Автор: Християн Иванов
Публикуваме писмото на 18-годишния Християн. Радваме се, че има млади хора като него, които мислят за бъдещето на страната си и желаят да живеят добре. Хора, които търсят и настояват за отговори на важни въпроси. Хора, които търсят повод да не напуснат родината и да имат правото на нормален живот тук.
Искаме Опиц да бъде освободен и нека истината излезе наяве!!!
Аз съм 18 годишен. Но в тази крехка възраст вече съм чул, видял и разбрал колко трудно, грозно и страшно е да се живее в България.
Не съм поет, не съм и писател, но искам да задавам въпроси, на които очаквам искрени отговори, които да ме накарат да остана да живея тук и да създам едно нормално и щастливо семейство.
Същите тези въпроси касаят живота на хиляди млади хора от моето поколение.
Искам да отправя и послание към всички възрастни, близки, роднини, приятели, познати и непознати хора в държавата ни.
Казвам се Християн Иванов Иванов, на 18 години съм и уча в ПГВМ – град Стара Загора.
Родил съм се в неподходящо време, на неподходящо място. Живея между неподходящи хора.
Ще попитате защо мисля така?
Обяснявам, лъжите на възрастните спрямо децата им започват още от появяването им на бял свят. Залъгалката е първата им лъжа към нас. След това е детското заведение, където пак лъжат, че няма места за някои от децата. Е да, ама за други има!
Навсякъде около нас се чува: „Децата са всичко за нас! Децата са бъдещето на България, децата, децата, децата!“
Стига! Ние не ви вярваме защото вие не ни вярвате! А ние няма да сме вечно деца! Какво ще оставим ние на нашите деца?
Това е поредната лъжа на възрастните. А лъжите им приличат на стълба. Колкото повече се изкачваш по нея, по-опасно става. А ние колкото повече растем, толкова лъжите стават повече и по-големи.
Та какво прави България за своите деца?
Нищо. Най-напред ги дели на деца на бедни и богати. След това им дават някакви си там 35 лева, които не стигат за нищо смислено. А другите деца? Те не са ли децата на България? Защо за тях няма нищо?
Родителите ми са ми разказвали колко много приятели са имали като малки, с които са играли с часове. Защо сега още от детската градина децата се мразят? Бият се, обиждат се не искат да се забавляват заедно?
Аз много исках да тръгна на училище. Тръгнах. Но още от четвърти клас нагоре училището започна да ме отвращава.
Забелязвам, че нито едно дете не иска с желание да ходи в българското школо. И знаете ли защо? Защото там не е интересно. Още от входната врата виждаш киселите физиономии на нервни и капризни преподаватели, а нашият ден започва с ядове, заплахи, обиди, страх и още други силни емоции. Така нямаме желание нито да учим, нито да ходим на училище. Някои от нас нямат любими учители, защото самите те нямат подход да ни спечелят. Тяхното настроение се предава и на нас. Уроците си ги преподават по задължение, не с душа и сърце.
Нито предлагат с уважение предмета си, нито изискват това от учениците. За това никой нищо не знае и не може в училище. Усеща се как бързат да свършат часа, за да хукнат да пият кафе и пушат цигари.
Образованието ни срича като първокласник.
Не искаме да имаме такива учители. Мястото им не е там в училищата, където не знаят как да задържат учениците в класните стаи и не могат да привлекат вниманието ни към уроците и домашните. Все пак училището е нашият втори дом, а учителите заместват родителите ни.
Не само че трудно се живее в България, но и страшно.
Вън на улицата е кошмар. Налага се още в 18-19 часа вечерта да сме си у дома, защото вън гъмжи от изнасилвачи, гамени, мошеници, наркомани, убийци.
Ужасно е и грозно. Опасно е и страшно. И през деня е същото, но вечер е по-зле. Така ли трябва да живее човек в България?
Никой с нищо не може и не иска да спре пияните шофьори, които продължават да нарушават законите и убиват невинни хора. Ненаказани остават всички, които правят престъпления.
Няма закони, няма ред.
Възрастните хора умират от глад, студ и болести, които по никакъв начин не могат да излекуват в България. А в чужбина се лекуват само известните и децата, близките и роднините на известните хора. За останалите няма никакъв шанс. Глупаво е да умре здрав и прав човек от операция на сливици.
Значи здравеопазването ни куца.
В България всички говорят, че децата са тяхното богатство, смисъла на живота им. Но никой не вижда колко много деца са с наднормено тегло, с криви зъби, болни от всички видове болести, лечими и нелечими.
От тях има много просяци, бездомни, бедни, гладни, които са принудени да продават телата си. Младата и крехка плът е предпочитана от тлъсти, богати господа.
Има и много инвалиди от тях, глухонеми. Но и държавата ни е болна от това, защото не чува и не вижда техните проблеми, болежки, желания и мечти.
Не прави нищо и за тях. Все по-малко майки се хващат да раждат и отглеждат деца, защото няма смисъл после живота им.
Питайте всички деца, щастливи ли са!?
Социалната политика е торбата на лъжливото овчарче.
Друг важен проблем в България са животните. Изчезват. Незнайно по какви причини, но ги няма. Ходим по екскурзии, походи. Оглеждаме се, но никъде не се виждат, което е много жалко. И в къщите животните изчезнаха. Домовете пустеят от всякъде. Няма хора няма и животни.
Животновъдството в България изблея.
Следващият важен проблем е строителството. Къщи и блокове падат и се рушат безпричинно. Умират хора, а други остават без подслон. Държавата ни е безхаберна и не може да помогне на никого с нищо. Кошмарно е. Но и самото строителство е разклатено от всякъде.
Бизнесът в България фалира. В момента останаха само големи хипермаркети, в които всичко е хем престояло, хем скъпо. Налага се да се пазарува само това, от което има нужда човек в момента.
Ако искам да си купя обувки и в единствения ни магазин няма моя номер, налага се да ходя в големия град, който е на 30-40 км от нашия. И така обувките ми отново се оскъпяват.
Енергетиката – живеем в район, в който се произвеждат и ток, и брикети. Вместо тези неща при нас да са по-евтини, ние ги плащаме най-скъпо.
Хайде, кажете ми лесно ли се живее в България.
Следващият голям проблем е между деца и родители. Питам с защо в един период от време между децата и родителите се появява семейна вражда и омраза от всички членове на семейството и вечно има някой неразбран, недоволен и виновен?
Та нали до вчера тези хора – родителите, са отделяли от залъка си за да не ни липсва нищо. Гледали са ни, възпитавали са ни, помагали са ни с цената на всичко, за да израснем достойни, добри, пълноценни и полезни за държавата ни хора? Защо никой не иска да ни чуе, никой не иска да ни разбере? Ето защо ние растем буйни с непримирими характери.
Искаме да променим света, но само с картон, бои, моливи и химикали не става.
За това ние, децата на България, няма да станем по-добри от вас – възрастните.
Много наши близки, роднини и приятели напуснаха страната ни, аз възнамерявам да последвам примера им. Че в чужбина по-добре ли ще им е?
Чуждите страни са създадени за забавления. Да отидем, да ги разгледаме, да им се радваме и да се чувстваме добре, както се чувстват чужденците у нас, в България.
Цял свят говори за нашата родина. Че е красива, зелена, прекрасна. С най-хубавата природа. Може и да е вярно! Ами защо е тогава този ден 12 май? Има вероятност да стане национален празник „ден на боклука“. Навсякъде, всяко нейно кътче, докоснато от човешка ръка е замърсено.
Това ли е нашата красива държава България?
Кажете ми тогава къде ми е заровена гордостта, която трябва да изпитвам, че съм българин. Ако беше жив Иван Вазов днес, дали така щеше да звучи стихотворението му „Аз съм българче“!?
Другият най-спорен проблем в България е политиката.
Забранено ни е да се занимаваме с нея, защото сме ученици. Но аз гледам телевизия, информирам се за бъдещето си. Преценявам. Мисля. Мечтая.
Жалко е, че театърът е с едно заглавие , а актьорите са 240 души. Като някои от тях са напълно излишни, а другите ненужни. Ние се учим от тях. Как да се държим в обществото, как да контактуваме помежду си, в какво да вярваме, кое да ценим, кое да избягваме. Не се учим само от семейството.
Забранено ни е да се занимаваме с политика,но като наближат избори, шоуто е направо уникално. Интересно е. Малки сме. Млади сме и нямаме право да изкрещим „Стига“! Стига простотии и глупости!
А депутатите уж трябва да ни дават пример с държанието си, интелигентността си, с културното си държание! Уви!
Какво очаквате от нас тогава? Каквото повикало, такова се отзовало!
Уважаеми възрастни, запомнете това от нас и нашето поколение. Вземете се в ръце! Осъзнайте грешките си, ако не искате ние да ги повтаряме. Огледайте се и вижте, кой върви след вас. Направете нещо хубаво, за да стане и вашия, и нашия живот по-добър, по-качествен, по-поносим, по-истински!
Нека животът ни потръгне в правилната посока и да не излиза от границите на нашата държава, защото ние сме вашите деца и вървим след вас.
Ако вие грешите, ние като ехо повтаряме вашите грешки.
Всички мои връстници се бунтуват от неразбориите в България. Гледаме телевизия, четем книги, вестници, списания. Информираме се от интернет за бъдещето си, което не е никак розово. Предстои ни да кандидатстваме в различни училища и университети. Не мисля, че там ще е по-добре от основните и средните училища. Тогава кой път да изберем, какво да правим, къде е изходът на лабиринта?
Кажете ни вие, възрастните, защото ние сме напълно отчаяни от кръстопътищата на нашия живот и не можем да се ориентираме и да изберем правилната посока. Ще ви бъдем много благодарни, ако ни поведете в правилния път.
Вие направете нещо хубаво и смислено за нас, а ние, ако можем и с каквото можем, ще ви помагаме.
Българи, България, събудете се!
Нека заедно да подкрепим бъдещите начинания, които правим заедно и нека присъдата да бъде премахната на иконописеца Йордан Опиц.
Кой спазва тези „закони“?
Обещания дават всички политици, но нито един не се зае да направи нещо наистина. Цените са вдигнати и продължават да ги вдигат, а заплащането е ужасяващо. Всички хора заслужават най-доброто, заплатите са ниски, а цените високи – защо? Политиците няма нищо да променят, освен да продължават да си пълнят джобовете с нашите пари!!!
С уважение Християн Иванов
