Министърът Дончев оповести нов „пилотен” проект за строеж на жилища за циганите. С пари от ЕС. 10 милиона на първо време. На пръв поглед в тромавата държавна мисъл нещо се е попроменило. В посока на това да се спре безсмисленото и неефективно изливане на грешни пари в бездънната каца, наречена „циганска интеграция”(или лицемерното „ромско включване”, ако предпочитате псевдо-либералната терминология).
Но това само на пръв поглед. Видима е очевидната заемка, която министърът прави от предложенията, направени във ВМРО-вските позиции по Циганския въпрос – като например, циганите да положат собствен труд, за да изградят домовете си; да бъдат използвани терените на бивши военни поделения, за да се премахнат най-тежките и проблемни за околните българи цигански гета като Виетнамските общежития. Което е добре.
Не е добре обаче, че министърът не смее да доведе нещата до край. Защото участието на циганите в строежа на собствените им домове е необходимо, но не достатъчно условие те да се впишат нормално и справедливо в българското общество. Необходимо е също така всеки, който „получи” някаква финансова помощ, да я възстанови. Без значение дали този кредит е в пари или в керемиди и тухли.
Както правят младите български семейства, които вземат кредит, за да закупят своето жилище. И после дълго работят, за да върнат този кредит.
И още нещо. Тези пари – десетте милиона, които министърът планира да вземе от ЕС – не падат от небето. И не са ни нито „безплатни”, нито „дарение”. България, като държава-членка на ЕС, плаща своя членски внос в европейския „бюджет”. Вноска, която се събира от всички български граждани. По-точно от тези, които плащат данъци. И още по-точно и най-често от младите семейства с кредитите. И с осигуровките, от които се плащат и социалните помощи на циганите. Получава се затворен кръг, в който българските данъкоплатци носят цялата тежест по издръжката, а сега и по домоустрояването на невписаните в обществото ни цигани. Без отсрещно задължение.
Затова – нито тухла, нито керемида даром. За никого. Без ясно, конкретно и контролируемо насрещно задължение. От новодомеца. Някой ще каже, че циганите нямат пари. Може. Въпреки че като хвърлиш един поглед на мерцедесите и гората от сателитни чинии в гетата, се убеждаваш, че нещата не стоят съвсем така. Но да приемем, че нямат. За нуждите на домоустрояването им. Но имат ръце. Могат да работят. И трябва. Трябва да разберат, че трудът е ценност и незаобиколимо усилие, когато човек иска да има дом и нормален живот. Противно на ценностната система, ширеща се в чалга-идилията на гетото.
Затова правилният и единствен възможен и справедлив подход за премахване за циганските гета е следният: общината има задължение към публичната собственост. Трябва да изгради улиците и прилежащата им инфраструктура. Пуска багерите из гетото, прави устройствен план и изгражда публичната инфраструктура. Вътре в парцела – който иска да строи – взема „заем” и строи. После го връща. Или изработва. Държавата ако иска да помогне – да предложи функционални и приложими типови проекти на сградите.
И едно последно, но не по важност опасение. Премахването на гетата е задължение на държавата. Безусловно. За да няма улици-граници. Но то трябва да е твърда, последователна и ясна политика. Със срокове, план и обяснителна записка. Цялостна, на територията на цяла България. А не „пилотно” и някак предизборно занимание. За облагородяване на някой катун и превръщането му в „образцов”.
Например – Филиповци-спа-катун-ленд-ризорт.
За пред камерите и ЕС. С нулев за обществото и за вписването на циганите в него резултат.
Снимка: блок 20 в Ямбол. Източник: Дарик нюз
27 януари 2011
