Начало Българите по света Петър Колев: Коминтернът още държи властта в Скопие

Петър Колев: Коминтернът още държи властта в Скопие

120 години от основаването си чества наскоро национално-освободителната организация на българите в Солунско, Битолско, Скопско и Одринско, чийто наследник днес е ВМРО. Във връзка с това русенската структура на Организацията покани представители на българската общност в Македония.

Топ новини Русе“ разговаря за настоящето на хората с българско самосъзнание в Македония и отношението на българските и македонските власти към тях с председателите на студентското дружество „Вардар“ в София Крум Андреев и на Дружеството за македоно-българско приятелство в Щип Петър Колев.

Дружеството за македоно-българско приятелство се радва на все по-голяма подкрепа, заяви Колев. То съществува вече от няколко години в Македония. Негов председател е госпожа Маринела Петреска. Централният офис на това сдружение е в Битоля. Този град е известен като консулския град в Македония и поради това ние решихме нашия централен офис да е именно там. Същевременно изразяваме с това позиция, че сме сърдити, в кръга на шегата разбира се, на „скопската метропола“. Иначе дружеството има клонове вече в Щип, Велес, подготвяме в Пробищип, Кавадарци. Догодина сме планували да открием и представителства в Охрид, Кичево и др.

Как установявате връзките си по места?

Активната страна са нашите членове. Хората сами се свързват с нас. Ръководството като цяло осъществява координация. Както знаете, това е дружество с нестопанска цел и не развива политическа дейност. Основното, с което се занимаваме са общи проекти с България по програми за трансгранично сътрудничество. Работим добре с Държавната агенция за българите в чужбина и деца от Македония участваха в някои Спартакиадите, които организира тя. Успяхме да изпратим и деца от средно училище в Брюксел, където те се срещнаха с българските евродепутати. През тази година дори едно момиче от нашия град успя да спечели конкурс за стажант и на практика имаме представител в Европейския парламент в лицето на сътрудника на български евродепутат. Така ние даваме възможност на децата от Македония да разширят своя мироглед, да се запознаят отблизо с Европейския съюз от една страна и от друга да опознаят родината си, тъй като голяма част от тях много рядко имат възможност да посетят България.

С кои организации и институции работите най-добре?

За съжаление в България не са много хората и организациите, които се интересуват от македонския въпрос или както аз го наричам най-болния български въпрос. Една от организациите, с които работим добре е ВМРО. За наше огромно щастие в лицето на ВМРО виждаме наши приятели. Не са много другите организации, които помагат. Например Фондация „Българска памет“ на д-р Милен Врабевски се включва в някои нашите инициативи, както и някои държавни институции. Основно обаче разчитаме на подркрепата на ВМРО.

Предполагам темата с другите, които пък Ви пречат е по-голяма. Как стои всъщност въпросът с официалната политика на Македония. спрямо Вас?

За съжаление нещата в Македония са така, както почти всеки българин е чувал. Българската общност в Македония е подложена вече в продължение на повече от 90 години на постоянен натиск и асимилация. Тези хора, които са на власт в Македония не желаят да допуснат съществуването на българи в Македония. Знаете още след Първата световна война сръбската власт се установява в Македония. Следва създаването на т. нар. „македонска нация“ и онази коминтерновска и югославска идеология, която е насадена там. За съжаление след 23 години демократичност, ако мога така да се изразя, за процесите в Македония, тази идеология не може да бъде премахната, защото обслужва интереса на хората, които реално държат властта и капиталите в Македония.
Това се дължи на направения определен тип приватизация и преразпределение на ресурсите, при който най-богатите хора стават бившите служители на сръбските служби КОС и на УДБА. Ако тази идеология по някакъв начин бъде премахната, тези хора няма да заемат същите позиции в Македония. Затова цялата държавна машина, която е в техните ръце се използва само и единствено за подтискане на истината и задълбочаване на бариерите между Македония и България. Тези хора осъзнават, че ако тази бариера между българите от едната и другата страна на границата не съществува, те много бързо ще бъдат изметени. Те в момента са се отдали на една провокативна пропаганда, чиято цел е да ядосват и дразнят България колкото може повече и тя да вдигне ръце от сънародниците ни от Македония, да се откаже от тях, защото те не й отвръщат със същото. Много се радвам, че България на този етап не се е отказала и не е приела тези провокации и се надявам, че българската позиция ще става все по-активна.
Относно хората в Македония, които ни пречат, аз не обичам да ги обсъждам. Това са недостойни хора, които не могат да застанат лице в лице с някого и да си защитят тезите. Това са едни страхливци, които по подъл начин се опитват да елиминират един или друг човек. Те не искат да застанем един срещу друг на публичен диспут и да защитаваме тезите си. Това са едни мишки и страхливци. Те са се родили като такива и като мишки най-вероятно ще си умрат. В никакъв случай обаче те не могат да ни откажат да правим това, което правим. Това е нашата същност, това е нашия начин да изразим себе си и ще продължаваме да го правим.

Излиза, че за разлика от българите в Македония обаче други етноси имат повече свобода и дори създават свои партии на етнически принцип. Как ще коментирате това и сигнализирали ли сте някои международни организациии институции по този въпрос?

Поддържаме контакти с европейските институции. България е член на НАТО и ЕС. Македония се е запътила по същия път. Ние се опитваме да сигнализираме за всички нарушения по отношение на човешките права, свободата на словото, в сферата на икономиката и т. н. Изпращаме съответните сигнали до европейските институции и те много често намират място в докладите на Европейската комисия. В последните няколко доклада, които излязоха на ЕК една от точките, която е основна по отношение на България е договорът за добросъседство, който трябва да бъде подписан и спазването на правата на българското население в Македония. Това се случва след упорита наша работа, съвместно с Българския културен клуб, който е може би най-силната българска организация в Македония, и разбира се българските евродепутати. Към всички наши твърдения ние сме предоставили доказателства и на база на това ЕК е взела съответните решения и отправила предупреждения и санкции.
Освен с европейските институции се стараем да поддържаме добри контакти с Организацията на обединените нации, на която обръщаме внимание на някои нарушения на човешките права в Македония.

Относно етническите партии в Македония, България е добър пример на това, че несъществуването на такъв модел води до по-добра обстановка за водене на политики и по-консолидирано общество. България е еднонационална държава и политическата атмосфера и Конституцията се опитват да не поставя правата на едни над тези на други и да не се стига до конфликти между гражданите без значение от техния произход. За съжаление в Македония се опитаха да направят държава по модела на Югославия, където всеки един от етносите да може да създава политика на тази база и съответно свои партии. Това води до конфликти. Сърбите и албанците намят този опит, който имаме ние българите. Ние никога няма да тръгнем да правим етническа партия. Македония трябва да мине в друг етап и правата като гражданин на всеки да не зависят от това дали е българин, турчин, влах или албанец, а от това какъв индивид е и съответно всички да имар равни права според Конституцията. Ние сме хора, които вярваме в европейските ценности и смятаме, че това е най-висшата форма на организиране на едно общество. Европейският съюз се стреми да създаде права на европейските граждани, а не на отделните нации.
Не мисля, че е необходимо да правим българска етническа партия. Българите участват в политическия живот в Македония в различни партии. За съжаление обаче ситуацията е такава, че когато някой се опита да направи нещо по теми, които са свързани с България, се изсипва цялата държавна машина и старите структури на Белград, които по никакъв начин не допускат да се говори на тази тема.

В Македония не е проблем това, че до голяма степен е недопустимо да се самоопределиш като българин, а че изобщо не се говори на тази тема и ако искаш да кажеш нещо, няка къде да го направиш. Аз лично когато съм опитвал да свикам пресконференции, посветени на тези теми, не идват журналисти, а ако съм бил в някои предавания след това получавам хиляди анонимни заплахи, обиди и т. н.

Всеки един от тези, които са се облагодетелствали от югославските структури се опитват да задушават тази тема. Това са едни мишки, които най-много се страхуват от истината.

Вие сте с българско самосъзнание и имате българско гражданство. Каква всъщност е процедурата и дава ли Ви това българско гражданство защитата, която има гражданин на Европейския съюз?
На първо място аз се радвам много, че все повече хора в Македония започват процедура за получаване на българско гражданство. Различни недоброжелатели на този процес го коментират по най-различни начини.
Чувам, че македонските българи си вземали гражданство, за да ходят да работят в чужбина или да могат да пътуват свободно, или не знам още какви други простотии. Аз ще Ви дам следния аргумент – за Македония няма визи към Европейския съюз, така че всеки, притежаващ македонски паспорт може да отиде, където си пожелае в Европейския съюз. Относно работата, в Македония съществуват хиляди автомобили с български регистрационни номера. Ако тези хора са взели българското си гражданство, за да работят някъде в Западна Европа, тогава се питам – тези коли кой им ги кара в Македония.

По-голямата част от хората са си в Македония. Една част от тях имат бизнес или друг вид контакти, след като са учили в България. Разбира се има и такива, които благодарение на българското гражданство, като добри специалисти, подготвени в българските висши учебни заведения, са успели да се реализират в Западна Европа. Тези хора обаче са най-добрия посланик за нашата кауза. След като отидат в Италия, Германия, Франция или Англия, те започват да работят като българи. Така че когато отиде дипломатически представител от Македония в Бундестага например, и започне да обяснява, че няма българи в Македония, нали знаете, че германците като погледнат статистиката и видят, че при тях има хора от Македония с българско гражданство, няма как да му повярват.

От друга страна пък българското гражданство в Македония се разглежда и като начин за самоопределение. За съжаление в Македония не можеш да се определиш като българин. Единствения начин да го направиш е като си вземеш българско гражданство. От една страна това е духовна храна за тези хора, а от друга е и защита. Много хора, след като получиха българско гражданство, властите в Скопие не желаят да си имат работа с тях, защото нещата стават по-сериозни и проблемът не е просто с гражданина на град Щип, а с гражданина на Република България и Европейския съюз. Хората виждат в това защита. Няма нищо по-логично от това сънародниците ни в Македония, Западните покрайнини и Бесарабия да гледат на България, като на закрилник и защитник.

Аз затова наричам македонския въпрос, най-болния български въпрос. България когато става дума за Македония не трябва да се интересува от това как живеят власите, албанците, турците и т. н. България има ясна задача пред себе си и тя е да се грижи за собственото си население в Македония. Става въпрос за спазване на всички международни договори, конвенции и права. България трябва да си отстоява интересите както пред македонското правителство, така и пред европейските си партньори. България има неразрешени проблеми повече от 150 години, които са свързани с тази територия на Македония. България е воювала, давала е човешки животи и трябва да отстоява собствения си интерес. Може би в тази посока е хубаво да се работи по въпроса за представянето на българската гледна точка в Македония по този въпрос. Имам предвид и това, че в Македония например има свободен достъп до албанска, сръбска, гръцка телевизия, но не може да се гледа българска телевизия. България трябва да работи за разрешаването на този проблем, като се обърне внимание и на нецивилизованото поведение на македонските власти към хора, които се самоопределят като българи, на това, че в Македония няма нито едно училище, в което да се учи български. С прости думи казано – България трябва да защитава българите.

Крум Андреев коментира също темата за българското гражданство. Той сподели и на кратко подробности за миналото и настоящето на дружество „Вардар“.

Студентско дружество „Вардар“ е основано през 20-те години на миналия век. Негови основатели са Илия Кушев и Любомир Весов от град Велес. Членове са били много известни български революционери от ВМРО. Сред тях е и Иван Михайлов. Това всъщност е било един вид филтър за навлизане във ВМРО. Дружеството е възобновено преди 7-8 години от българи студенти от Македония. Аз съм председател на това дружество от 2010.

Каква е дейността на Вашата организация днес?

Работим със студентите от Македония, които идват тук в България. Стараем се да им оказваме най-елементарна помощ. Например, ако възникне някакъв проблем им съдействаме с връзки с различните институции и т. н.
Това означава ли, че сте припознати, като опора и приятел на студентите, които идват от Македония в България?
На повечето, да. Всеки, който ни е потърсил, е получил помощ от нас в рамките на нашите възможности, разбира се.

Всъщност на каква членска маса разчитате към момента?

Не сме много. Около 40 човека сме.

Само със студентите в София ли поддържате контакти?

Взаимодействаме си със студенти от Македония в Софийския университет, Нов български университет, Техническия университет. Имаме членове още в Пловдив и в Плевен.

В Русе също има едно постоянно присъствие на студенти от Македония. Имате ли контакти с тях?
Към момента, не. За в бъдеще обаче смятаме да променим това.

В какво се състоят основните проблеми, с които се обръщат към Вас колегите Ви от Македония?

Ами, те пристигат на гарата в София и трябва сами да се изправят пред немалко препятствия. Трябва да уреждат документи през министерства, записване в общежития и в самите висши учебни заведения.

И какъв е механизмът за подпомагане на тези студенти? Помагат ли Ви в това отношение други организации и как се откликват от различните министерства?

По тези въпроси работим много добре с Дружеството за македоно-българско приятелство. Имаме добри контакти в Българското посолство в Скопие и Генералното консулство в Битоля.

Всъщност не са малко студентите от Македония, които получават добра възможност за реализация в България и те се възползват от това. Разбира се има и такива, които завършват образованието си тук и въпреки че са с българско самосъзнание и получават гражданство, предпочитат да се върнат в Македония. Там обаче трябва да минат през различни препятствия, като основен проблем е, че не всички дипломи от България всъщност се признават в Македония.

Не мисля, че има много такива, които залагат на българското гражданство, за да търсят след това реализация в друга страна-членка на ЕС. По-скоро повечето предпочитат да се реализират в България като пълноправни български граждани.

Напишете Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Последни Новини

Крепост Европа срещу нелегална миграция, иска Ангел Джамбазки

Крепост Европа Крепост Европа. Вишеградски подход. Нулева миграция. Стена, тел, ров с крокодили по границата. Християнски корени, християнски празници. Европейска...

Тазгодишната награда на НЖО „Достойнство и чест“ е за Райна Дрангова и Евгения Гешева

Националната женска организация на ВМРО не се уморява да търси и показва достойни за пример хора в българското общество. Тази година с...

Законът за личния фалит влезе в парламента

ВМРО внесе в НС закона за личния фалит Тази мярка ще избави много хора от капана „вечен длъжник“

Доц. Михов: За първи път тази година пенсиите са приоритет в бюджета

Приоритет ще имат и учителите, чиято заплата ще бъде с 20% над средната през следващата година, заяви депутатът

Паметна плоча извади от забвение търновски войвода в Илинденското въстание

Плоча на подпоручик Александър Панайотов бе официално поставена Плоча на подп. Александър Панайотов бе официално поставена на едноименната улица...

За новата вълна на коронавируса говори д-р Калин Поповски

Самият аз не очаквах да е толкова „стръмна“ новата вълна на коронавируса, споделя лекарят и депутат от ВМРО В...

Висока оценка за „Балканска стена 2020“

Тактическото учение се провежда на учебен полигон „Корен“ Висока оценка на подготовката и способностите на участниците в учение „Балканска...

Коментари