Филм за живота и дейността на Апостол войвода заснеха от ВМРО – Бургас. Филмът с работно заглавие „Следите на Апостол войвода – 100 години по-късно“ ще бъде представен на 2 август, когато ще се чества 100-годишнината от гибелта на българския герой.
Вече 2 месеца и половина Община Бургас не взема решение и по искането на ВМРО – Бургас и сдружение „Родолюбец” да се изгради паметник на Апостол войвода зад църквата „Св. Св. Кирил и Методий“ в града – заяви председателят на ВМРО в Бургас Георги Дракалиев. Няма отговор все още и на искането южният околовръстен път към квартал „Меден рудник” да носи името на Апостол войвода.
Филмът, посветен на войводата, ще представи експедицията на ВМРО и „Родолюбец” в днешна Гърция – в земите на Ениджевардарско, по долното течение на р. Вардар, западно от Солун. „Идеята е да разкажем повече за този български герой, за да почетем паметта му и да покажем, че там е имало българи и все още има“, заяви Николай Долапчиев от сдружение „Родолюбец“.
Американски публицист, който обикаля няколко години с македонските чети, пише за Апостол войвода , че той е македонският „Робин Худ“ и че във всеки народ се ражда по една такава „велика личност, която свети като факла в мрака“. С честването на Апостол войвода ние искаме да се върнем към корените си и да покажем, че не сме бездуховна маса и можем да постигнем много, ако се върнем към нашата същност и прегърнем идеалите си, сподели Веселин Лафчиев от „Родолюбец”.
Във филма историята на войводата ще бъде преплетена с историята на хората от този регион. Посетени са над 40 населени места. Филмът ще бъде качен в интернет, а има планове да бъде представен и в Несебър, Влас и Равда. Там живеят наследници на много българи, преселници от този регион.
Повече за Апостол войвода
Апостол Петков Терзиев, известен като Апостол войвода, е роден на 6 май 1869 г. в голямото гевгелийско село Боймица (днес Аксиуполи, Гърция), дало името си на целия район между планината Паяк, Вардар и Ениджевардарското езеро – Боймия. Апостол Терзиев първоначално работи като кантонер по железопътната линия Солун-Скопие, но през 1892 година става хайдутин и с брат си Тано и трима други четници хайдутува в Гевгелийско и Ениджевардарско, по Паяк планина и в Ениджевардарското езеро.
Той бързо изплита здрава революционна мрежа в Ениджевардарско и Гевгелийско и става организационен войвода, истински защитник на българщината в региона, заради което печели и народното признание с прозвището си Ениджевардарското слънце. Апостол успява да привлече към организацията и повечето българи гъркомани от областта, които постепенно изоставят каузата на елинизма и приемат върховенството на Българската екзархия. Към 1903 г. гъркомани остават единствено в Гумендже и в селата Крива и Петрово. Налага сериозна дисциплина в района си, като често провинилите се наказват със смърт. Намесва се в бита на населението и забранява скъпите сватби и чеизи, отделно организира такива по свое усмотрение и събира данък от бубарството. Също нарежда бойкот на гръцките и турските търговци в Енидже Вардар и в Гумендже през септември 1905 г. Редовно изпраща писма до чифликсайбиите, каймакамина и мюдерините в околията и ги заплашва при лошо отношение спрямо местните българи.
На 2 август 1911 година Апостол войвода, заедно с войводите Георги Мучитанов – Касапчето и Васил Пуфката, загива в ениджевардарското село Крушари (днес Абелиес, Гърция). Бившият четник и секретар на четата Тодор Чифтеов отравя тримата войводи в дома си, след което телата им са пренесени между лозята и старите гробища и е инсценирано сражение с турския аскер. По-късно телата на тримата са пренесени в Енидже Вардар, където са разпознати и погребани.
Апостол войвода оставя дъщеря в София, която умира в бедност.
21 юни 2011
