Фокус: Г- н Каракачанов, как гледате на това, което се случи миналата седмица в Македония, да разкопаят гроба на Христо Чернопеев?
Красимир Каракачанов: Това е поредната вандалщина на скопските власти. Но е факт и това, че България не демонстрира никаква съпричастност към тези проблеми, както към проблемите на българите в Македония, така и към всички онези паметници – културни, исторически и военни гробища, които се разрушават в Македония. България наблюдава като един безучастен зрител тази вандалщина и не реагира. Това само окуражава властите в Скопие да продължават бруталната си политика. Вината на Скопие е по-малка, отколкото вината на политиците и най-вече на управляващите в София. Със своето бездействие и незаинтересованост българското правителство е не само съучастник, то е по-големият виновник за това, което се случва в Македония.
Фокус: Може ли да допуснем, че не са знаели за какво става дума?
Красимир Каракачанов: Как да не са знаели за какво става дума, след като цялото население на Щип знае, че в църквата в Ново село са погребани български офицери. И петимата офицери, сред които е и Христо Чернопеев, са погребани до стената на църквата. Аз съм ходил там много пъти. Гробовете са опрени до стената на църковния двор и, макар че кръстовете бяха премахнати, си личи къде бяха и къде са гробовете като очертание. На големи християнски празници местното население палеше свещи там. Специално на гроба на Чернопеев съм виждал гора от свещи. Това означава, че всички знаят.
Съвсем не е случайно това, което е направено в Скопие, но пак казвам вината на Скопие е по-малка, отколкото вината на управляващите в България, защото за 21 години не се намери нито едно българско правителство, което по ясен, категоричен и твърд начин да постави този въпрос в отношенията си с Македония. Преди 4 – 5 месеца министър Николай Младенов направи една обиколка по Балканите, в Скопие той не постави нито един от тези въпроси. Напротив, даде подкрепа на стремежите на Скопие за Европейския съюз. Тази незаинтересованост от страна на България всъщност окуражава Скопие да върши тези безобразия и да преследва българите в Македония, да разрушава военните гробища, да разрушава паметници, да заличава културни факти – в църквите се заличават, думи като българин, българско и т.н. Ако отворите сайта на Външно министерство, ще видите, че Външно министерство е изключително загрижено за дисидентката от Мианма или Бирма, както беше известна като бивша колония, но няма да намерите и един ред, че Външно министерство е разтревожено от факта, че на 100 км. от българската граница или на 200 км. от центъра на София се преследват хора заради българските им чувства. В сайта на Външно министерство няма да видите нито една дума за случая Мирослав Ризински, който вече две години лежи в затвора в Скопие. Няма да чуете нито една дума за това, че македонските власти мачкат хората с български автомобили, глобяват ги и т.н.
Фокус: ВМРО миналата седмица отправи питане по този случай до Външно министерство и Министерство на отбраната. Имате ли някакъв отговор?
Красимир Каракачанов: Външно министерство си измива ръцете. „Не било установено”, „не били по християнски обичай” и т.н. – това са глупости. Ако човек познава нещата, а ако не ги познава, можеше в тези четири дни, откакто сме сигнализирали, да прочете поне четири страници историческа информация, за да разбере за какво става дума. Първо, гробовете не са четири, а са пет – аз лично съм ги виждал. Второ, какви ремонтно-възстановителни работи, като става въпрос за стената на двора на черквата – какво ремонтират точно там свещениците. Трето, Христо Чернопеев е убит на Криволак. Криволак не се намира в Щип. Вероятно тези български офицери първоначално са били погребани на фронтовата линия и впоследствие са били пренесени в двора на черквата – месеци или година по-късно в село Ново село. Има достатъчно литература по въпроса, в която се описва къде е погребан Христо Чернопеев. Това е абсолютно несериозно, да бяха питали кмета на неговото село Дерманци, Луковитско – къде е погребан вашият съгражданин, на който има паметник? Той щеше да им каже къде е погребан. Но да излизат с подобни безумия за неустановени гробове, за неустановена самоличност, са глупости. Едва ли българските войници и офицери през Първата световна война са погребвани с документи за самоличност. Несериозно е да няма информация, това са неща, описани в литературата.
Ясно е, че представителят на македонската църква ще се опита по някакъв начин да си измива ръцете, че не е наясно, че не знаел за какво става дума.
Не им е потвърдена информацията, защото те са неграмотни. Какво трябва да има, за да се потвърди информацията – има го в литературата, има го в архивите. Да попитат един – двама историци, да попитат подчинените на проф. Бакалов в архива. Има една камара институти, архиви, Чернопеев не е обикновен и неизвестен човек. За един незнаен офицер може и да няма информация, но за Чернопеев са писани книги, десетки статии. Ако си бяха направили труда, можеха да разберат къде се намира гробът на Чернопеев. Тях ги мързи да си вършат работата. И в този случай те умишлено стават съучастници на онези престъпници в Скопие. На практика с това съобщение те защитават вандалщините, които се вършат там. Непотвърдена им била информацията. Аз бих казал, че те твърдят, че са професиониласти, но това е непотвърдено, напротив – до момента са доказали точно обратното, че са некомпетентни и непрофесионалисти.
Фокус: Бихте ли припомнили идеята на ВМРО, как трябва да се действа в подобни случаи, според вас?
Красимир Каракачанов: Не може една малка държава като Македония да се гаври с нас. България е не само икономически и политически по-стабилна държава, но е и член на НАТО и Европейския съюз. Нещата трябва да бъдат казани ясно и категорично на Скопие, така както го прави Гърция. Какво правим ние? Абсолютно нито един въпрос не се повдига, в същото време им обещаваме подкрепа за НАТО и за Европейския съюз. Какво да говорим повече? Това означава, че хората, които се занимават с външната политика на България, буквално не ги е грижа за тези 1 млн. и 200 хил. – 1 млн. и 300 хил. българи, които живеят в република Македония. И съвсем съзнателно те стават съучастници на скопския режим, който мачка българите в Македония. Ако ние трябва да държим някого отговорен за това, което се случва, то това не са калпазаните в Скопие, това са и български държавници през последните 21 год., които се държаха като тотални нихилисти, интернационалисти и безродници.
Фокус: Вашият заместник-председател Ангел Джамбазки все пак направи известен този случай в София, но има ли някакво пренебрегване не само от страна на институциите, но и от страна на обществото към подобни проблеми?
Красимир Каракачанов: Обществото реагира. Ние получихме сигнал от Щип, изпратих заместник-председателя г-н Джамбазки, който на място провери за какво става дума. Това, за което ние говорим, е заснето на видео и на снимки и ние сме сигнализирали обществото. Някои от медиите реагираха.
Ние си избираме управници и им плащаме заплатите не, за да ни поучават от телевизионния екран, не, за да ни размахват пръст, а да защитават интересите на всички български граждани. Не само на тези, които са гласували за тях, а и на онези, които по стечение на историческите обстоятелства живеят извън пределите на България. Някои от тях нямат и българско гражданство, но са българи.
Фокус: Какво ви казват на Вас от Македония, продължава ли, да го наречем, „тормозът” спрямо хора, които изразяват българско самосъзнание там?
Красимир Каракачанов: Не само че продължава, но става още по нахален. Не са един или два случаите, когато някои от нашите симпатизанти в Македония са викали полиция, уволнявани са от работа и с присмех им се казва „хайде, върви сега в София да те оправят”. Така е – факт. А те много добре знаят, че в България никой няма да реагира нито от политиците, нито от институциите и си правят каквото искат.
Фокус: Какъв е изводът? Какво трябва да се направи?
Красимир Каракачанов: Докато България не се управлява от хора, които имат национално чувство и чувство за отговорност, не само към себе си и към собствените си семейства, но и към всички българи, както в пределите на България, така и извън тях, никога няма да станем нормална и уважавана държава.
23 ноември 2010
