Текст от блога на Александър Йолов, председател на Младежката организация на ВМРО – София
В края на януари в Комисията по външни работи на Европейския парламент беше гласуван проект на резолюция по доклада за напредъка на Р Македония. Българските евродепутати имаха важна роля по изготвянето и допълването на доклада, който бе подкрепен от гласовете на големите европейски политически семейства – ЕНП, С&Д, АЛДЕ и Зелените.
Един от важните текстове, съдържащ се в проекторезолюцията, насърчава правителството в Скопие да работи за зачитане свободата на съвестта и самоопределението на всеки гражданин. Резолюцията „подчертава важността на предотвратяването на дискриминация, основана на етнически произход, включително срещу граждани, открито заявяващи своята българска идентичност и/или етнически произход“.
Не без помощта на българските евродепутати, техните европейски колеги най-накрая предприеха адекватни действия срещу нелепата неомакедонистка политика на скопския управляващ елит, целяща да потисне всеки един македонец с българско самосъзнание в страната. Р Македония е една от малкото останали „черни дупки“ на европейския континент, където човешките права нямат абсолютно никаква стойност. За жалост на нашия народ – това се вижда най-добре в отношението към него. Македонската власт прави всичко възможно да държи в страх и подчинение българския елемент, като не се свени да използва всички инструменти от репресивния си арсенал – от уличен терор до скалъпени съдебни процеси, затвор и гонения, неща, които цивилизованият свят няма как да си представи, че се случват в 21 век в Европейския югоизток.
Неомакедонизмът, който изповядват Груевски и ДПМНЕ, бе разобличен от най-висшата наднационална европейска институция. Оттук насетне е въпрос на време преди възелът да бъде разплетен и македонските българи да дишат по-свободно. Но това може да се случи само при две важни условия.
На първо време управляващите в Р Македония трябва да желаят членство в ЕС, нещо, в което никой от сериозните анализатори не е убеден. Македонските аспирации са по-скоро декларативни, те не са подкрепени от реални действия и политика. Ходовете на Скопие преднамерено отдалечават страната от ЕС. Не са без основания твърденията, че това се дължи на зависимостта на македонските политици и правоохранителни институции от белградските служби.
Второто важно условие е България да бъде на мястото си като европейска страна в региона и строго да съблюдава за спазването правата и свободите на населението в кандидат-членките, още повече че в Р Македония живеят и немалко българи с ясно изразено българско самосъзнание. Българското МВнР обаче мълчи. Не се наблюдават никакви сериозни дипломатически инициативи, министърът на външните работи не предприема и обсъждане по темата в министерски съвет, в парламента или изобщо в общественото пространство. Видимо е насочил усилията си към „туитър дипломация“ по темата Сирия и „фейсбук активизъм“ за човешките права на сирийския народ.
Дали ще може Европейският парламент да наложи нови правила и практики на индоктринираните в македонизъм и антибългаризъм скопски политици и служители в сферата на сигурността? Едва ли, когато в Р Македония елитът видимо няма желание, а и е зависим от Белград, а в България управляващото правителство не проявява абсолютно никакъв интерес или активност.
Но трябва да се има предвид, че е жизненоважно за македонската държава да търси именно сближение с България и да се стреми да влезе в Европейския съюз. На западните и северните граници, както и в самата Р Македония, геополитическата тежест на албанците расте. Бившият премиер Любчо Георгиевски неслучайно сподели в едно свое интервю, че ако македонските управляващи не променят късогледата си визия за бъдещето, то страната я очаква съдбата на трета албанска държава на Балканите. Същевременно и гръцкото икономическо влияние парадоксално нараства, като някои среди в Атина не крият апетитите си при едно бъдещо разплитане на македонския възел.
Така че шансът за Р Македония е в тесен съюз със силна европейска България и интеграция в европейските структури. Всички други действия биха били гибелни за младата македонска държавност.
10 февруари 2012
