С икономиста и журналист Кузман Илиев, част от листата на ВМРО за 24 и 25 МИР – София, разговор за „Нюз.БГ“ относно икономическата криза, начините, по които държавата може и трябва да се държи, както и за мерките, които ще следва ВМРО и след изборите на 4 април.
– Кандидатирате се за народен представител и ако влезете в Парламента ще трябва да гласувате важни икономически и финансови закони. Как определяте икономическите възгледи, които изповядвате като консервативни, кенсиански или либертариански и защо?
– Аз съм човек с дясно-патриотични възгледи. В културен и политически аспект – разбиранията ми са консервативни. В икономически аспект съм последовател на антипода на кейнсианството – австрийската икономическа школа. Тя анализира изкривяванията, които предизвиква държавната намеса в икономиката. И най-добре обяснява причините за кризата и как всъщност се създава богатство. Следователно, възгледите ми могат да бъдат определени като дясно-консервативни и палеолибертариански – микс между свободна икономика с наличието на силна културно-консервативна връзка с традиции, история, език и религия, спояващи нацията в едно цяло.
– Какво е виждането Ви за бюджетната и фискална политика през следващите четири години – дефицити между 3% и 5% от БВП с последващо увеличение на данъците или нещо друго?
– За жалост при сегашните нива на дълга на държавата от 23 на сто спрямо БВП след две години ще приближим до 30. Някой ще каже, че това не е проблем, защото е малко и трябва хазната да отвърже кесията в криза. Аз бих припомнил как Румъния и Русия само преди няколко години фалираха при дълг около 10-12 процента спрямо икономиката си.
Развиващите се икономики трябва да са много по-внимателни и не могат да си позволят дългов разгул. В противен случай ще се наложи неизбежно вдигане на данъците, а това значи и влошаване на инвестиционния климат. В кризата най-важно е имаш инвестиции, не да ги гониш.
– Как оценявате сегашния бюджет – за 2021-а с увеличението на разходите за възнаграждения и за пенсии и какви ефекти очаквате от него?
– Проблемът в бюджета са увеличените разходи за заплати на администрацията. Докато частният сектор стои частично затворен неизвестно докога, виждаме рекордни разходи като цяло и ръст с 10 и 30 на сто заплатите в публичния сектор. Нито е сега моментът, нито е разумно при положение, че правилната рецепта е държавата да „обере“ ненужните си разходи и да остави икономиката да диша, като дори премахне някои данъци. Това ще бъде свеж стимул за стопанска инициатива, а само работеща икономика ще ни изведе от кризата. Дълг и държавен харч са рецепти за икономическо фиаско.
– Крие ли според Вас „Зелената сделка“ рискове за България? Ако да – какви, в кои области и как според Вас тези рискове трябва да бъдат преодолени?
– „Зелената сделка“ е с опасни за България последствия. Над 150 хил. души ще бъдат засегнати от нея само в Маришкия басейн при затваряне на ТЕЦ-овете и мините. Да не говорим, че 45 процента от енергийния ни микс идва именно от въглища. Освен че се отказваме от евтиния и наш собствен енергоизточник, застрашаваме и енергийната си сигурност, защото през зимата именно този сегмент подсигурява енергийната обезпеченост на икономиката ни в пикови моменти. А ужким се борим за „енергийна независимост“. Ще трябва да отложим затварянето, заради скъпите квоти поне с още 15-ина години. Трябват ни Алианси в ЕС и с други играчи от Централна Европа в подобна на нашата ситуация.
Германците си затвориха ядрените централи, а сега внасят и въглища от Полша. Това прави Европа много неконкурентно място. Общо взето, „Зелената сделка“ е адски вредна приумица на брюкселските чиновници, която има реално изражение в безработица, обедняване, а оттам отлага и нужните зелени решения и инвестиции. Времето на водорода, биомасата, ВЕИ и други ще дойде, но когато е икономически изгодно. Бедните не са еко, а така ще обеднеем. Прескачането на стадии на развитие е грешка, а и знаем какво ще ни предложи науката в бъдещето като възможности. Дотогава фосилните горива – газ, нефт, въглища – ще имат място.
– Необходима ли е според Вас промяна в пенсионния модел и ако да каква?
– Демографски не стоим добре. Днес 3-ма служители плащат пенсията на 1 пенсионер. Дефицитът на НОИ вече изхвърча над 6 млрд. лв. Само след 10-15 години 1 служител ще плаща пенсията на 1 пенсионер. Осъзнаваме какво значи това, нали? Ниски пенсии и данъчно-осигурителна тежест, смазваща работещите. Бързо трябва да се заздрави капиталовият стълб, в това число и контролът върху частните пенсионни фондове, разбира се. Повече лична отговорност, повече възможности и за инвестиране на парите в т.нар. мултифондове. Спиране на течовете и измамите с удостоверения за стаж, опростяване на системата, но и по-сериозна връзка между принос и ползи, а не постоянно спиране на болезнените реформи.
– Много се говори за опасността от рязко увеличаване на задлъжнялостта на фирмите и на гражданите. Какви са Вашите и на ВМРО виждания за мерките, които трябва да се предприемат, ако не за преодоляване, то поне за намаляване на този риск. Трябва ли държавата да създаде и да прилага някакви специални инструменти – правни и финансови в тази област и ако да – какви, или да разчита на вече съществуващите разпоредби в Гражданскопроцесуалния кодекс и в Търговския закон?
– Най-важното е какво правим след като спре Мораториумът за плащанията по кредитите. Това са административно затворени бизнеси. Откъде да вземат пари? Предлагаме спешно създаване на Държавен Гаранционен фонд, който да се капитализира с пари от бюджета, приватизация на неработещи държавни и общински активи, ББР и дългови емисии. С него да се гарантират пред банките лихвени плащания за най-ударените и участващи досега в мораториума бизнеси и физически лица. Държавата ще си върне парите във времето от работещите вече бизнеси, но в следващите 2-3 години проблемът с административно затворените „длъжници“ ще е голям. Това е ключово, буквално въпрос дни.
– Защо кризата, породена от COVID-19 удари различно отделните икономики в ЕС?
– Защото икономиката като наука, има установени постулати. А именно – вредният дълг, харчен по политическа целесъобразност в криза избива още повече. Всички неефективности, като раздута социална държава, тромава администрация и затлачена здравна система се взривяват с пълна сила по време на криза. И това се видя. Страните с голям дълг буквално имаха два пъти по-тежки спадове. Така както вирусът се комбинира с други заболявания и набира сила, по същия начин икономическата неефективност в криза излиза много солено. И по същия начин трябва да се преболедува и изчисти системата, а не да се залива още дълги и неефективност, отлагайки неизбежния Видов ден.
– Какво е важно за България, след като приключи пандемията и какви инвестиции ще изправят икономиката ни?
– Най-важното е инвестициите да се върнат. И вътрешни, и външни. През 2008 година капиталообразуването е 34 на сто от БВП, днес 19. Декапитализираме се, което води до регрес и обедняване в по-дълъг хоризонт. Спестявания има, но те не стигат до реалната икономика, защото няма достатъчно условия за това. Оптимизация на държавните разходи и ефективност при правенето им. Вежлива и гъвкава администрация. Разумни данъци. Политическа стабилност и предвидимост във времето. Прозрачна и справедлива съдебна система. Защита на частната собственост. Това са простите жалони, които да създадат една разумна среда за бизнес, растеж на доходите и сигурност.
