Автор: Д-р Султанка Петрова, председател на Национална женска организация на ВМРО
От 01 юли 2012 година започна шеметно повишаване на цените на природен газ, електроенергия, вода, хранителни продукти. Обявиха, че поскъпват въглищата и дървата за огрев.
Отвсякъде ни залива информация за повишаване на цени, такси, данъци, сини и зелени зони за паркиране в София.
Появи се информация, че ще се увеличат пенсии и заплати през 2013 година. А до тогава – който оцелее, оцелее!
От началото на 2012 все повече затъваме в блатото на бедността, безперспективността и безнадеждността, което води до несигурност, страх, агресия и тревожност у българина.
Най- тежко засегнати в тази ситуация са пенсионерите, самотни родители, младите хора без работа.
Тази бедност и несигурност водят до жестока обърканост, стрес и страх в обществото – увеличиха се случаите на насилие, самоубийства, кражби, което доведе и до тежка морална криза и психически разстройства.
Скромното за българина меню от хляб, мляко и сирене днес се превърна в лукс.
Недопустимо е в ХХI век, в европейска България цел за утрешния ден на народа ни да бъде оцеляването с хляб и мляко. Това срива духа и разрушава мотивацията на мислещия човек.
Но докато цените растат, за жалост човешкият живот в България се обезценява. Той престана да бъде ценност.
Господа управляващи, ние не сме роби!
Крайно време е да ни осигурите това, което е ваше задължение: ред, спокойствие, сигурност, работа, добро здравеопазване, достойно образование, среда за развитие на българската култура и изкуство. Защото само така може да се води нормален живот!
Бедността лишава хората от перспектива и превръща всичко в битка за оцеляване.
Отдавна вече не говорим за почтения, професионален и експертен труд. Всичко се измерва в пари – и в държавния, и в частния сектор.
На кого да се сърди българина за всичко това?
Бедността, която застигна всеки пети българин, става сериозен повод за обезценяването и обезсмислянето на живота у нас. Притиснат в такава ситуация да търсиш начини и средства за оцеляване на семейството и децата ти, задръжките падат.
Умопомрачени от нечовешкия абсурд в България, подложени на терор от частни и държавни монополи, които ни атакуват с необяснимо високи сметки, навиквани и глобявани от некомпетентни чиновници, грабени, мамени и незащитени, се опитваме да оцеляваме в собствената си държава, която се нарича и „европейска”. Това е абсурдно!
Тук не живеят роби, а образовани и квалифицирани кадри, които обичат България и искат да живеят тук! Достойно!
