Коментар на председателя на ВМРО Красимир Каракачанов за обществено-политическата ситуация в съседна Македония, публикуван във в. „Телеграф“:
Размириците в Скопие не са изненада, защото още с Охридския договор от 2001 г. се постави основата на един пълзящ сепаратизъм в страната.
Публична тайна е, че в Северозападна и Западна Македония на практика няма държавна власт. Там се управлява само от албанските партии и се наложи един модел, който на практика означава „държава в държавата“. Там не действат държавните законите, там действа родовото право на албанските кланове, които държат положението.
Македонското правителство още преди 2-3 години направи ново административно деление. Общини, в които християнското население дотогава бе мнозинство, бяха информирани, че вече са част от албанските общини. С течение на времето християнското население се изселва и албанците и мюсюлманите там стават мнозинство. Това създава тлеещо напрежение. И в момента, в който един бивш албански командир като Талат Джафери бива номиниран за военен министър, това няма как да не предизвика ескалация.
Фактор
Албанците много отдавна живеят със съзнанието, че те са основният политически фактор в Македония, тъй като според Охридския договор не може да се състави нито едно македонско правителство, ако в него не участва една от албанските партии. И тъй като практиката през последните 12 години е всяко македонско правителство да отстъпва пред исканията на албанските партии, те могат да предложат когото си искат, без да се съобразяват с общественото мнение в Македония. Албанците продължават етническото си настъпление поради по-високата раждаемост. Освен това техните гастарбайтери изпращат по-голямата част от заработените средства на главата на фамилията в Македония, който купува земи и къщи. Набирайки самочувствие, албанците съвсем откровено заявяват, че е време албанците от Албания, Косово и Македония да се обединят в една държава.
Фитили
Както навсякъде, така и в Скопие има хора с радикално мислене. Предполагам, че македонците, които се включиха в размириците, са хора от техните агитки, които строшиха плочата на Мара Бунева и нападнаха наши хора преди 4-5 години. Друг е въпросът дали някой вътрешен или външен фактор (имам предвид от Белград) не им пали фитилите. Вече стана публична тайна от документите на американските посолства, разпространени от „Уикилийкс“, че етническият конфликт в Македония от 2000 г. беше провокиран и режисиран от Белград, за да се отклони вниманието от Косово. Тъй като сега разговорите между Сърбия и Косово са в застой, не изключвам възможността сръбските специални служби да инсценират този инцидент, за да се покаже, че и в други държави на Балканите албанците създават проблеми.
Перспективата за Македония е изключително нерадостна. Тя на практика се е разпаднала, в една трета от държавата не управлява македонската администрация. От тези региони са свалени македонските държавни символи. Въпросът е не дали ще се разпадне, а кога това ще стане официален факт. И в момента, в който албанците или някой външен играч реши, македонското правителство ще научи от вестниците и от Си Ен Ен, че държавата им вече не съществува.
