашингтон да седи зад събитията в Куманово
Какво доведе до терора в Куманово? Накъде върви Македония, ще оцелее ли управлението на Груевски, албанският фактор ли е най-голямата заплаха за съседната ни държава? На тези и други въпроси по горещата тема отговори Красимир Каракачанов, шеф на ВМРО-БНД в интервю за Константин Събчев, в. „Стандарт“.
– Г-н Каракачанов, изненада ли ви терористичният акт в Куманово?
– Не бих казал, че съм особено изненадан. Албанският тероризъм е нещо, което почти ежедневно се случва в Македония. Въоръжени групи и от местни албанци, и от косовари непрекъснато обикалят страната и вършат подобни неща. Само преди две седмици подобна група албански сепаратисти завзеха полицейски участък в едно село в Тетовско и го разоръжиха. Охридското споразумение не успя да реши етническите проблеми в Македония и тези албански фактори, които са недоволни от него, продължават съпротивата си.
Това обаче е само едната страна на проблема. В Македония сега се надига сериозна вълна от граждански протести на тази част от обществото, недоволно от управлението на правителството на Никола Груевски.
– Включително и албанците?
– Да, не случайно и албанските партии в скопския парламент се разграничиха категорично от този терористичен акт. Като заявиха, че това е провокация.
– „Активно мероприятие“ на правителството ли имате предвид?
– Не мога да твърдя, разбира се, нищо. Но рано или късно ще стане ясно кой точно стои зад драмата в Куманово. По-сериозен обаче е друг един проблем. Че все повече отговорни фактори и в Тирана, и в Прищина, и в Македония говорят за обединението на всички албанци в една държава. На фона на подобни настроения се случва един такъв терористичен акт и когато обществото критикува управляващите за липса на елементарна демокрация, подобни неща като искането за Велика Албания стават опасни. Защото това е идеалът на много албанци – и на Балканите, и по света.
– „Велика Албания“ в границите от Втората световна война, създадена от Мусолини, макар и като италиански протекторат?
– Да, макар че идеята е много по-стара – това е националната програма на албанския възрожденец Сами Фръшъри, озаглавен „Албания – каква е била, каква е днес и каква трябва да стане“. Там са ясно очертани границите на Албания, включващи Косово и северозападната част на днешна Македония – някъде към 50 000 кв. км.
– Може ли да се реализира тя?
– Всичко се свежда до това как ще се развият политическите процеси в Македония. Защото търпението на македонските албанци наистина се изчерпва. Те вече открито заявяват, че ако Македония като държава и нейното политическо ръководство не направи нужното, за да влезе страната в ЕС и НАТО, ние ще влезем сами.
По-ясна и недвусмислена заявка за потенциален сепаратизъм няма как да се каже.
– Вече се появиха първите анализи относно събитията в Куманово, в смисъл в полза на кого е тази драма.
– Без съмнение тя е преди всичко в полза на правителството на премиера Груевски. Той сега има чудесен повод да ограничи масовите прояви на обществено недоволство. Опозицията бе обявила голям протестен митинг на 17 май. Нека видим какво ще стане. А от друга страна, сега режимът, така или иначе, си повдигна рейтинга – ето, справихме се с терористите.
– Прави впечатление колко бърза бе реакцията на Сърбия?
– Да, и това е още една косвена улика, че тук има някаква съгласуваност между Белград и Скопие. Сърбите веднага изпратиха своите спецчасти, които де факто поеха изцяло охраната на общата граница с Македония, а македонските граничари се отправиха към Куманово да помагат на полицията.
– Някои наблюдатели вече намесиха и ЦРУ…
– Е, това вече е несериозно. Просто защото противоречи на логиката. Вашингтон в момента най-малко има интерес от поощряването на албанския сепаратизъм и от албанска версия на ставащото в Украйна. Защото ако трябва да признае едно хипотетично присъединяване на Косово и албанските анклави в Македония към Тирана, как ще защити тезата си за защита на териториалната цялост на Украйна? Би било съвсем нагло и неприемливо прилагане на двойни стандарти. Да не говорим, че това би провалило и всякакви обсъждани в момента трасета на газопроводи – кой ще инвестира в подобни неспокойни райони с неясна власт?
– А къде сме ние?
– Както винаги България продължава да няма ясна стратегия относно балканската си политика. За нас, разбира се, най-доброто е запазването на мира и съществуващото положение. Всичко друго би ни поставило пред изключително изпитание, за което не сме готови.
– Имате предвид разпада на сегашна Македония?
– Да, защото тогава вариантите стават непредвидими.
