В класическия си вид мартеницата представлява усукани бял и червен конец, най-често вълнени. Цветовете имат строго определен смисъл: червено – кръв, живот; бяло – чистота, щастие. Традицията е на първия ден от март най-старата жена в семейството да връзва на ръцете на децата пресукан бял и червен конец за здраве и против уроки. Затова с мартеница се украсяват сватбените китки и сватбеното знаме; с мартеница се кичи котлето, в което се дои първото мляко на Гергьовден; с мартеница се завързват събраните на Еньовден билки.
Мартениците се носят до появата на първото цъфнало дърво или на първата прелетна птица, тоест до настъпването на пролетта. След това се поставят на дърво или под камък. В последния случай по тях може се гадае. Ако след един месец под камъка има мравки, годината ще е плодородна и удачна. Друг обичай е мартениците, носени до първа пролет, да се завържат след това на клончета от цъфнало дърво или храст. Така на много места в България традиционно се виждат окичени с мартеници дървета и храсти. Друга традиция е мартениците да се носят докато се видят първите щъркели и чак тогава да се закичат на дърво. В някои краища на България с мартеници се окичват и домашните животни и плодните дръвчета. Понякога мартеницата се пуска в най-близката река „че да върви, както тече реката“. Традицията гласи още, че щастие и късмет носи онази мартеница, която ти е подарена. Затова всички окичват на роднините и приятелите си мартеници и досега. В Шоплука и Мелнишко вместо бял конец в мартеницата се вплита син конец (против уроки), а в Родопите се слагат още няколко цвята.
Пижо и Пенда са вдъхновили изработването на многобройни мартенички с техния лик, защото историята на любовта им се предава от уста на уста в народното творчество. Според легендата те живели отдавна по нашите земи. Пижо бил хубав и напет младеж, много трудолюбив. По цял ден обикалял из селото и помагал на някого. Затова и страните му винаги били зачервени, тъй като се трудел неуморно.
Пенда била най-личната мома в цялата околия – хубава, скромна и добра. Лицето ѝ било с най-бялата кожа, която някой някога е виждал.
Пижо бил запленен от Пенда още от първия път, когато я зърнал. Тя също го харесвала. Историята гласи, че двамата вдигнали голяма сватба, на която присъствали хора от всичките села в околията.
Възхитени от хубавата двойка, хората решили да ги обезсмъртят в две фигурки – на червен момък и бяла невеста. Така и до днес Пижо и Пенда се едни от най-традиционните мартеници, които българите си подаряват за празника.
Обичаят за закичване с мартеници на първи март е характерен за Балканския полуостров и се е превърнал в балканска традиция. С мартеници се закичват и в българските етнически територии, останали в пределите на съседните страни – Западните покрайнини, Република Македония, Северна Гърция и областите Голо Бърдо и Преспа в Албания, Румъния, Молдова.
