По данни на официалните иниституции в чужбина живеят между 3 и 4 милиона българи, от които над 1 милион са напуснали страната след 1989 г. По повод на предстоящото изработване на нов Изборен Кодекс, който ще е от важно значение за нашата диаспора, www.Eurochicago.com се обърна към различни български партии с 5 еднакви въпроса (линк). Първи, при това само след няколко часа, ни отговориха от ВМРО, което недвусмислено говори, че партията им има ясна стратегия по повдигнатите сериозни въпроси. Очакваме, че и при другите ще е така, защото не може да се говори за национална политика без да се включва тази почти половин България разпръсната по света.
Отговорите на Костадин Костадинов (зам.-председател на ВМРО)
В момента се подготвя ново изборно законодателство – изборен кодекс. Българите живеещи в чужбина от години настояват за възможността да избират народни представители, еднакво със сънародниците си в страната – право, което се гарантира и от член 26.(1) на Конституцията. Подкрепяте ли възможността да се регистрират избирателни листи и независими кандидати в 32-ри многомандатен избирателен район „чужбина“, както в районите в страната?
Въпросът се състои от две части – българите, живеещи в чужбина, и сега могат да избират свои народни представители по силата на правото, дадено им от чл. 26 на Конституцията. За съжаление обаче към настоящия момент не съществува възможност за избиране на депутати от допълнителен многомандатен избирателен район, условно наречен „Чужбина”. На фона на напусналите българската държава през последните 20 години средно милион активни български граждани с избирателни права, ние от ВМРО считаме това за сериозен пропуск в изборното ни законодателство. Също така считаме обаче, че за съжаление към настоящия момент въвеждането на един такъв допълнителен район вместо да даде възможност на нашите сънародници да избират свои депутати от своите среди, ще ги ограничи още повече. За съжаление сред българските граждани с избирателни права в чужбина попадат и повече от 300 хиляди граждани на Република Турция. Тяхната избирателна активност по знайни и незнайни механизми се покачва все повече от избори на избори, за да достигне числото 80 000 на последните парламентарни избори. Съобразно действащото сега изборно законодателство, а дори и съобразно действащото старо изборно законодателство, това ще означава, че практически всички депутати в 32-ия многомандатен район „Чужбина” ще бъдат избрани от Турция. Няма какво да се лъжем, това е един от най-сериозните проблеми на съвременната ни парламентарна демокрация.
Подкрепяте ли въвеждането на гласуване по интернет в страната и в чужбина, подобно на други европейски държави (Швейцария, Испания, Франция, Португалия, Австрия, Естония и пр.)?
Категорично сме «за». Не само че подкрепяме, но и сме го предложили в нашия проект за промени на изборното законодателство. Смятаме, че по този начин нашите сънародници зад граница ще получат допълнително облекчение при процедурата на гласуване.
На последните парламентарни избори, избирателната активност на българите по света и по-специално в страните от Европейския съюз, нарастна 4 пъти. Подкрепя ли Вашата партия предложението да се забрани възможността за сформиране на избирателни секции извън дипломатическите представителства?
Когато говорим за подобно предложение, трябва много ясно да се разграничат държавите от ЕС и държавите, които не са членки на съюза. Според нас по причини, свързани отново с гласуването в Турция, в държави, които не са членки на ЕС, избирателни секции извън дипломатическите представителства не трябва да се сформират. Съзнаваме, че това технически ще ограничи правото на нашите сънародници в САЩ например, но сме длъжни да отбележим отново простия аритметичен факт – въпреки че избирателната активност на българите по света наистина нарастна 4 пъти, тя продължава да бъде в пъти по-малка от избирателната активност на турските граждани, имащи български паспорти. Можем да добавим само, че промените не са вечни. Ако избирателната активност сред българите по света продължи да нараства и се ограничи тази манипулативна активност в Турция, не би трябвало да представлява проблем отново да се възстанови практиката на изнесените избирателни секции извън дипломатическите представителства.
Законът за българите живеещи извън Р. България, обнародван в ДВ, бр. 30 / 11.04.2000 предвижда (чл. 17) създаването на Национален съвет за българите в чужбина, състоящ се от 9 човека, 5 от които са представители на българите зад граница и имащ законодателна инциатива. 10 години и 4 правителства по-късно, Националният Съвет така и не е сформиран. Не са създадени и консултативните обществени съвети към дипломатическите представителства на страната, предвидени в същия закон (чл. 5 ал.3). Каква е Вашата позиция? Kаква трябва да бъде държавната политика към българите живеещи извън страната?
По отношение на Националния съвет, ние неколкократно сме отправяли запитвания към министъра на външните работи в предходното правителство Ивайло Калфин. За съжаление нашата позиция за възможно най-бързото му конституиране, за да може той да се утвърди като реален представителен орган на българите по света, не беше уважена. Смятаме, че към настоящия момент, когато правителството за първи път има министър, персонално отговарящ за българите зад граница, този проблем ще бъде решен възможно най-скоро, макар че е странно защо вече повече от година след идването на новото правителство на власт, това не се случва.
Що се отнася до държавната политика към българите, живеещи извън страната, ние от ВМРО считаме, че България е в огромен дълг към своите граждани зад граница и към етническите българи от диаспората. За съжаление държавната политика към тях се изразява с липсата на държавна политика. Отново можем да кажем, че разчитаме на новия министър, но също така и следва да добавим, че ¼ от мандата му вече изтече, а резултатите все още не са такива, каквито очакваме. България трябва да открие културни центрове зад граница, да се грижи за образованието на българчетата, растящи в чужда емигрантска среда, да не допуска децата на български граждани, постоянно живеещи зад граница, да остават без българско гражданство, както и да поддържа още много дейности.
Българското законодателство, единствено в Европейския Съюз, ограничава пасивното избирателно право като не дава възможност на български граждани, имащи и друго гражданство, да бъдат избирани за народни представители. Същевременно, след приемането на страната ни в ЕС, чужди граждани, непритежаващи българско гражданство, могат да са кметове в България и дори български евродепутати. Бихте ли подкрепили промяна на чл.65.(1) от Конституцията “За народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство”?
Категорично не подкрепяме, отново и за съжаление за пореден път по причини, свързани с наличието на огромен блок от гласуващи на български избори турски граждани. Съзнаваме, че това на практика превръща в заложници всички останали български граждани, но на карта е поставено съществуването на българската държава. Може би звучи невероятно, може би звучи прекалено фантастично дори, но ситуацията за съжаление е точно такава. Самата българска държава е на път да се превърне в заложник на турската политика. И тук, трябва да се напомни, съвестните български граждани, живеещи в чужбина – като вас – граждани, които съзнателно работят за качеството на българската демократична система, са една от надеждите на България. Надежда за висока гражданска активност, която да обезсили манипулирания турски вот. Надежда за едно гордо българско представителство по света.
Във връзка с всички предходни въпроси ще допълним, че именно за да предпазим съществуването на България и бъдещето на българската нация, организирахме подписка, в която събрахме близо 330 хиляди подписа. Те са за свикване на референдум срещу приемането на Турция в Европейския съюз, който ние настояваме да се случи в максимално кратки срокове. Считаме, че това е въпрос от първостепенна важност за българския народ и след като вчера предадохме подписите в Народното събрание, сега остава народните представители – както е по закон – да решат дали такъв референдум ще има или не. Иначе – наши представители участват редовно в заседанията на комисиите за новия изборен кодекс, участвахме активно и в скорошна дискусия за въвеждането на възможности за електронно гласуване. През септември подемаме начинание разяснителна кампания за тежестта на демографската криза у нас. А междувременно – опитваме се да формираме предложения по важните ежедневни политически въпроси у нас. И не забравяме традиционния си ангажимент към българите зад граница. Знаем, че вашето доверие е скъпо и за него трябва да се работи всеки ден.
20 юли 2010
Пълен текст:
