Коментар на Константин Стаев – секретар на общинската структура на ВМРО – Сандански
Напоследък сръбската външна политика проявява тежка форма на шизофрения и получава пристъпи на алцхаймер.
С нелепите си изказвания срещу България сръбският външен министър Ивица Дачич демонстрира слаба ориентация в геополитическата обстановка на Балканите, както и за времето, в което живеем.
България е геополитически лидер. Като такъв на Западните Балкани и член на ЕС, ние се стремим да подпомагаме развитието на съседите си, включително и Сърбия, за да бъдат напълно готови за присъединяването си към Съюза. Защото гарант за правата на българското малцинство в западната ни съседка е присъединяването ѝ към ЕС. По този начин ще спре дългогодишната асимилационна и претопяваща българите политика, която Сърбия провежда в Западните покрайнини.
Шпионски скандали и подобни сценарии, подходящи за филм, описващ Студената война, можем да приемем с насмешка. Те са признак на изнемогващата сръбска политика, която нагло и популистки се опитва да демонстрира сила чрез абсурдни обвинения, насочени срещу България.
Намесата по отношение на братята и сестрите ни в Западните покрайнини не можем да отминем с лека ръка. Това са потомците на българите, останали извън родината заради клаузите на Ньойския диктат. Никога няма да се примирим с тази историческа несправедливост. Затова няма да спрем да се борим за правата на българите в Сърбия, които в действителност са много повече от процента, цитиран от Дачич.
Точно тази цифра е и доказателството за сръбските репресии срещу населението с български характер. До ден днешен западната ни съседка се опитва да претопи и асимилира жителите на нашите покрайнини, несправедливо попаднали в сръбска територия. Сънародниците ни биват тровени с отпадъчни води, отнемат им се конституционни права, създава се суматоха в учебната система, за да не могат да изучават майчиния си език. Много примери могат да се изредят, всичките варварски, използвани в едни отминали, по-тъмни времена, а и не само срещу българите в Сърбия, а и срещу тези в Егейска и Вардарска Македония.
Очевидно е, че Сърбия не е нормална и демократична страна и отдавна е спряла развитието си. Ивица Дачич трябва да стъпи здраво на земята и да осъзнае, че с този ход на външната си политика Сърбия не може и да си помисли за членство в ЕС. Може би това е целта – страната да остане единствената маша на Кремъл в региона, въпреки че Москва е загубила всякакви позиции по отношение на Балканите.
Действията на Дачич обаче не трябва да предизвикват гняв, а съжаление. Отказът на Сърбия да приеме, че пътят на Белград за ЕС минава през София, а България е единствената готова да подаде ръка, води до политическа деменция и алцхаймер.
За да се развива като нормална страна, западната ни съседка трябва да приеме съвременните факти. СССР и Югославия отдавна не съществуват, а съвременният „титовизъм“ по-скоро ще накара Войводино да последва Косово, отколкото ЕС да приеме Сърбия.
