Автор: Деян Стайков, зам.-председател на Общинския комитет на ВМРО – Русе, историк
С моите ученици проведох урок за участието на България във Втората световна война. Като част от урока на мултимедийна презентация им показах разрушената София и им разказах за бомбардировките над другите градове. Разказах им разбира се за летеца-герой Димитър Списаревски. За въздушните боеве над София и за тарана, за смъртта на Списаревски.
След разказа за летеца в стаята настана мълчание, всички се вгледаха в снимката на героя, нямаше въпроси защо се е жертвал или защо не е скочил с парашут. Очите на децата бяха широко отворени и гледаха снимката на Списаревски. Едно дете наруши тишината и каза „Така умират героите”!
Помислих си, толкова ли е трудно днес младите да се възпитават в патриотизъм!? Снимка и разказ за незнайния за тях герой, като че ли не е достатъчно. Днешните ученици искат и могат да обичат родината си, децата на съвремието просто искат примери, които да следват. Този пример не трябва да бъде някоя новоизлюпена чалга-звезда или актьор от поредната сапунка.
Примери има толкова много в миналото ни, но то трябва да им се представя по различен и интересен начин и може би най-важното – да се докоснат до тях на живо, а не на поредната снимка от изпокъсан учебник.
Колко от днешните деца са имали възможност да изкачат Шипка или да посетят Карлово, Копривщица, Панагюрище, Батак и толкова други важни за всеки българин места на национална памет. Защо вместо за бонуси и за безсмислени проекти за ,,иновации” в образованието не се осигурят средства за екскурзии и посещения на тези важни за всеки българин места, защото националното възпитание започва и с това.
Пример, който бъдещите граждани на страната ще следват през целия си живот. Днес урокът бе за героя-летец Димитър Списаревски, един от многото непознати герои за днешните деца.
29 февруари 2012
