И двата български футболни отбора се представиха добре в мачовете си снощи. Защо два български отбора ли? Ами спомнете си стария виц: „Играли България и Македония” – казал единият. „А срещу кого?” – отвърнал другият.
Та докато България извоюва равенство на негостоприемния стадион в Прага, македонците биха не кого да е, а Сърбия. Сега ако започнат историческите алюзии, може да се направят интересни паралели между епохи и събития. А ако към тях добавим и тройното сбиване в Скопие, краят му ще се изгуби. Сбили са се – казват медиите – македонци и сърби. Последните набили и албанци. Не се съобщава дали и скопяни са се присъединили.
Изобщо: балканиада е било. Друго си е в централноевропейска Прага, където детски хор изпълни химна ни. Че и никой не го освирка.
Тук е моментът да си спомним и за мачовете на българските отбори в Скопие. Местните също скачаха. Друг път пък набиха шепа скопски дядовци, защото си позволиха да сложат цвете на паметната плоча на Мара Бунева. Изрепчиха се и на посланика ни преди месеци.
Когато комплексите трябва да избият в нещо, най-лесното им убежище обикновено е запалянковщината. Лошото в Скопие е, че комплексарщината е не само сред футболните фенове, а е национална политика. Как иначе да обясним, че мачът вчера се е играл на стадион, който се казва… „Филип Македонски”.
Впрочем, те намесиха футбола и в творческия си фронт срещу България. Митологизираха измислица около един мач, но това е дълга и друга история, за която май вече всичко е казано.
Както и да е, да поздравим хората в Македония с победата. И дано поне са напердашили сърбите добре, че имат да им връщат доста.
И дано някога отново победите на България и Македония да са истински общи.
Но до световното първенство в Бразилия има още две години, дотогава може двете страни да участват с един национален отбор.
17 октомври 2012
