В отворено писмо до министъра на труда и социалната политика Ивайло Калфин народният представител от Патриотичния фронт и председател на Националната женска организация на ВМРО д-р Султанка Петрова поставя четири въпроса относно изпълнение на програмата за деинституционализация в България.
Петрова предлага и извършване на проверка по 10 показателя, чрез които да се преценят възможностите за по-ефективно управление на средствата по оперативните програми и европейските фондове. В тях са включени различните видове средства, с които оперира Агенцията за закрила на детето, текучеството на персонала, както и детската смъртност в центровете за настаняване от семеен тип.
Това е поредният случай, в който народният представител изтъква необходимостта от ангажиране на ресорното министерство с проблемите в работата на Държавната агенция за закрила на детето.
По нейна инициатива Сметната палата ще извърши и одит на дейността на агенцията за периода 2009 – 2015 г., а поводът са съмнения за нарушения по проект ‚Детство за всички“ и по Оперативна програма „Административен капацитет“.
Пълен текст на отвореното писмо четете тук:
ДО ИВАЙЛО КАЛФИН
МИНИСТЪР НА ТРУДА И
СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
ОТВОРЕНО ПИСМО
Уважаеми г-н министър,
Обръщам се към Вас по повод неизпълнение на функционалните задължения от страна на Държавната агенция за закрила на детето, произтичащите от това вреди и необходимостта от мерки за привеждане на работата на Агенцията в съответствие с целта и философията на политиката за закрила на детето.
През последните няколко години в сферата на закрилата на детето се установиха практики, които не кореспондират с ангажиментите на държавата – практиките, намеренията и интересите не са нито хуманни, нито морални, нито съответстващи на целта и философията на законодателството по закрила на детето. В резултат на това бяха разбити човешки съдби, включително детски, разделяни бяха деца от родители и деца от техните братя и сестри, без да бъдат положени усилия за подпомагане на семействата им, изпаднали в нужда. Бедността на обикновеното българско семейство, безработно, но неполучаващо социални помощи, е третирана като порок, заради който се изземват децата на тези семейства.
Добре е, че българските институции пишат проекти, програми и стратегии, но фактите показват, че всичко остава само на хартия, като се симулира дейност, в която вече и европейските ни партньори не вярват.
През 2016 г. предстои защитата на трети, четвърти и пети консолидиран периодичен доклад на Република България по изпълнението на Конвенцията на ООН за правата на детето, а ДАЗД не изпълнява мисията и предназначението си да разработва стандарти за прилагането ѝ в различните секторни политики, да изгражда и поддържа национална информационна система, да популяризира същността и целта на спазването на правата, да мониторира това прилагане на национално и местно ниво.
В качеството си на отговорен орган по Плана за действие към Визията за деинституционализация на децата в РБ и ръководител на проекта по европейска програма „Детство за всички“, ДАЗД следва да гарантира правата на децата и на техните семейства в процеса на деинституционализация. На практика това не се случва, а деинституционализацията се превърна в нова институционализация, само че в по-модерни и по-малки домове, в които обаче няма нищо семейно. Поради изчерпване на средствата за ежедневни битови нужди настанените там деца са принудени да гладуват, да стоят на студено, като не им се осигуряват и полагащите им се дневни суми.
Липсват всякакви форми на подкрепа за разрешаване и преодоляване на рисковите ситуации. Липсва подкрепа и съпътстващи обучения и визия, а вместо това се прилагат не индивидуални, а ситуативни решения, които най-често са неподходящи и неадекватни. Всичко това е съпътствано от погазване не само на правата на децата, но и на основните човешки права именно от институциите, които по силата на международни документи, както и по силата на задълженията им в националното законодателство, би трябвало да следят за спазването им.
Аз не отричам процеса на деинституционализация като важна държавна политика. Но настоявам да се направи анализ на целия процес, а не на изпълнението на отделни проекти. Какво се случва и как се гарантират правата на децата, кои са грешките и рисковете и как да бъдат избегнати в следващия програмен период, как стратегически да продължи визията за деинституционализация – това са само част от въпросите, на които трябва да намерим отговор.
Огромно впечатление прави механизмът за финансиране, който е изкривен като форма предвид заложения принцип „парите следват детето“. Това налага дофинансиране от общините и стремеж да бъдат заети всички места в ЦНСТ. Рискът е създаването на нови институции, много по-скъпи, често предлагащи по-лошо качество на грижа и живот на децата.
За да се преценят възможностите за по-ефективно управление на средствата по оперативните програми и европейските фондове, необходимo е:
- Информация за получените допълнителни възнаграждения от бюджета на ДАЗД и работа по проекти (по основно правоотношение, заповеди, граждански договори и др.) през 2013 г. и 2014 г. от политическия кабинет и директорите на дирекции.
- Информация за заплащането на външни експерти през 2013 и 2014 г. от бюджета на ДАЗД и по проекти по основните дейности.
- Информация за изплатените средства през 2013 и 2014 г. за командироване на политическия кабинет и директорите на дирекции от бюджета на ДАЗД и по проекти.
- Информация за текучеството през 2013 и 2014 г.
- Информация за общия бюджет на ДАЗД по пера и дейности.
- Информация за прилагането на Наредбата за работните заплати и социалните плащания; за размера на целогодишните средства за веществена издръжка, както и този за работни заплати, допълнителни възнаграждения и осигуровки; за плащания.
- Информация за размера на получаваната заплата за всяка длъжност по дирекции, както и на членовете на политическия кабинет.
- Информация за участващите служители и членове на политическия кабинет в проекти със заплащане и в проекти без заплащане, които се изпълняват от ДАЗД и в тези, по които ДАЗД е партнираща страна.
- Информация за направения функционален анализ по проект на ДАЗД по ОПАК и намеренията за промените в броя, структурата и функциите на ДАЗД според препоръките и изводите.
- Информация за броя на починалите деца и младежи в ЦНСТ по години – от 2013 г. до сега, по пол и възраст с техните диагнози, с които са постъпили там.
Обезпокоена от създалата се ситуация по деинституционализация, настоявам да разпоредите цялостна независима проверка в ДАЗД. Надявам се да оповестите публично резултатите от нея, като основните въпроси, на които очаквам отговор са:
- Направил ли е председателят на ДАЗД разчет на процеса по деинституционализация, на поставените цели, на средствата, с които процесът ще бъде осъществяван, на очакваните резултати и на потенциалните рискове и ако не е направил – защо?
- Защо от 2010 г. досега не е актуализиран и преглеждан със заинтересованите страни Планът за действие към Визията за деинституционализация и не доведе ли това бездействие до рискове в изпълнението на индикаторите по ОПРЧР. Защо в зависимост от текущите обстоятелства не се промениха съответно и социалните услуги?
- Как председателят на ДАЗД като едноличен орган изпълнява задължението си да извършва постоянен мониторинг и оценка, от която по всяко време да е видно къде сме като система и каква е индивидуалната промяна на децата в процеса на деинституционализация?
- Кой и как гарантира и наблюдава спазването на правата на детето в процеса на изпълнение на проект „Детство за всички“ и при изпълнението на другите проекти, включени в Плана за действие към Визията за деинституционализация?
С уважение:
Султанка Петрова, народен представител от ПГ „Патриотичен фронт“
