Начало Блог Училището като грозен модел за подражание на обществото

Училището като грозен модел за подражание на обществото

Материал на д-р Султанка Петрова, председател на Националната женска организация на ВМРО, за в. „Труд“

Всеки ден ставаме свидетели на агресия в училище. Липсата на дисциплина, материалните различия между децата, активно и продължително забавление на компютърни игри с насилие са едни от основните причини за агресията. Училищният тормоз и насилие са едни от най-големите проблеми на обществото ни.

Преди дни в приемното ми време дойде притеснена майка, която сподели с мен за косвен тормоз и насилие върху детето ѝ, преднамерено изолиране от другите, клевети, клюки, манипулиране на мнението на съучениците, за да се атакува жертвата. Всичко това се случва в училище, където липсва надзор на учител, но присъства публика от съученици. Трудно мога да приема, че това се случва в столично училище, където вместо помощ и подкрепа, майката е принудена да премести детето си в друг клас. От разказа оставам с впечатление, че децата са тероризирани и малтретирани ежедневно в училище. Може би голяма част от извършителите приемат това като забавление, нещо безобидно, но то причинява физическа и психическа болка за други. Това създава продължително безпокойство за децата, те се затварят в себе си, не искат да ходят на училище, да споделят с близките си, да контактуват с приятели и съученици.

Училищният тормоз и насилието се изразяват с преки действия, които могат да бъдат и физически, и вербални, като оказват влияние върху развитието на децата и техния бъдещ живот. Децата са личности, но не само в училище, а и в семейството, и обществото. Насилието в училище се явява следствие на лоша и неефективна дейност на институциите, модела в семейството, електронни игри с насилие и др. Отношението на учителите и ръководството на училището имат значение за мащабността на проблемите в даден клас или училище. Пример за това са системните издевателства в ямболското училище, за които научихме от медиите преди дни. Училището може да направи много за намаляване на агресията, но са нужни образователни цели, моделиране на уважително поведение и бързи реакции при агресивни поведения. Проблемните ученици имат нужда от образователни, психологични и социални услуги, но имаме ли специалисти за това? Дейностите трябва да са своевременни, подходящи и дългосрочни. Те трябва да работят за изграждане на ценностната система на ученика, като се използват различни програми в училище. Нужна е кампания, която да включва ученици, учители, родители, насочена към противообществено поведение.

Отдавна апелираме за въвеждане на гражданско образование в училище, което да включва задълбочено изучаване на отговорности, задължения и законност. Същевременно с това е нужно създаване на контролни органи на ниво училище и клас. Силен контрол от страна на учители, администрация, охрана в междучасие, идване и напускане на училище.

След всички трагични случаи, на които станахме свидетели през последните месеци, трябва във всяко училище да има кризисен план за действие при извънредни ситуации за координация и комуникация между учители, родители, персонал, органите от МВР, спешна медицинска помощ и др.

През последните 20 години тотално променихме ценностната си система – издигнахме в култ материалното и комерсиалното. Забравихме да бъдем по-човечни, по-състрадателни и добри. Често се нагрубяваме ежедневно, ставаме свидетели на агресия в градския транспорт, на неприлични ругатни на улицата, в институциите, във филмите с модерно, съвременно звучене, в нашите чисто човешки отношения.

Колко често казваме на детето си, че го обичаме? Колко често го милваме по косата, когато спи? Колко често разговаряме с него за проблемите, присъщи за възрастта му и неговото ежедневие?

Нима отношенията в българското семейство не са се превърнали в един ужасен модел за подражание на собствените ни деца в обществото. В колко домове цари уют, ценностна система, уважение и респект? Четат ли книги децата ни и кои са техните модели за подражание? Кое е модно и кое не, кое е екстравагантно и кое е прекалено демоде в ежедневието и в човешките отношения? Кой е правилният модел и кой грешният?

Отговор няма. Живеем в общество без ценности, морал, истина и обективност. Човешките отношения са в неразрешима криза. Това чувстват и преживяват децата ни. Често родителското отчуждение, отчуждението между двамата партньори в семейството, отчуждението между приятели е безспорен факт. И тогава какво се случва? Идват с огромната си мощ агресията, насилието, конфликтите, обидите, раздорите, неразбирателството. Моделът на поведение в семейството, подрастващите неволно пренасят в училище, а после и в приятелския кръг. Нека погледнем към себе си и се замислим, дали  децата не копират поведение от нас, като представляват наше собствено отражение.

Колко често разговаряте с детето си и за какво? От какво има нужда то? Какво се случва в нежната му душа, в неговия мистериозен и неузнаваем свят? Подозирам и като майка, и като общественик, че повечето родители не знаят отговора.

Общувайте повече с децата си, покажете им, че са значими и важни за Вас, обществото и приятелите. Покажете им какво е да обичат и да бъдат обичани, да се грижат за домашен любимец, да помогнат на бедна и болна жена на улицата, да бъдат толерантни, да имат уважение към възрастните хора и др.

Доброто води до добро

Всичко се крие в добротата, уважението и любовта между нас и децата ни, в истинската връзка и добро взаимодействие в учебно-възпитателния процес между родители и учители. Трябва да имаме еднакви критерии и изисквания, в които възпитаваме и убеждаваме собствените ни деца. Трябва да бъдем най-добрият пример за тях. Повече любов, повече доброта, повече морал и ценности в отношенията ни с околните и в семейството.

Доброто води до добро, злобата и насилието – до злоба и насилие, агресията – до агресия.

Семейството, училището, обществото се нуждаят от ценности и морал, а нашите деца са това, което сме самите ние.

Напишете Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Последни Новини

ВМРО: Недопустимо е Вселенската патриаршия да назначи свой свещеник за православните българи в Истанбул!

Настояваме за възможно най-бърза реакция от Светия синод, в чиято юрисдикция е определянето и назначаването на български клирик в „Св. Стефан“.

ВМРО с декларация в парламента по повод 80-годишнината от връщането на Южна Добруджа

Тържествена декларация по повод 80 години от връщането на Южна Добруджа в пределите на България прозвуча от трибуната на Народното събрание. Декларацията...

Карлос Контрера: Новият Отечествен фронт в СОС е БСП, ДБ и Спаси София

В четвъртък – 24 септември 2020 г., по време на сесията на Столичния общински съвет новият Отечествен фронт – БСП, „Демократична България“...

Красимир Каракачанов: Северна Македония няма намерение да води искрен диалог с България

България няма да се противопостави, а ще каже, че не е дошло време за насрочване на дата за насрочване на първата междуправителствена...

Борис Вангелов: Наборната военна служба ще бъде върната

Според депутата от ВМРО за това има голям процент одобрение на хората Да има доброволна военна служба от 1...

Община Пловдив иска актуализация на бюджета, ВМРО против нов заем

Общинският съвет ще разгледа на сесия нова актуализация на бюджета, в която е заложен заем за реализиране на големите инфраструктурни проекти на...

ВМРО: Победа за патриотизма – парламентът прие доброволната военна служба

Идеята на вицепремиера Каракачанов вече е гласувана на първо четене в НС С промените в Закона за резерва на...

Коментари