Членове и симпатизанти на младежката организация в София, водени от заместник-председателя на ВМРО Ангел Джамбазки, присъстват на честванията по отбелязване на 165 г. от рождението на Христо Ботев в Калофер. Там те участваха и в традиционното мъжко хоро за Богоявление.
Под звуците на гайди и най-малкият участник в хорото – на 4 години, влезе в студентите води на р. Тунджа. Къпането в реката на Йордановден е традиция за Калофер. Преди време само ергени правели бента и само ергени се хвърляли във водата. По този начин те са доказвали мъжествеността си. Това е и ритуал за здраве – който се е хвърлил в реката е предпазен от болести през годината.
Повече за Христо Ботев
Христо Ботев – един от най-великите български поети и революционер, е роден на 6 януари 1848 в Калофер. Ботев живее само 28 години, но остава в националната памет както с творчеството си, така и с революционното си дело.
Роден е на 25 декември 1847 г. (нов стил – 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.
През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време във вестник „Гайда“, редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Хр. Ботев – „Майце си“. От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата в. „Дунавска зора“. През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски.
През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по-късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия – в. „Знаме“. През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „Песни и стихотворения“. Априлското въстание го подтиква да създаде чета, на която става войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки“ и на 17 май принуждават капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 г. е последният тежък бой – привечер след сражението куршум пронизва Ботев.
ПО ТЕМАТА:
Легендите и клишетата около Христо Ботев в предаването „Историческите убийства”
