Увлечени в информации за поредната политическа криза, медиите у нас почти не отбелязаха, че се навършиха 176 години от рождението на Васил Левски. Още приживе превърнат в икона, Левски става основен национален символ.
176 години по-късно дейността на Апостола носи удивителна актуалност. Неговата политическа проникновеност и организационен гений биха направили Левски прекрасен държавник. Уви, нямаше как България да се възползва от таланта му след освобождението си.
Или може би трябва да се радваме, че Апостола не доживя свободна България. Свободна България рядко показваше, че заслужава героите си. Слава Богу, личности като Левски останаха в съзнанието на българите далеч от сетнешната политическа злоба, мъст и мръсотия на младата ни държава. Останаха в пантеона на българите, а не само в спомените им.
След 176 години мръсотията пак си е тук, а Левски е едно знамената на протестите срещу нея. Хубав повод протестите да станат по-решителни и дръзки!
