Източник: Фрогнюз.бг
Тито и Лазар Колишевски от восък пристигат в Скопие. Бащата на „еквидистанцията“ Киро Глигоров също ще се подвизава като восъчна фигура в македонската столица.
Восъчна фигура на Киро Глигоров ще има в музея на ВМРО, пише македонският в. „Вечер“. Восъчната фигура, която ще пристигне в Скопие до края на седмицата, ще представи Глигоров като по времето, когато е бил на 27 години: млад, с къдрава коса, седнал на маса с политическата деятелка Малинска. Функцията му тогава е била на делегат и дописник на първото заседание на АСНОМ през 1944 година. Фигурата е излята по оригинална снимка от онова време, съобщава още „Вечер“.
Заедно с фигурата на Киро Глигоров ще пристигне и тази на Тито. Тито ще бъде поставен да стои над Лазар Колишевски, Страхил Гигов и Цветан Узуновски Абаз. Пред тях има телефони. На сцената се показвало как съобщават на Тито какво се е случило в Македония и че сe било стреляло по невинни жертви.
Очаква се да пристигнат и други фигури от председателството на АСНОМ като тази на Емануел Чучков. Останалите восъчните фигури са на Александър Караджорджевич (сръбски крал и българомразец – б.р.), Кемал Ататюрк, Хюсеин Хилми паша, Никола Русински, Анастас Лозанчев, Владимир Пингов, пише още „Вечер“.
Frognews.bg напомня, че част от тези фигури имат прелюбопитна съдба. Лазар Колишевски, напр. е роден като Лазар Панев Колишев в Свети Никола, тогава в Сърбия. На осемнадесет години през 1932 година става член на СКМЮ, арестуван е като известен комунист, но успява да избяга от затвора. По време на подготовката за въоръжена съпротива ЦК на ЮКП го изпраща в Македония, където трябва да се свърже с ръководството на ЮКП за Македония, което се управлява от тогавашния секретар на Покрайненския комитет за Македония Методи Шаторов – Шарло. Шаторов отцепва партийната организация в Македония от ЮКП, като я присъединява към БКП. Затова е изключен от ЮКП, а за секретар на Покрайненския комитет е избран Колишевски, който започва организиране на партизански отряди. През ноември 1941 година той е заловен от българските власти и е осъден на смърт на процес в Охрид. Смъртта му е заменена с доживотен затвор в България, след негова молба за помилване до цар Борис III, в която Колишевски се позовава на българския си произход. Той пише: „Син съм на родители българи, чувствал съм се и се усещам българин.“ Освободен е от затвора на 7 септември 1944 година. След 1944 г. Колишевски се връща във Вардарска Македония, където е секретар на Комунистическата партия до 1963 г. На Третото събрание на АСНОМ на 16 април 1945 година е избран за пръв министър-председател на Социалистическа република Македония в рамките на СФРЮ. След Втората световна война Колишевски става един от най-влиятелните хора в Югославия. Той е активен участник в разгонването на редица изтъкнати македонци, между които и Венко Марковски. С негово знание редица от хората, противили се на Тито, са убити или изпратени в концлагера Голи Оток.
Александър I Караджорджевич е крал на сърби, хървати и словенци и крал на Югославия от 16 август 1921 до 9 октомври 1934, когато е убит в антентат в Марсилия от ревюлюционера на ВМРО Владо Черноземски. Известна у нас е случката от 14 октомври 1912 година на Каменния мост в Скопие, когато за пръв път Александър Караджорджевич е посрещнат по традиция с цветя от деца в града. Между тях e и 7-годишната Васка Зойчева. На неговия въпрос “Каква си ти?“ (“Па шта си ти?“), детето отговорило “Бугарка!” (“Българка!”). Шокиран от отговора, бъдещият сръбски крал не се стърпял и ударил шамар на девойчето. Вестта за невижданата случка се разнася светкавично в цяла Македония и предизвиква бурни реакции и неодобрение в българския печат и българското общество. В изразяване на незадоволството се включва и народният поет Иван Вазов, който в емоционален изблик на чувства написва своето стихотворение „Па шта си ти?“ през април 1913.
10 ноември 2011
