На 4 март се навършиха 132 години от рождението на Тодор Александров.
В деня на освобождението на България членове на местните структури на ВМРО в Кюстендил и в София поднесоха цветя на паметника на легендарния водач на Организацията. Паметникът е изграден в далечната 1927 г., но през 1946 г. новодошлата на власт комунистическа партия нарежда неговото разрушаване.
През 1991 г. по инициатива на ВМРО и със съгласието на потомците на Александров паметникът е възстановен. Над бюста на войводата е изписано „Всичко за Македония“. На задната му част са изброени имената на видни дейци на ВМОРО, ВМОК и ВМРО, загинали за освобождението на Македония.
Публикуваме текст за Тодор Александров от блога на българина от Щип и организатор на ВМРО за Македония Петър Колев.
Тодор Александров
„Аз съм оръдие само на идеята за освобождението на Македония и обединението на българския народ. Това съм го доказал с целия си живот, като съм пожертвал за тази идея всичко освен живота ми, който случайно е оцелял. Досега съм получил едно морално удовлетворение, именно, че идеята е вече на осъществяване. Занапред ми остава едно несносно здраве и един морален капитал – моята чест. Никому няма да позволя да се гаври с тая моя светиня.“
На 3 април 1917 г. Тодор Александров в едно свое писмо до генерал Александър Протогеров ще изложи само с няколко изречения своето житейско кредо: “…Аз съм “оръдие” само на идеята за освобождение на Македония и за обединение на българския народ. Това съм го доказал с целия си досегашен живот, като съм пожертвувал за тая идея сичко, освен живота ми, който случайно, може би за нещастие, е оцелял. Досега съм получил едно морално удовлетворение, именно, че идеята е вече на осъществяване. Занапред ми остава едно несносно здраве и един морален капитал – моята чест. Никому няма да позволя да се гаври с тая моя светиня…” С целия си живот и с делото си той потвърди тези си думи.
Тодор Александров е роден на 4 март 1881 г. в Щипската махала Ново село. Град Щип, или “българският Витлеем”, както го нарича един писател, е разположен в дълбоката котловина на Плачковица планина и е заобиколен от всякъде със стръмни ридове. След като свършва Българското педагогическо училище в Скопие, бивал е учител, но едновременно и ръководител на революционната организация в околиите Кочани и Кратово.
През 1903 г. е осъден на пет години затвор и престоява 13 месеца в затвора; освободен е при дадена обща амнистия. През 1903-1904 г. е главен учител в Ново село и член в Околийския комитет на ВМРО в гр. Щип, заедно със знаменитите му съграждани Тодор Лазаров и Мише Развигоров. Образцово са организирали областта на Овче поле и съседните райони.
През януари 1905 год. Александров става нелегален, понеже турската власт се добрала до повече данни за работата му. Но за кратко време, по здравословни причини, заминал за България и учителствувал в град Бургас.
През ноември 1907 г., след загиването на задграничните представители на ВМРО Сарафов и Гарванов, повикан е бил в помощ на третия представител Христо Матов. Успял е бързо да стегне всичко, което е било разклатено след липсата на Сарафов и Гарванов. След това се връща в Македония като нелегален. Конгресът на Скопския революционен окръг го избира за член в Окръжния комитет заедно със съгражданина му Ефрем Чучков.
През лятото на 1908 г. младотурците обявяват конституционен режим в Турската империя и свалят султана от престола. Тодор Александров е измежду най-авторитетните борци, които настояват щото ВМРО да не се легализирва докато младотурците не дадат необходимите гаранции за правата на българското и на другите християнски населения в Македония. Наскоро се установява, че младотурският режим не задоволява народностите; старае се да ги „отоманизирва“, както – за пример – Югославия напразно се е стараела да „югославизирва“ народностите за сметка на техните етнографски, езикови и исторически индивидуалности. В пролетта на 1910 год. Александров става наново нелегален и пръв дава сигнала за възстановяване на ВМРО за борба срещу турския режим. Организирва първо Скопския окръг. Спасява по-голямата част от оръжието на народа, което младотурците чрез много насилия се опитаха да приберат. След това Александров е войвода в Кукушка и Солунска околии. Предприема атентати срещу държавни обекти; специално в Солун се проявяват изпитани борци. Привлечено е вниманието на общественото мнение.
В 1911 год. Тод. Александров е вече член в Централния комитет на ВМРО и е очертана главна фигура в нейните редове. През войната срещу Турция (1912 г.) силите на ВМРО са в услуга на съюзените балкански държави. А след като по-голямата част от Македония попадна под гръцка и сръбска власт, в 1913 год. Александров наново насочва ВМРО в борба срещу християнските поробители. Белград и Атина бяха започнали свирепа гонитба на всичко българско още като стъпиха в Македония.
Подир Първата световна война македонското движение се намери в борба срещу политиката на българското правителство, което не обръщаше внимание на югославските денационализаторски прояви над българщината в Македония. За трети път тогава Александров възобнови ВМРО, бидейки невъзможно в Гърция и в Югославия да се работи легално от народа и да се признава българщината в Македония. Той постави на сцената наново македонския въпрос, който Гърция и Югославия смятаха погребан. До 1924 г., когато загина, за Тод. Александров светът много често чуваше чрез пресата. Духът на поробения народ бе подигнат, независимо от жертвите и насилията на противника. Името на Тодора се затвърди като Легенда още докато той бе жив.
Той загина на 31 август 1924 г. в следствие на потаен комплот от комунисти и остатъци от забравените вече български „върховисти“. Неговият колега от Централния комитет на ВМРО, Ал. Протогеров (запасен генерал) се яви – поради суетата си – като инструмент и на комунистите и на върховистите.
При новината за убийството на Александров изтръпнаха всички българи с национално чувство, не само в Македония. Силно впечатление направи всред много среди в света изчезването на Тодора от сцената на Македония и на Балканите.
Цитати от чужденци – мнения за Тодор Александров
Съобщавайки за убийството на Тодор Александров, лондонският вестник „Таймс“ предава доста подробно биографията му и писа:
„Тодор Александров бе един от най-забележителните водители на Балканите. Обладавайки крайно магнетична личност, той бе типът на фанатичен патриот, който не би се спрял пред нищо, за да постигне своята цел – създаването на автономна Македония.“
Ханс Юберсбергер, познат професор по история във Виенския университет, писа във вестник „Нойе Фрайе Пресе“ от 13 юли 1925 г.:
„Тодор Александров принадлежеше към ония редки, всецяло изпълнени със своята мисия мъже, които не живеят свой живот, а само живота на своя народ. Непретенциозен, скромен, но при това с непреклонна енергия и студена размисъл, винаги имащ пред очите си великата цел – все още виждам тоя рядък човек, ясно и открояващо пред себе си, макар да се изминаха вече близо десет години, откакто го видях и говорих с него за пръв и последен път. Освен Лев Толстой, никой друг не ми е оставил тъй неизгладимо впечатление, както Тодор Александров.“
Хърватският вестник „Загреб“ помести следния некролог за Тодор Александров:
„Тодор Александров не е вече жив. Той умря, загина без да знае навярно, че такава участ ще го постигне. Разбойническа ръка застреля човека, който не жалеше себе си, който и затова именно трябваше да живее. Тодор Александров бе гений в живота и ще остане гений на смъртта и безсмъртието. Онзи, който намалява величието му днес, когато той е умрял, не заслужава да живее…“
Цитати – Тодор Александров
Прокламация до македонското население и членовете на ВМОРО дни преди началото на Междусъюзническата война:
„Другари, концентрацията на българските войски срещу сърби и гърци е почти свършена. Вероятността за война е много голяма, при все това българското правителство, под натиска на Великите сили, още се колебае и се мъчи да разреши въпроса по мирен начин, в който случай ще изгубим „спорната“ зона: Скопско, Кумановско, Тетовско, Гостиварско, Кичевско, Дебърско, както и хубавия град Солун. За да се свърши веднъж за винаги нашето национално обединение, за да си вземем сега всички български земи: и „спорна“зона и Солун, трябва непременно да се обяви война и с гърци, и със сърби. Щом Главната квартира разреши да се изпратят чети във вътрешността, които да отпочнат атентатите, от нас сега зависи да ускорим войната, както това сторихме през 1910 -1912 г. за войната с турците. Като се знае всичко това, голяма историческа отговорност пада върху нас, ако сега не използуваме момента, за да улесним задачите на нашето правителство и на нашите войски. Прочее, дълг се налага на всеки македонски деец и член а организацията да употреби всички усилия в тия съдбоносни за съдбата на Македония моменти, за да изпълни своя дълг: да пожертвува всичко свое, но да стори зависимото от него ш ускоряване, налагане и довеждане на благоприятен край предстоящата война със сърби и гърци. Уверен в пълната сполука на правата кауза, пожелавам успех на всички българи. Да живее целокупна България! Довиждане в свободните български градове: Скопие, Битоля и Солун“.
Статия във вестник ”Военни известия” от 1918 година:
„Българският народ води много борби, докато стигне до сегашната велика епопея, когато целият въоръжен народ, от всички краища на българското отечество, брани с гърдите си обединената почти родина… Понеже последните 25–30 години усилията на целия български народ, както на освободената, така и на неосвободените му части, бяха насочени за освобождението на Македония, и понеже революционните борби се водеха вътре в самата Македония, обяснимо е защо участието в тия борби на македонското българско население бе масово, а онова на другите български области – по-ограничено. Македония зимаше участие в тия борби с мъжете, жените и децата. Всеки град и село там, има своите жертви, които оплаква, и своята история, която разкрива с гордост! Всеки хълм, всяка долина, всеки камък представят известно събитие и са свидетели на българския мощен дух, на българската самоувереност, на българското геройство и самопожертвуване за народно обединение… Благоденствието на целия български народ и спокойствието на Балкана, а заедно с това и на Европа и света, налагат да не се нарушава единството на българите, да не остават в робство части от българския народ. Тоя народ, който показа такъв силен борчески дух, такава храброст и самонадеяност, такъв копнеж за свобода и прогрес, доказа, че не може да търпи робство, и че е достоен да бъде свободен и обединен“.
