Текст от блога на зам.-председателя на ВМРО Ангел Джамбазки
На тази дата, в този час, представителите на Хърватска и Словения в колективното председателство на Югославия вземат историческото решение да внесат Декларации за независимост. С тези декларации формално и политически започва разпада на Социалистическа Федеративна Република Югославия. Тази Югославия, мъртвородена на 1 декември 1918 г. под името Кралство на сърби, хървати и словенци.
Българите в Македония и Западните покрайнини имат нещастието да попаднат зад телените мрежи на този огромен, позорен и срамен за иначе лицемерно-либералната Европа (справедливо наречена „блудница вавилонска и кръвница македонска”), държавен концентрационен лагер след Ньойския диктат от 27 ноември 1919 г.
Българите изпитват на гърба си сръбския мракобесен национален терор, изселване, национален геноцид, отричане на суверенното им право да се сдружават политически, да се наричат българи, да говорят и пишат на родния си български език, да живеят с братята си българи в едно обединено Отечество. Европейското лицемерие и срамно съглашателство със сръбския терор продължава десетилетия наред. Това съглашателство позволява на сръбските държавни терористи да удавят в кръв, насилие и безсрамна пропаганда националните стремежи всички нации и народи, останали окупирани, било под великосръбския „шайкач”, било под кървавата „петокрака” и червената „застава”след 1945-та година.
В годините се променят само имената на това отвратително квази-имперско и квази-държавно образувание, наречено „Югославия”, неговите лозунги, символи и оправдания. Това, което не се променя, е неговата политика и цел – да унижи, да претопи, да унищожи, да смаже и смели всички съставящи го народи, най-вече българи и хървати, и да ги превърне в аморфна, безгласна, безволева и политически апатична маса, наречена „югославска” нация.
Българите, останали зад бодливата тел на Черната ньойска граница, след трагичните за нацията ни събития от 1919 г., не превиват врат пред вилнеещия сръбски окупатор. Не ги плашат нито невиждания терор, нито изселванията и масовите избивания, нито вилнеещите сръбски жандарми и ордите сръбски колонизатори. Организирани от легендарната ВМРО, българите в Македония и Западните Покрайнини воюват с оръжие в ръка за всяка педя земя, за всяка плевня и колиба, до последния човек, до последна капка кръв. За честа и славата на България и за правото да живеят в общото българско Отечество.
Декларациите за независимост на Хърватска и Словения влизат в сила на 25 юни. С тях започва разпада на балканския Франкенщайн, наречен Югославия. Хърватите вземат оръжие в ръка, за да защитят правото си да живеят в своя Хърватски дом. Словенците ясно и недвусмислено заявяват, че не искат шумадийските свинепаси да се разпореждат с техния живот и имот.
На 20 юни 1991 го. е забита първата лопата в гроба на последната човеконенавистна и антинационална империя на злото на територията на континента Европа. На сърбокомунистическа Югославия. На 25 юни започват изкопните работи.
По ирония на съдбата, единственият югославски мавзолей, където югокомунизмът и югоносталгията още са живи е в Македония, бивша Югославска република. Само край Вардар все още българите не могат ясно и недвусмислено да заявят своята национална принадлежност, без страх от последици. Не могат да се сдружават свободно в политически организации и да заявяват и защитават своите искания. Не могат да ползват свободно книжовната форма на българския език. Последните т.нар избори в Македония нагледно доказаха и показаха горното твърдение. Вероятно дори в Иран изборите са по-демократични и се провеждат по-честно и прозрачно.
Демонтажът и окончателното разграждане на югославизма, на титовизма, на сърбокомунизма в Македония, окончателното му погребване, е наша задача и наш дълг.
На българи.
Докато и последните остатъци от балканския Франкенщайн заслужено заемат своето място на бунището на историята.
Докато в Охридското езеро отново не се огледа свободно българският трибагреник.
Нито ще забравим, нито ще простим.
