Марин Цветков е на 22 години, възпитаник е на врачанското СОУ „Христо Ботев” в паралелка с хуманитарен профил. В момента учи във Военното училище „Васил Левски”-Велико Търново, специалност „Индустриален мениджмънт”.
От 2009 г. е в Младежката организация на ВМРО-Враца, от края на 2013 г. е координатор на ВМРО за Северозападна България. В момента работи в Община Враца като организатор в отдел „Образование, култура, спорт и туризъм”.
Младият активист на ВМРО даде интервю за „Зов нюз“, в което говори обстойно за отношенията между България и Македония и за претенциите на мюфтийството към български джамии и имоти – теми, които са много актуални за Организацията и за врачанската структура.
ВМРО.бг Ви предлага цялото интервю:
Господин Цветков, наскоро бяхте в Скопие по случай годишнината от смъртта на Мара Бунева. Какво беше отношението към Вас – българската група?
На 12-и януари ходихме в Скопие по случай 86 години от подвига на Мара Бунева. От цяла България се събрахме близо 300 човека, за да поставим наново паметната плоча на мястото, където тя е изявила протеста си срещу сърбизацията на Македония. Знаехме, че може да има инциденти, но македонската полиция се беше подготвила много добре. Когато се качихме с автобусите на магистралата, имаше специален ескорт до столицата и до паркинга, в близост до мястото, където отивахме. Нямаше нищо, което да застраши мира между нас и евентуални провокатори.
Поставихме възпоменателната плоча. Всяка година, до няколко часа след поставянето й в Скопие, научаваме, че плочата е разбита и премахната. Сигурен съм, че не са македонски граждани, а са сърби, които не искат да почитаме нашите герои в Македония. Паметната плоча се постави на единия бряг на реката, а на другия явно точно тези провокатори бяха поставили транспарант, който гласеше: „Нямате свои герои, затова идвате в Македония, за да славите чужди”.
Как се почувствахте, като видяхте този плакат?
На мен, от една страна, ми стана много неприятно, защото все пак ние имаме обща история с Македония и се надявам да имаме общо бъдеще, но, от друга страна, много ми и хареса, защото така показват, че признават нашите герои. Знаят, че това са български герои, които са се борили както за нашата свобода, така и за нашето обединение.
Преди да поставим паметната плоча, имаше групичка от 30-40 младежи, които се смятаха за патриоти и искаха да провокират ексцесии, но полицията потуши всякакъв опит за такива действия. Когато приключи панихидата и поднесохме цветя на плочата, запяхме няколко български песни. Много македонци дойдоха при нас, не се притесняваха от това, че сме българи и че пяха с нас народни песни.
Лошото отношение на македонците спрямо българите медиен шум ли е, или си го има?
Вече няколко пъти ходя в Македония и мога да кажа, че медиите в една държава определят мнението на по-голямата маса от народа. Според мен това наистина е просто шум, изкуствен балон, който съм сигурен, че след време ще се спука и всичко ще си излезе наяве. Там не се чувствам така, сякаш съм в друга държава, а навсякъде срещам подкрепа и разбиране.
Според мен Македония е един по-малък брат, за който трябва да се грижим и да му обръщаме внимание. Всеки знае, че в тази страна, ако кажеш пред всички, че си българин, можеш да застрашиш работата си или да ти се случи нещо неприятно. Смятам, че едно добро съседство между нашите държави ще е от ползва както за Македония, така и за нас.
Към момента има ли място Македония в Европейския съюз?
Според мен Македония още не е готова за тази крачка, защото натискът, който упражнява върху по-голямата част от населението си, не е нормален. В една европейска държава не трябва да има етнически натиск. Хората ѝ трябва да признаят, че някога сме били една държава и сме имали общи цели.
През месеца ходихте и в Щип по повод годишнината от признаването на Македония от България. Това събитие е част от македонската история, а не заето от някой съсед. По-различно ли беше отношението към Вас?
В град Щип се намира Македоно-българското дружество за приятелство. Поканиха ни на коктейл, с който се отбелязва признаването на Македония и се организира за втора година. Първата година е имало около 50 човека, но сега се събраха близо 300. Присъстваха кметове от България и общински съветници. Имаше българи от Косово, Албания и други градове от Македония. Показахме, че където и да има българи, трябва да се подкрепяме, а всеки българин извън пределите на Родината си може да разчита на подкрепа от България.
Бяхте и на кръглата маса в Карлово по повод проблемите на така наречените „мюсюлмански имоти” в България. Какво се случи там?
В Карлово през миналата седмица се проведе кръгла маса, на която целта беше да се разяснят проблемите и мотивите на Мюсюлманското изповедание за връщане на имоти на вакъфите, джамиите, както и всички техни земи. На мероприятието, организирано от кмета на Карлово – господин Кабаиванов, бяха поканени много кметове, особено от места, които имат проблеми с такива искове.
За нас се знае, че доста време се борихме с иска на Мюфтийството за връщане на Ески джамията. Гост беше акад. Георги Марков, но от поканените вероизповедания никой не дойде. Отправените покани бяха точно за народните представители, които внесоха тази промяна и се подписаха. Бяха поканени и юристи, които са запознати с тези дела и те казаха как точно седят нещата с исковете на вероизповеданията. Тяхното мнение беше, че това е недопустимо и, че липсват правни основания.
Желанията на мюсюлманството са за земи, които са били част от Османската империя, а всички знаем, че тя през 20-те години на миналия век изчезва и се появява Турция на картата. Другото, което ми направи впечатление, е искът да се увеличи давността на тези земи с 10 години, което може да е в много голям ущърб за нас, тъй като така ще придобият още 10 години да искат своите джамии.
От историческа гледна точка акад. Марков каза, че там, където имат претенции за джамии, това е нелепо, защото те, както и църквите, са строени на свети места. Така върху църквите на места са построени джамии или обратното. Ако трябва да връщаме всичко, както те искат, едва ли не трябва да си върнем езичеството.
Другото, което ми направи лошо впечатление от народните представители на БСП и „Атака” е, че част от тях се отметнаха от действията си и казаха, че са си върнали подписа. Друг народен представител оповести, че няма нищо против мюсюлманите да си върнат джамиите. Като цяло първата част на мероприятието беше спорна и напрегната.
Какво е личното Ви мнение по въпроса?
Мисля, че това тук е България, България на българските граждани, където на 4-5 мюсюлмани се пада по 1 джамия, а над 1200 са джамиите в България. В Турция на 4 000 човека се пада една джамия и мисля, че е време българското правителство и българските граждани да обърнат внимание на случващото се в държавата. Аз съм сигурен, че в бъдеще джамия в България няма да се изгради, а ако се направят и промените в закона, много от джамиите ще станат недействащи.
Много е сложен въпросът с хората, които се водят цигани конвертити, защото, когато един ром го пратят на екскурзия и го обвържат с бизнесмени от арабските страни, той се връща в България помюсюлманчен, със сменено име. Дават му пари, прави си джамия в двора, привлича съратниците си и като цяло, всичко е свързано с пари и с нашата политика.
Трябва да има една твърда ръка, защото в България е християнство, а не мюсюлманство. Аз съм толерантен към всички религии, които има, и ми се иска и те да са толерантни към нас. Не може трима човека да се подпишат в дадена махала и да им се изгради джамия. В момента в община Бяла Слатина има пет.
