Действията на Скопие издават синдрома на глупавите и непросветени политици
Източник: в. „Монитор“
Автор: Красимир Каракачанов
Нека първо да подчертая, че напълно подкрепям изказването на министър-председателя Бойко Борисов и неговата позиция по отношение на казуса със Спаска Митрова. Както си спомняте, преди три години Спаска Митрова изпрати писмо до нас, ВМРО, ние вдигнахме шум, имаше демонстрации. Тогава премиерът Борисов и външният министър обещаха всяческо съдействие на Спаска Митрова. Три години по-късно Върховният съд на Македония взе решение, което е изцяло политически мотивирано и което цели да накаже една жена и детето й, защото тя има българско самосъзнание. Това е действителността в Македония. Македония е една тоталитарна държава, която не спазва и не уважава правата на своите граждани. И най-вече на тези, които декларират своя български етнически произход и българско самосъзнание.
Ако няма активна политика на българската държава към Р Македония и ако властите в Скопие продължат да градят национална идентичност чрез кражби на история, единствената перспектива пред Р Македония е да се разпадне.
Ако България иска да има мир и спокойствие на Балканите, ние трябва да имаме активна балканска политика, особено по отношение на Македония. Защото Македония е не само най-романтичната част от българската история, но и онази част от Балканите, където ние имаме непосредствени етнически, политически и икономически интереси. Управляващите в Скопие ще постоянстват в своята политика, противопоставяща се на българските корени на Македония, до разпада на държавата или до отказа на България да защитава своята историческа истина.
България беше първата държава, която призна Македония с конституционното й име Република Македония. И аз смятам, че това е правилното решение. Нека да припомним, че бяхме тези, които съдействаха Македония да бъде призната от Турция и от Русия. Всичко това се случи по времето на президента Желю Желев. Ние бяхме страната, която помогна на Македония, когато гърците й наложиха икономическо ембарго. Бедната държава България подари 10 милиона долара, за да съществуват. Отворихме си границите, за да може техните стоки да циркулират през черноморските пристанища и да пътуват по света. Защото те бяха блокирани от войната в Югославия, а гърците затвориха границите си за тях към Бяло море. Те нямаха пристанище, нямаха икономически излаз по море. България ги спаси икономически тогава. Ние им помогнахме и през 2000 година, когато беше военният конфликт, гражданската война с албанците. Подкрепихме ги със 150 танка, с въоръжение, абсолютно безвъзмездно.
Но поведението на Македония през последните двайсет години е, меко казано, притеснително. И тъй като България винаги е декларирала, че ги подкрепя безрезервно, те разчитат в това наше поведение държавна незаинтересованост към проблемите на българското население в Македония. И така се окуражават да правят каквото си искат. Подкрепям становището на премиера Борисов, че Македония трябва да бъде зорко наблюдавана какво прави, за да бъде приета в Европейския съюз. Но мисля, че не само трябва да я наблюдаваме, но трябва много директно ние да поставим много ясни критерии. На първо място, спиране на езика на омразата. На второ място, реформиране на образователната им система. Не може в техните учебници по история да продължава да се насажда омраза към България и българския народ. Ако отворите техните учебници по история, ще видите, че българите са татари, фашисти, окупатори… В учебниците им по география ще видите, че България е част от Македония. Измисленият въпрос с името и спорът между Гърция и Македония за нас не съществува.
До 1990 година гърците никога не са използвали името Македония. Точно обратното. В Солун имаха специално министерство на Северна Гърция. Така е от 1913 година, когато Гърция окупира тази част на Македония и прогонва българското население от там, сменя му имената, както и наименованията на населените места. Когато започна да се разпада Югославия обаче, гърците видяха, че е неизбежно онова парче от бивша Югославия да се отдели като Социалистическа република Македония. И по съвсем други причини започнаха да използват името „Македония“, но и да твърдят, че то е гръцко.
Притесненията на Гърция не са заради името. Съвсем друга е причината. И тя е напълно основателна. Притесненията са, че тази държава Македония използва част от гръцката история,за да си пише собствената история.
За пример ще дам Александър Македонски, Филип Македонски, античното наследство… Друг е въпросът, че Александър Македонски и Филип Македонски нямат нищо общо със сегашното население нито на Македония, нито на Гърция, нито пък с Древна Елада…
Това е друга тема, но науката вече доказа по безспорен начин, че македонците са тракийско племе. Траките, както и самите гръцки историци от античността признават, са най-големият народ в света. Просто траките са разделени в различни държави. Имало е най-различни тракийски царе в отделни държави. За това говорят всички факти от архива и археологията. Нито един елински владетел от времето на Древна Елада не е погребан в могила. Всички са в гробове. Само траките са използвали гробниците и могилите. По българските земи ги имаме стотици такива. Филип Македонски, чийто гроб е открит, също е в могила. Етнически погледнато, македонците са траки. Да, те са в най-югозападната част чисто географски и са на границата между тракийския свят и лирите. По тази причина имат, разбира се, заемки от гръцката култура. Но не са гърци. Гърция няма никакви исторически основания да претендира, че Александър Македонски е грък.
Проблемът на Гърция е в това, че Македония се опитва да вземе едно парче от историята, което Гърция смята за нейно, и да си го присвои. Второто и по-сериозно е, че на тази база гърците се притесняват от бъдещи териториални и малцинствени претенции.
Такива скопските власти предявяват не само спрямо Гърция, но и към България.
За съжаление през изминалите 20 години ние нямахме ясно формулирана национална политика спрямо Македония. Гърците по никакъв начин нямат повод да претендират за името Македония. Но го правят, за да защитят своя национален интерес от евентуални териториални и малцинствени претенции. Затова гърците създават този измислен проблем, на който цял свят сега е свидетел. А ние, българите, имаме всички основания да претендираме, но не го правим. Българското население в Македония до ден днешен е преследвано.
Там можеш да бъдеш албанец, турчин, циганин… всякакъв, но не можеш да бъдеш българин. Има десетки случаи на вкарани в затвора хора, и то в последните 10-15 години. Има стотици случаи на конфискувани български книги. На хора, уволнени от работа, защото са заявили, че са българи. На хора, на които им е отказано да бъдат назначени на работа, защото имат българско съзнание.
Ние не можем да позволим българската история не само да бъде крадена, но и преиначавана. Ако отворите техните учебници, ще видите, че Кирил и Методий са македонски просветители, че Климент Охридски бил заточен от българския цар Борис, защото бил македонски просветител. Ще видите, че Братя Миладинови са македонци, Самуил бил македонски цар, и така стигаме до Вапцаров. Не знам защо не искат да си вземат Пирински и Станишев, които са от този край. Затова е необходимо да провеждаме целенасочена и трайна политика. Защото действията на македонската страна издават синдрома на глупавите и непросветени политици, които искат да създадат изкуствена идентичност на едно население, което има много ясна история и култура.
Хората с българско самосъзнание са под постоянен натиск, уволняват ги от работа, конфискуват им български книги и вестници, привикват ги в полицията за разпит за това, че са заявили, че са българи. Има поне 10 случая от последните 15 години с хора, които са вкарвани в затвора. Последният такъв е с Резински, който три години и половина лежа в македонски затвор, защото участва в едно предаване на българска телевизия и многократно заяви, че е българин и че македонските правителства водят политика на асимилация на българското население. Затова трябва да се продължи позицията на министър-председателя в конкретна политика.
21 юни 2012
