Изказвания на министър-председателя Борисов за „оцеляването на нацията” будят недоумение. Лековатите аргументи за това, как образовани българи се връщали у нас заради някакви чуждестранни фирми, издават държавническо нехайство. А обясненията на Борисов, че хората се връщали в малките населени места, защото било спокойно, граничат с виц.
Ако министър-председателят е имал предвид населени места като Банкя, разбираме го. Но предлагаме на Бойко Борисов да посети, например, село Банкя, Трънско, където живеят 6 души, за да се запознае със състоянието на българските села.
Недопустимо е българският министър-председател да се отнася толкова пренебрежително към демографския колапс, към съдбата на селските райони, към „качеството на материала” у нас.
Демонстративното красноречие не решава проблемите, още по-малко ги решава отричането им. За последните 20 години българската нация загуби 2 милиона души. С тези темпове от по милион на десетилетие не е трудно да се пресметне кога народът ни ще престане да съществува въобще.
Преди да се говори, трябва поне малко да се прочете. Защото проблем има и той не е в прогнозите, а в реалното задъхване на икономиката и загубата на качествена работна ръка. Ето защо България няма време. Ако започне провеждане на реална демографска политика, черните прогнози може и да не се сбъднат. Само със заклинания от типа как нацията имала съпротивителни сили няма да стане.
24 ноември 2010
