Защо не вземем американския посланик да го направим премиер и да хване да ни управлява, пита политикът в интервю пред в. „Новинар”
Красимир Каракачанов е роден на 29 март 1965 г. в Русе. Завършил е история в СУ „Св. Климент Охридски“. Председател е на ВМРО от 1997 г. Депутат е в 38-ото НС и в 40-ия парламент. Семеен е, има дъщеря.
– Г-н Каракачанов, издадохте книга за болния за нацията ни демографски проблем, „топим“ ли се застрашително наистина?
– Статистиката подаде първите тревожни данни за демографски срив още през 80-те години на миналия век. Тогава започна намаляване на раждаемостта сред младите български семейства и сред онези, които дават интелигентно възпроизводство – работещите и учещите. За сметка на циганската раждаемост. Факт е, че вече 20-а година държавата няма никаква политика по отношение на демографската криза, която през последните пет години се превърна в катастрофа. Тя не може да бъде овладяна в следващите пет години и затова е необходима дългосрочна държавна политика, която ще бъде актуализирана през следващите 25 години. През 1988 г. населението ни е малко под 9 милиона, а м.г. отчетохме, че сме 7 560 000 души, т.е. с близо 1,5 млн. населението ни е намаляло. Грешно е да се смята, че това е само вследствие на емиграцията. Има други странични фактори.
– Кои са тези „топящи“ ни причини?
– Високата смъртност и ниската раждаемост. Ние сме в първата тройка държави с най-висока смъртност на Стария континент. Слабото здравеопазване, липсата на каквато и да е превенция на болестите. Имаме и най-висока детска смъртност в Европа. И най-ниска раждаемост. Продължава да сме страната с най-голям процент направени аборти в Европа. Това са тeндeнции, които у нас никой не анализира, не коментира, не извежда правилна политика.
– Защо политиците ни неглижират този проблем?
– Защото през последните 20 години съревнованието между политиците ни беше за това кой ще открадне повече, кой ще излъже повече, за да го преизберат, а не как да се решават проблеми. Ако първите 10 години на прехода хората бяха разделени на комунисти и антикомунисти, сини и червени, то през следващите 10 години пък се развихри един див популизъм. Едни хора, които говорят едни големи глупости и идват на власт, за да си решават свои проблеми и да си чешат егото. Т.нар. икономически и политически елит е доста измислен. Нито един български премиер през последните 20 години не е извеждал като приоритет в своята политика демографския проблем – нито по отношение на емиграцията, нито за българите в чужбина, нито за циганизацията на обществото. Няма концепция за икономическото ни развитие – смята се, че като влязохме в ЕС, там едва ли не някой ще ни отглежда като маймуните в зоопарка, ще ни чисти, ще ни хранят и ще ни се радват. Последните пет години се говори само за външни инвестиции и в резултат погледнете какво откриват министрите ни – чат-пат някоя бензиностанция, магазин или закусвалня. Няма лошо и в будка за вестници да се инвестира, обаче държавата няма ясна концепция по нито един важен национален въпрос. Какви отрасли ще развива нашата икономика? Имахме енергетика, която беше номер едно на Балканите, и я съсипахме, защото битката беше кой да набара парите от този отрасъл, за да си ги прибира в джобовете. Земеделието го утрепахме с безумната идея да се връща земята в реални граници и да се попилеят съществуващите кооперативи, които имаха богата материална база. Това го направиха в период, когато цялото световно земеделие вървеше към окрупняване. Винаги съм бил за частната собственост, но ние унищожихме по най-аджамийския начин селското си стопанство. Тъпото е, че се допусна тази грешка през 1990-1992 г., но и после никой пръста не си мръдна да я поправи. Така страната, която изхранваше огромния СССР, в момента внася от други държави лук, домати, череши, круши от Аржентина и т.н. Ще ви дам един прост пример: през 1941 г., когато България влиза в съюз с Германия и Италия в антикоминтерновския пакт, германският генерален щаб по възложение на Хитлер разработва програма с какво нашата държава може да е полезна на Третия райх. На първо място е добрата армия на страната тогава, която е можела да осигури 650 000 мъже, които да се бият. На второ – мини „Перник“, които са можели да осигуряват въглища за локомотивите. И на трето място – земята на България, която според разчетите на Третия райх е можела да изхранва 32 милиона души население. Това е направено 1941 г. при онова земеделие и техника!? А ето докъде се докарахме – само дето не сме взели да докарваме домати от Сибир, където преди ги изнасяхме.
– През последните 20 години вие и вашата партия ВМРО под една или друга форма винаги сте в политическия живот, защо е толкова хаотичен държавно-общественият живот, защо няма порядък, логика, ред, как ще коментирате?
– Първо, защото така беше заложен политическият модел още през нощта на 10 ноември, когато беше направен превратът срещу Тодор Живков. Тогавашната БКП нямаше интерес срещу нея да се появи на сцената сериозен политически субект. Те си конструираха едно СДС от безспорно свестни и честни хора, но нямаше как да спечелят цялото общество – нито с интелект, нито с външен вид, нито с риторика. Политическият модел беше заложен така, че на грамотните и интелигентни хора не се даваше възможност за развитие. Оттогава се положиха основите на една традиция в нашата политика да пробиват нахални, брутални, комплексирани и безогледни хора.
– И това причина ли е и за демографския проблем?
– Всичко води до него. Лошият икономически климат, фактът, че българите живеят все по-зле, също го обуславя. Но в България, както се знае, избори се печелят с плюене, а не с идеи. Всеки, който идва на власт, го прави с яко отричане и оплюване на предходния. СДС дойде на власт с лозунга „45 години стигат“, после Жан Виденов с: „Да спрем синята разруха“, след това дойде Иван Костов с: „Да спрем червената разруха“, след него царят с: „Аз ще ви оправя, вервайте ми“, после Станишев щял да ревизира царските имоти, Тракия и т.н. Сега е на ход Борисов с идеята да попилее тройната коалиция. Ето как ние 20 години се зачукваме по спиралата надолу на базата на отрицанието.
– Но българите не само търпят, а и поощряват всичко това, като гласуват?
– Много бяха лъгани през последните години. И започнаха да вярват, че някой друг вместо тях ще дойде да им реши проблемите, да им изоре нивичките. Няма да стане. Може да прозвучи непопулярно, но откровената истина си е, че българинът иска да работи по социалистически, но да получава западногерманска заплата.
– Така прави българинът, а циганинът в контекста на депортираните нашенци от Франция?
– Циганите понеже са най-евтиният и манипулируем електорат, за 20 години бяха приучвани, че имат само права. Така циганинът стана един безконтролен и доста маргинализиран елемент. В България 65% от ромите са неграмотни и не могат по никакъв начин да се впишат в обществото. Те бяха превърнати у нас в материал за гласуване и нито един от политиците не иска да назове проблемите с този етнос.
– Не го ли направи френският президент Никола Саркози?
– Потомците на древните гали трудно приемат, че в парковете им могат да се строят палатки от найлон, землянки или бараки. Пищят и като видят, че им изяждат рибките в езерата. Президентът им се възползва от тези настроения в обществото да си вдигне малко рейтинга. Но той е единственият политик, който назова проблема ясно и категорично – не можем да си затваряме очите пред безобразията, които вършат роми. С разбутването на кошера сериозните политици в Европа трябва да си направят анализ как този болен проблем трябва да се реши, защото не става въпрос за някакъв сълзлив сериал, а за политика.
– Как смятате, трябва ли ние като страна членка на ЕС с най-бедна икономика да плащаме заради дълговете на Гърция към съюза, при положение че има държави, които отказаха с мотива, че там не са водили разумна и правилна финансова политика и трябва сами да се справят?
– Кой е лудият – който яде баницата, или който му я дава? Нека да не се лъжем. Гърция обаче има много последователна политика през последните 40-50 години. Там държавната политика не се променя по отношение на малцинствата, които се асимилират изцяло. Политиката спрямо Турция по отношение на кипърския въпрос. По повод на ЕС каква е нейната политика: да извлече максимум дивиденти от еврофондовете. Вярно, че минаха границите и някои държави скочиха срещу тях. Ама те какво правят – ако им се полага 1 евро, правят всичко възможно да вземат 5 и го постигат винаги. А ние засега сме само донор на бюджета на ЕС и не получаваме нищо. Това е истината и не са виновни европейците. Ако си мислим, че някой в Париж, Лондон и др. някой не може да спи заради България и си ляга и става с нашите проблеми, то явно сме глупаци. При преговорите в ЕС ние си свалихме гащите до земята и приехме всичките им условия. Никоя друга държава не е водила толкова огъзена политика с ЕС. Лошо самочувствие и сервилност закопават политиците ни. Не мога да си представя и къде другаде чужд посланик ще се изявява като главен прокурор, като главен съдия и главен полицай. Ами чудя се защо не вземем американския посланик да го направим премиер и да хване да ни управлява.
– Ще почетете ли с помен годишнината от смъртта на Тодор Александров?
– Той е личност, която още през 30-те години в енциклопедия Британика е определен като последния некоронован цар на българите. За разлика от сегашните политици той не се е стряскал от катастрофите и неудачите. Той е казал една велика фраза: „Всяка една справедлива кауза един ден побеждава, но тя побеждава много по-бързо, ако за тази кауза се води борба“. Нашите политици трябва да се научат да се борят за каузите на България, а не да чакат един или друг посланик да им нарежда какво да правят.
29 август 2010
