Текст от блога на зам.-председателя на ВМРО Ангел Джамбазки
Затова подкрепям протеста на зелените срещу законното унищожаване на българската природа. Протестирам срещу безумието, недалновидността и алчността на шепата контрабандисти, търгаши и мерзавци, които прокарват лобистките си поправки през Народното събрание.
За да могат да секат, да своят, да „приватизират”, да бетонират, да асфалтират, да ограждат българската гора и природа. Да я превърнат в няколко оградени, частни ловни полета и луксозни бардаци за шепата олигарси.
Протестирам против наглостта на мазниците, които искат да издигнат бетонни гета от хотели за „почивка” и чалгаджийници на Щастливеца и Златните мостове, под формата на „удължаване” и „рехабилитация” на съществуващите съоръжения и „прилежащите” им територии …
Протестирам против изнудването на самозабравили се олигарси над софиянци, през спирането на съоръженията, през невлагането на стотинка от десетки години в тези съоръжения. И „Бай Кръстьо” и „Симеоновския” лифт са си такива, каквито ги помня от преди 89-та, когато бяха част от градския транспорт на София. Да не говорим за лифта до Копитото, който умря още през 90-те и беше изоставен и разграбен.
Протестирам срещу безотговорната, безстопанствена и крадлива „приватизация” на въжените линии на Витоша, извършени от кметовете и администрацията на Столичната община. Протестирам срещу нулевия следприватизационен контрол над дейността на „инвеститорите”.
Протестирам срещу пълзящото нашествие на всякакви каравани, фургони и прочее катуни на „Алеко”, на Златните и навсякъде, където „софиянците в повече”, облечени в официалния неделен анцуг, се качват с джиповете си, за да хапнат, пийнат и пръднат на чист въздух и да се дивят на гледката, докато разсеяно мятат бутилките и найлоновите „сакчета” зад гърба си… в храстите.
Защото Витоша е рай за София. Повечето големи градове имат големи реки, ние си имаме Витоша. Защото дядо ми, лека му пръст, ни научи, всяка събота и неделя, една раничка на рамо, и лека- полека нагоре. Кога от Княжево, кога от Драгалевци, кога до „Алеко”, кога до „Кумата” и Ветровала, или до Черни връх.
Научи ни да обичаме, пазим и уважаваме планината. Показа ни София от Копитото, Ком, Мургаш, Рила и Пирин от чайната на върха. Показа ни барелефа на Щастливеца под Черни връх. И днес хиляди обикновени хора, отрудени българи, намират своята почивка и разтуха на Витоша. И прекрасни преживявания сред неповторима природа. И за себе си, и за децата си. Това са хората, от чиито данъци и осигуровки се издържа държавата, заедно с чиновниците и циганите. Тези хора, обикновените българи, не почиват на Малдивите. Разхождат се до Алеко в събота и неделя.
Това искат да ни вземат. Да ни го откраднат. Искат да ни натресат асфалта, паркингите, джиповете, „баровете”, чалгаджийниците си, боклука и мръсотията, която остава след тези хора. Който не вярва – да посети Черноморието или Банско.
Мъртвите бетонни полета. С планини строителни и битови отпадъци помежду си…
Затова протестирам и подкрепям протеста. Протест, който събира различни хора. Повечето млади, видимо образовани, видимо жизнени. Млади българи и българки. Леви, десни, пънкари, хипари, тревари и прочее, и прочее. Срещнах хора, чиито политически идеи не споделям, а някой направо не приемам. И със сигурност те моите – също. Но си протегнахме ръка и протестираме заедно. В защита на българската природа.
Защото зеленото, както и национализмът не са леви или десни. Те са родолюбие.
15 юни 2012
По темата:
Запазването на горите обедини стотици българи
Спорните промени в Закона за горите минаха без възражения в комисиите
Кой владее зимните курорти и кой печели от поправките в Закона за горите? – Част I
