На 15 септември ще бие първият учебен звънец. Но дали всички деца ще могат да го чуят, а други да стигнат до класни стаи и аудитории?
Основна предпоставка за равностойно участие в обществения живот е получаването на образование. За децата с увреждания това означава осигуряване на достъп до училищната сграда, наличие на адаптирани до техните нужди програми за обучение и обучен персонал.
Приспособена ли е училищната среда и как ще тръгнат децата с увреждания на училище?
За жалост, единични са случаите на училища и ВУЗ-ове в България, които са осигурили условия и достъп на децата с увреждания. Правителстввото трябва да провежда държавна политика и да изработва критерии, методи и стандарти за осъществяване на социалната интеграция на децата с увреждания. Защото днес реалната картина е просто плачевна. По-голямата част от учебните заведения в България нямат изградена общодостъпна училищна среда. Липсват светлинни, звукови и сигнални уредби, указателни и технически пособия и съоръжения за децата с увреден слух и зрение.
През миналата година деца с увреждания с помощта на Българския хелзински комитет осъдиха Министерството на образованието, младежта и науката за липса на достъпна среда. За жалост днес нищо не се е променило. Подобни проблеми би трябвало да мотивират държавните институции да се погрижат за решаването на проблемите на тези деца. Това обаче, необяснимо защо, не се случва – а властта отказва да съдейства на организации, които се борят с абсурда и бюрокрацията на институциите.
Тези деца са част от нашето общество и ние трябва да се грижим за тях. Не бива да допускаме днес те да станат заложници на своя дом, на нефункциониращата ни социална система и на безхаберието на институциите, които уж се занимават с проблема.
Пътят към осигуряването на достъпна училищна среда е много труден, но не и невъзможен! И трябва да се извърви – защото днес ние правим първата крачка към осъществяването на една детска мечта – да стана ученик! Има ли по-ценно от това? Ако сме по-съпричастни към проблемите на децата с увреждания, можем да постигнем чудеса. Дължим го на децата. Дължим го на себе си.
14 септември 2010
