За последната година отпразнувахме със сърбите три годишнини от събития, нанесли драматични щети на държавата ни. А за общата ни реална история с България не искаме и да чуем.
Това заяви първият вицепрезидент на Р Македония след обявяването на независимостта й през 1991 г., председател на партия ВМРО – ДПМНЕ от основаването й до 2003 г. и настоящ председател на ВМРО Народна партия – Любчо Георгиевски, в интервю пред Валерия Велева за вестник „Преса”.
Георгиевски разкри и причината за липсата на реакция от Скопие по отношение речта на турския премиер Реджеп Ердоган, в която той припозна части от Македония, България и други балкански страни като турски.
По думите на председателя на ВМРО НП, Македония смята Турция за приятел и се възхищава на неоосманизма, защото Анкара единствена в света й казва: „Вие сте прави”. Според Георгиевски ако „страшните” демографски процеси в страната продължат да се развиват както сега, до 7-8 години Македония ще стане мюсюлманска държава, а след 15 г. ще бъде албанска страна.
Цялото интервю с Любчо Георгиевски можете да прочетете тук:
Г-н Георгиевски, изявлението на Ердоган, в което той прокара историческата връзка между Турция и Тракия от Разград през Солун, Вардар до Сараево, предизвика остра реакция в София и в Атина. Каква беше реакцията в Македония?
Реакцията в Македония беше крайно недостатъчна. Почти нито една от централните медии – и електронните, и печатните – не отбеляза това изказване. Нямаше и официална реакция на държавните институции.
Обяснението какво е?
Трябва да го търсим в политиката, която Скопие води по отношение на Анкара. Македония смята Турция за приятел. Затова и Македония проспа новината, която Ердоган ни сервира. За разлика от мигновените реакции, които може да предизвика коментар за Македония на някой неизвестен журналист от България или на историк.
Вие предлагахте преди десетина години създаването на етнически чисти държави на Балканите. Спомням си тази ваша теза като предпоставка за мир и развитие на региона. Отказахте ли се от нея? Разбрахте ли, че това е невъзможно?
Да, тази теза съм я развил преди 12 години. Исках това да стане на балканска конференция, на която всичките държави да дадат своето съгласие това да бъде стъпка към мира, а не да се изправим пред война. Тезата произлизаше от факта, че към този момент имаше две сръбски, две хърватски, две проалбански държави.
Ако анализираме днес ситуацията, ще видим, че процесите не са мръднали напред. Босна съществува само на хартия, там реално държава не функционира, ако трябва да сме искрени. Косово все още е разделено и ще продължава да създава проблеми между албанците и сърбите. Македония е в перманентна нестабилност, чието оцеляване днес зависи само от добрата воля на албанците. Разбрах, че идеята ми не може да проработи, и вече не съм активен неин радетел. И в същото време не вярвам по друг начин освен чрез общо разбирателство да се успокои ситуацията на Балканите.
Впечатлиха ме думите ви в предварителния ни разговор, че Македония може да се превърне в третата албанска държава. Пояснете, моля!
Да. Това е реално. Ако погледнете демографските процеси в Република Македония, ще видите, че те са страшни. През 2012 г. от всички родени деца в Македония 50% са християни и 50% – мюсюлмани. Спадът на македонците годишно е 4-5% , а ръстът на албанците и другите мюсюлмани е 3-4%. Ако този процес продължи, след 7-8 години можем да предположим, че Македония ще бъде мюсюлманска държава, а след 15 години ще стане албанска държава. Това е проста математика и е лесно да се пресметне.
Който иска да гледа стратегически на Балканите, трябва да има предвид факта, че през 2020 г. ще се наложи да третира Македония като четвърта мюсюлманска държава в Европа. И ще ви кажа още нещо – дотогава проблемът ще бъде наш, македонски. А от този момент нататък проблемът ще бъде балкански и европейски.
Тогава излиза, че неоосманизмът жъне успехи в Източна Европа?
Ние говорим с вас в момент, в който Македония се възхищава на неоосманизма.
Защо?
Защото Турция е единствената държава в Европа и света, която ни казва: „Вие сте прави!“ Ние сме въодушевени от тази позиция на Турция. И максимално сме отворили вратите си за турската културна и икономическа експанзия чрез телевизионни програми, чрез масово навлизане на турския бизнес във всички сфери в Македония. Основни и средни училища за малки турчета се отварят във всичките градове у нас. В момента в Македония има повече от 1000 турски студенти. Те не само учат в Македония, голям процент от тях се женят и остават тук.
Другият сериозен момент е засиленият процес на турцизиране на македонските роми. В Източна Македония масово се преименуват ромите в турци. И което е много интересно, ромите не само декларират, че са турци, те искат и в училищата да има паралелки, в които да се учи на турски език. И държавата им разреши това. Към тях трябва да прибавим и македонците мюсюлмани (торбешите), които също масово се турцизират и ислямизират.
Така че, ако искате да видите неоосманизма на живо, елате в Македония. Ще ви направи впечатление, че този процес на турцизиране ние го правим с кеф, защото всички други са ни неприятели, а само Турция показва приятелство.
А това как кореспондира с тезата, която в момента се развива в Македония, за античния произход на македонците, т.нар. антиквизация?
В Македония се развиват няколко силни процеса. Единият е демографски – македонското мнозинство се стопява. Вторият е масовата ислямизация. Третият е сърбизацията и четвъртият – антиквизацията. Ние правим всичко възможно само и само да не съхраним името Македония. Някаква какофония ни е обзела. Ние сме всякакви, само не и македонци.
И не искате да припознаете българската си връзка.
То е парадоксално! Аз понякога се плаша. Дали тези процеси, които се развиват в момента у нас, не са истински страх от реалността с кой народ сме най-близки и с кой народ делим една и съща история.
Миналата седмица вашият външен министър беше в София, но срещата му с г-н Вигенин е завършила без конкретни резултати. Ясно е, че докато в Македония фалшифицират историята, ЕС ще бъде мираж за вас. Това съзнава ли се в Скопие?
Аз мисля, че делът на историята на Македония и България не трябва да е в основата на този договор, по който не може да се постигне съгласие сега. Когато с г-н Иван Костов подписахме общата декларация за добросъседство (22 февруари 1999 г.), тя не се занимаваше с история. Тогава отношенията между Македония и България бяха на най-високо ниво. Затова основата на договора между България и Македония сега трябва да бъде именно декларацията от 1999-а.
Това, което ме изненадва днес, е, че във ВМРО-ДПМНЕ, партията, която аз оставих като наследство, не искат и да чуят за тази декларация. Мъчно ми е, че Македония и България се лишават от такива договори. Факт е, че антибългарската политика в Македония е на сцената и през тези 20 години демокрация.
Смятате ли, че ще дойде момент на отрезвяване, че вместо да ни разделя, общата история може да ни събира?
Що се отнася до споделянето на общата история, аз изпадам в парадоксална ситуация. Като се каже, че трябва да прославим някоя историческа личност или историческа дата в България, цялата политическа, интелектуална и медийна общност в Македония се надига. А през последната година ние отпразнувахме три годишнини, които са нанесли драматични щети на държавата ни.
Първата бе 100-годишнината от влизането на сърбите в Македония през Балканската война – отпразнувахме го заедно със сърбите в Куманово. Втората изява беше при честването в центъра на Скопие на крал Душан, основателя на Сърбия. Третият момент е изграждането на сръбски офицерски дом на площада на Скопие и на сграда, която беше символ на сръбската окупация на Македония. И трите повода, които ги отбелязваме заедно със сърбите, са свързани с окупацията ни и малтретирането ни.
А за общата ни, реална история с България, не искаме да чуем – нито празник да прославим, нито личност. Спомням си, когато с г-н Костов поставихме заедно цвете на гроба на св. Кирил в Рим, каква жестока беше реакцията в Македония. Много ми е мъчно, че и след 20 години самостоятелност нашата държава е просръбски ориентирана. Това ще бъде катастрофа за македонската нация! В тези 20 години сърбите ни нанесоха толкова щети – плашехме се от Милошевич да не влезе в Македония с танкове; откраднаха всички оръжия, които България ни даваше без пари, имаше индикации, че дори и кризата от 2001 г. е предизвикана от Сърбия. Все им прощаваме на сърбите, а всяка инициатива, която идва от България, е блокирана. Няма как тази политика да завърши добре за Македония.
А спорът с Гърция за името как трябва да се разреши?
Това, което Гърция иска от Македония, не е нормално и не е в съгласие с международните норми. Всички знаем, че както има македонци в Гърция, така има и македонци в България. Но България никога не е направила проблем по този въпрос. Проблемът беше измислен, но ето вече 22-23 години ние не можем да го решим. Факт е, че тяхната позиция стана позиция и на НАТО, и на ЕС. Аз смятам, че имената Горна Македония или Северна Македония не биха били абсолютно никаква катастрофа за македонския суверенитет.
Гърция съгласна ли е на този вариант?
Гърция приема вариантите „Република Горна Македония“ и „Република Северна Македония“.
Смятате ли, че България трябва да облекчи режима на даване на гражданство? За македонските граждани се иска да докажат български произход, а това е много трудно при тази реалност в Македония.
Това е работа на българската държава. Неотдавна излезе информация, че след македонците, които получават българско гражданство, на второ място са тези, които получават кипърско гражданство. Никой в Македония не реагира, защото кипърците са гърци. А гърците са ни най-големите неприятели. В момента в Македония има над 10 000 граждани, които имат сръбско гражданство. Никой и за това не прави проблем. Проблемът е само българското гражданство.
Казват, че голяма част от македонците, които искат български паспорт, го правят с цел да заминат в друга страна членка на ЕС.
Да, да. Това са тези, които гледат икономическия интерес. Македонците масово напускат страната. Източна Македония е в демографски срив. Това е следствие, първо, от икономическата безнадежност, която дава македонската държава, а оттам е и ниската раждаемост. А в Западна Македония, където албанците са мнозинство, кипи живот, улиците са пълни с хора, с магазини, с ресторанти.
Днес в Македония не се ли приема за плюс фактът, че ние първи признахме Република Македония?
Това се минимизира. Ние много добре знаем, че Европа не искаше да признае Македония и България се противопостави на европейската политика. Направи избор на своя глава. Аз ги говоря тези неща и в Македония, но там никой не иска да ме чуе.
