Източник: „Труд“
Автор: Розалина Димитрова
сн.: Гробът на цар Самуил на остров Св. Ахил
1000 км, изминати за два дни в земите на българския цар Самуил, са достатъчни за непредубедения турист да види, че потомци на неговите поданици още населяват Егейска Македония, която днес е в границите на Гърция. Там останки от древни крепости и легенди пазят спомени за времето на първия владетел от династията на комитопулите, управлявал Второто българско царство от 997 г. до 1014 г.
Пътуваме към Преспанските езера през китни села, редуват се пасторални картини – овощни градини с череши и праскови, стада овце и кози, ливади, реки… По централните улици на малки градчета вдигат снага паметници на незнайния гръцки войн, погледа привлича и каменната 16-лъчна звезда от Вергина, над която е издълбан надпис „Macedonia maens Greece“ (Македония означава Гърция).
Тя била открита при археологически разкопки, изписана върху обект от времето на Антична Македония. Днес всеки я иска за себе си – гърците възприемат Звездата от Вергина като символ на приемственост между античната македонска култура и съвременна Гърция, слагат я навсякъде, дори върху елключовете за осветление. Република Македония пък избра неин стилизиран 8-лъчев вариант за националния си флаг…
След град Лерин (сега на гръцки Флорина) започва дълго планинско изкачване и спускане, за да се ширне невероятната гледка към Преспанските езера, разположени на 853 м надморска височина. Голямото е естествена граница между Македония, Гърция и Албания. Малкото Преспанско езеро (Лимни Микри Преспа) е разделено между Гърция и Албания, ширнало води на 48 кв. км.
В центъра на езерото е мистичният остров Св. Ахил (Агиос Ахилиос), който пази останки от средновековния град Преспа, построен през X в. от Самуил. През 1969 г. в развалините на базиликата „Св. Ахил“ солунският археолог Николас Муцопулос открива и гроба на българския владетел.
До острова се стига по дълъг понтонен мост, който пренася пътника в Самуиловото време, кодирано не само в руините, но и в гените на местните хора. Посрещат ни собственикът на единствения хотел – Костас, по нашенски – Коста, и съпругата му Вера. Езикова бариера няма – говорим си на български.
Пъргаво нареждат трапезата – салати, пържоли и специалитетът на заведението – крап, т.е. шаран от езерото, изпечен на скара, с невероятен сос. Бонус е киселото мляко със сладко от череши.
„Заради кризата има малце туризъм“, отбелязва Вера. „Македонци кога дойдат викат – това е нашиот остров. Викам им – не е ваш, българите знаете ли откога си го търсят“, казва Коста. На любопитните туристи предлага да разлистят луксозна книга „Базиликата „Св. Ахил“ в Преспа“, дело на пловдивчанина Лука Станчев. Магнетичното място привлича от години русенски художници, които провеждат пленери тук.
Нощта в Св. Ахил е пълна с езерни аромати и звуци, на площадка под уличен фенер весело подскачат три дечица – единствените на острова. Има общо 11 къщи, половината от които са обитаеми. Според поверието някога на Св. Ахил били вдигнати 12 черкви – на 12-те апостола, затова броят на домовете на хората не трябвало да ги надвишава.
Местните вярват, че нощем из моравите бродят тъжните духове на Самуил и на войниците му – ослепени по заповед на византийския император Василий. След описанията на кървавите събития от онова време в „Български хроники“ Стефан Цанев заключава: „И днес, 1000 години след това зверство, булеварди в Солун и в Атина се наричат „Василий Българоубиец“ и гърците гордо се разхождат по тях. Това е един тъжен пример как историята може да служи за подклаждане на патриотично злорадство в поколенията…“
Около 200 м делят хотела на Коста и Вера от базиликата „Св. Ахил“, край която археологът Муцопулос откри четири погребения – на цар Самуил, на племенника му и последен владетел на първото българско царство Иван Владислав, на зет му Иван Владимир и на сина му – цар Гавраил Радомир.
Днес археологът крие на тайно място костите на Самуил, готов е да преговаря за размяната им със стари византийски ръкописи, пазени в България. Пред входа на базиликата има указателни надписи за туристи на гръцки и английски език. Там, където се обяснява, че храмът е бил граден по поръчка на царя на българите Самуил, и в двата текста вандалски е изстъргана думата – „българите“…
Рано сутринта тръгваме към с. Герман (Агиос Германос) в областта Голема Преспа, на около 50 км западно от Лерин (Флорина). Търсим средновековната църква „Св. Герман“, градена през 11 в., в която е намерен Самуиловият надпис – надгробната плоча на царските родители Никола и Рипсимия. Това е един от най-старите надписи на кирилица, който се съхранява в София. Днес всички икони в храма са с описания на гръцки, няма и ред информация за историческата находка…
От отворените прозорци на близка къща ухае на вкусно сготвен боб. Поздравяваме възрастна жена на български, очите й светват, заприказваме се. Питаме я, кой е езика, на който говори. Казва, че е „нашиот“. Изпраща ни с „на добър пат“…
Навъртаме нови десетки километри, на „нашиот“ език говорят хора в селата Гражден (Врондеро гр.), Нивици (Псарадес), Винени (Пили), Желево (Андартико)… Пристигаме в родното село на народната певица Любка Рондова – Шестево (Сидирохорион), разположено на около 10 км северно от град Костур. Тук е роден и един от кметовете на Варна – Никола Димитров, управлявал морската столица в периода 1943 – 1944 г.
Селото крие тайната за смъртта на Давид – брат на цар Самуил, който според местно предание бил убит в близката местност „Хубавите дъбове“. „Царят го утепаха тамо“, повтарят преданието хората и днес. През 1979 г. иманяри разравят могилата и ограбват гроба и вече няма следа от него.
Група мъже, насядали на масите край таверна в центъра на селото, любопитно ни оглеждат. Заговаряме се с Атанасиди Панайотис, бай Панчо. Приема да ни покаже къщата на Любка Рондова. По пътя разказва историята на рода си – дядо му бил комита, шетал из Костурско. Бил заловен и обезглавен, а митрополитът на Костур Германос Каравангелис, който лично координирал атаката на турци и гърци срещу въоръжените четници, се снимал за спомен с отрязаната му глава.
„Имате няколко гряха към нас! Можехте да имате не 10 %, а цяла Македония… Защо сдадохте Солун на гърците, защо не ни припознахте? Да те заболи главата! Не мога да го разбера това нещо“, пали се бай Панчо. Явно говори за Балканската война, когато ние атакуваме Одрин и Цариград, а в това време гърците ловко окупират Солун като свой.
Днес бай Панчо е активист на партията „Вино жито“, официално регистрирана политическа формация на хора, определящи се като етнически македонци в Гърция. Заделя по 150 евро ежемесечно за членски внос от пенсията си, която е 460 евро. Не разбира защо в България се подиграват с най-новата мода в Македония – да се търсят корените на историята чак в древния Египет.
„Е, па нека Александър и Филип Македонски да са наши, що да ги даваме на гърците?!?“, казва той. Според него в Костурско неактивно говорят „скършено славянски“ между 1000 и 2000 души, а активно – между 800 и 900 човека. От тях все повече започват да се самоопределят като македонци. „Нашиот“ език не е признат и хората се страхуват да го говорят публично. Не се изучава в училищата, няма литература на кирилица, дори надписите на надгробните плочи са на гръцки.
„Разбирам го, но не мога да го пеам“, ще ни каже по-късно Хрисула, от село Загоричане (Василиада), известно и като Малката София. Там е роден Димитър Благоев-Дядото. Днес мястото, където е била къщата му, е като изтрито с гума – няма и следа от нея. Загоричане е превзето от „маджири“ – преселени гърци, а потомците на българите са наричани ендопи (от гр. „местни“)…
„В селото нямаме стари гърци, само млади, дошли от другаде. Има българи, турци, арнаути, власи, гагаузи, кумани“, казва и бай Панчо от Шестево.
Питаме друг човек от селото – как се живее в Гърция, ако имаш българско самосъзнание. Не отговаря веднага. „Изпепелена работа…“, казва тихо той.
Във Воден (Едеса) друг нашенец споделя: „Уча се да чета на кирилица сам, опитвам се да хващам българска телевизия, за да слушам езика. Какъв се чувствам? Познавам едната страна на монетата, сега изучавам другата“…
Пред порутената къща на Любка Рондова в Шестево нашият водач се спира. Поглежда замислено каменните отломки и изведнъж започва да рецитира: „Аз съм българче и силна майка мене е родила, со бугарка да се среча, и лоша дума да не реча“…
Тази странна и необяснима мешаница – от стиха на Иван Вазов и местно народно умотворение, бай Панчо казва, че научил от баща си….
15 юни 2012
ПО ТЕМАТА:
