Начало Блог Солидарност по време на пандемия

Солидарност по време на пандемия

анализ на д-р Султанка Петрова, заместник-министър на труда и социалната политика и председател на националната женска организация на ВМРО, за в. „Труд

Как да привлечем ромското население, този скрит резерв на пазара на труда?

Вече няма да върви заучената безпомощност, с която някои роми се оправдаваха за безработицата си

Определено ще запомним 2020 г. Сполетя ни глобална пандемия от COVID-19, която доведе със себе си безпрецедентно затваряне на света и блокиране на икономиките.

Но за това колко зряло и силно е едно общество говори най-много как то реагира в тежки кризисни ситуации. До тук можем да отбележим с гордост, че българското общество реагира адекватно както по отношение на спешните и навременни мерки, взети от правителството и дейността на Националния оперативен щаб, така и от отговорното поведение на българското население.

На дневен ред идва важният въпрос дали ще съумеем като демократично и най-вече солидарно общество да излезем от кризата и да рестартираме цялостно живота в страната. Особено значимо е това по отношение на икономиката, защото кризата е повсеместна и засяга в една или друга степен почти всички отрасли в нея.

Същевременно с това експертите у нас анализират острия дефицит на работна ръка както високо, така и средно, и ниско квалифицирана, който не позволи на икономиката да използва целия си потенциал за ръст по време на позитивния си цикъл преди пандемията. В периода на възстановяване на икономиката това отново ще се появи като проблем. И тук виждам две резерви, които непременно трябва да използваме. Едната е да успеем да привлечем поне част от тези около 200 000 българи и роми, които се завърнаха от чужбина в началото на пандемията. Вторият резерв определено е ромското население, което е с млада възрастова структура. В период на рецесия, когато потреблението трудно може да изпълнява своята функция на двигател на растежа, доминиращата икономическа доктрина препоръчва засилване на инвестициите в сферата на инфраструктурните проекти като източник на възможности за развитие на индустрията и стимулиране на икономическата активност. В същото време тези условия зависят в не по-малка степен от хомогенността, квалификацията, уменията и опита на трудовата сила, по-голямата част от която има трайно изградени трудови навици и производителност. Именно тези хора, тези работници, са в основата на постигнатите резултати по отношение на конкурентоспособност, доходи, сигурност и БВП. Инвестициите в наличните трудови резерви и тяхната постепенна, но трайна интеграция към съвременното българско общество са с потенциал да предизвикат необходимата промяна и качествено подобрение на бизнес климата в страната.

И друг път е ставало въпрос, че те са скритият резерв на пазара на труда у нас. По официални данни ромите в България са около 350 000 д. или това са около 4,5% от цялото население. В България обаче етническата принадлежност се определя на „принципа на самоопределянето“. А всеизвестен е фактът, че ромите имат т. нар. „преферирано етническо самосъзнание“, т. е. много често, ако живеят на територията на българския етнос, се самоопределят като българи и още по-често, ако изповядват ислям, се самоопределят като турци. Според експертни оценки у нас реалният брой на ромите е между 750 и 800 хиляди души, или това са около 11,5% от цялото население на страната. По прогнозни данни на експертите при запазване на сегашните демографски тенденции в страната към 2050 г. ромите ще наброяват между 1 100 000 – 1 200 000 души и ще бъдат около 22-23% от населението. Мисля, че става ясно защо е толкова важно тяхното интегриране в социално-икономическия ни живот. Най-големият проблем засега е образователното равнище на това население, защото към настоящия момент едва 0,5% от ромите имат висше образование, 9% са с гимназиално, което означава, че над 90% от тях са с по-ниско от средното образование. За съжаление цели 21,8% са напълно неграмотни. През последните три години българското правителство положи много усилия за включване на ромското население в образователната система.

Сега на дневен ред остава въпросът, свързан с включването на това население в трудовия процес, като е важно да разберем какво ще направи ромското население от своя страна, за да се впише в социално-икономическия и обществен живот в България и да покаже своята солидарност с всички останали при преодоляване на последствията от пандемията и икономическата криза. Интеграцията е двустранен процес и няма как да се осъществи, ако няма желание и действия и от двете страни. Вече няма да върви заучената безпомощност, с която някои роми се оправдаваха за безработицата си, ниските си доходи и ниския си жизнен стандарт, за това, че държавата е длъжна да направи нещо за тях. Идва времето те да направят нещо за държавата, за да подобрят както своя социален статус, така и да подпомогнат страната ни.

Тъй като териториалното разпределение и локализация на ромското население е различно в отделните части на страната, трябва да се предприеме диференциран подход спрямо спецификите на регионите, икономическия им профил и съответните ромски субгрупи, които ги обитават. Докато в големите градове ромите могат да бъдат привлечени най-вече в строителния бранш, който и без това е с най-сериозен дефицит на работна ръка, то в Северозападна България и Горнотракийската низина те могат да бъдат в голяма помощ на селското стопанство, което също сериозно страда от липса на работници. Нужно е да сме по-гъвкави при ангажирането на ромско население в работния процес особено сега, когато България ще има нужда от всичките си демографски ресурси, за да излезе по-бързо от кризата след пандемията.

Тук непременно трябва да почерпим от опита на страни като Унгария, Финландия и Словакия, които в една или друга степен успяват да интегрират част от ромското си население на пазара на труда. В Унгария например е много популярна ромската национална академия „Калий Яг“, където родители и деца изучават заедно математика, история, езици, компютърна грамотност.

Във Финландия пък държавата дава и данъчни облекчения на работодатели, които наемат роми на трайна заетост. Изграждат се и социални предприятия и се стимулира социалното предприемачество, ориентирано към заетост и реализация на циганите и към подобряване на социално-битовите им условия на живот.

В България позитивните примери са свързани с ангажирането на ромска работна ръка в индустриална зона „Тракия“ край Пловдив, като много от работодателите предлагат безплатен транспорт за ромите от съседните села, а също осигуряват такъв и за децата им, за да посещават училище.

Друг позитивен пример е въведеният „Исландски модел“ за справяне с агресията и ранното отпадане от образователната система в ромското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в град Стралджа. Средната посещаемост на децата в училище се увеличи с 40% само за една година, ангажирайки ги с извънкласни занимания – футбол и бокс за момчетата, волейбол и мажоретен състав за момичетата, свирене на духови и ударни музикални инструменти и народни танци. След като в гр. Стралджа успяха, може този успех да стане повсеместен, а при тази демографска ситуация в страната и кризата, свързана с пандемията, това е жизнено необходимо.

През последните два месеца станахме свидетели на спонтанни, импулсивни жестове на съпричастност и грижа, насочена към подпомагане на хора в неравностойно положение. Пандемията ни научи, че солидарността не е само жест, а състрадание, съпреживяване, съчувствие, реално осмисляне на ситуацията. Тези мили жестове, на които станахме свидетели доказват, че солидарността е пазител на социалното в обществото ни.

Подкрепям думите на един известен ромски кмет Ласло Богдан от село Черди в Унгария, който за два мандата променя коренно облика на селото и интегрира успешно ромското население в трудовия процес: „Какво чудо има в това циганите да работят и живеят нормално в една развита, модерна европейска държава!“. 

Да! Наистина, какво чудо! Това трябва да се превърне в норма на поведение. Време е всички да бъдем солидарни, да оценим новите предизвикателства и да подпомогнем българската икономика с човешки ресурс, от който тя има нужда в момента – в строителство, селско стопанство, услуги, търговия и др.

Добри решения на проблемите, свързани с ромското население и натрупани през годините на преход, са отразени в концепцията на г-н Красимир Каракачанов, в която се дават конкретни предложения за социализация на ромската общност.

Ясно е, че от кризата нито отделните държави по света ще могат да излязат самостоятелно, нито отделните етноси в рамките на една държава. Необходима е глобална солидарност, национално единство и отговорно поведение от всички, за да може животът да се върне отново в нормалния си ритъм.

Напишете Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Последни Новини

ВМРО предлага за създаване на кметство да са нужни 100 човека, живеещи в населеното място

Това е гаранция за реалната представителност на хората в малките населени места, стъпка към справяне с регионалния дисбаланс и демографската криза.

Веселинов: Категорично заставам зад правото на арменците да отстояват своите духовни граници

Напъните на Ердоганова Турция да претопява християнски народи чрез агресивната си неоосманистка концепция са недопустими! Това написа във „Фейсбук“...

Никола Чакалов: Съжалявам, че няма задължителна наборна военна служба

Съжалявам, че няма задължителна наборна военна служба, защото тя изгражда мъжа, а както знаем в днешно време трябва да има млади българи, които да...

Карлос Контрера: ДБ са един политически фактор без ясна идеология и последователност в действията

Коментар от личната страница на столичния общински съветник от ВМРО Карлос Контрера за особеностите на градската десница Хлъзгавата позиция...

Каракачанов: Само ние тук си търсим легенди, за да бъдем различни

Когато в Европа има една истерия покрай коронавируса, това ще се отразява и върху българската икономика Ако правителството може...

За първи път след 22 годишно прекъсване курсанти положиха клетва във ВВВУ „Г. Бенковски – Долна Митрополия“

За първи път, след 22 годишно прекъсване, днес във Висшето военновъздушно училище „Г. Бенковски“ – Долна Митрополия се състоя тържествен ритуал по...

Юлиан Ангелов: Необходима е цялостна концепция, която всички институции да следват, за справяне с битовата престъпност

Последните години политиката на страната е насочена намаляване на битовата престъпност. И чисто статистически има такова намаление, каза пред БНТ депутатът от...

Коментари