Източник: в. „Труд“
Автор: Eмил Спахийски
За кратко време българският премиер Бойко Борисов два пъти бе провокиран на тема „Македония”. Първия път кореспондент от града край Вардара назидателно го попита защо се „меша” в спора за името на бившата югославска република между Скопие и Атина. Борисов се впрегна и изсипа справедливия си божествен гняв върху журналиста.
Втория път бе провокиран от решението на Върховния съд на Македония, който отмени решения на предишните инстанции и отсъди да се отнеме дъщерята на българската гражданка Спаска Митрова и тя да бъде дадена на бащата Воислав Савич – сърбин.
Попитан за коментар, Борисов се ядоса и размаха пръст на Скопие… но за заплахата – след малко.
Започнал преди много години като битов, скандалът между Спаска и мъжа за бъдещето на детето изведнъж се политизира и стана международен. Причина за това бе публичната декларация на Митрова , че е българка и властите вземат детето по тази причина. И се започна… Дай на националистите такава случка и гледай сеир.
Македонските власти наистина се оляха. Вкараха в затвора Спаска, защото не допускала бившия си съпруг до детето. Ами че ако за това се лежеше, то половината разведени жени щяха да са в пандиза.
И ние се представихме добре. То бяха комитети в защита, то бяха митинги, то бяха заклинания.
Тази пролет от имиджа си на страдалец Спаска преля в политиката. Бившата мисис „Атака” – Капка Сидерова, обяви, че Митрова ще бъде част от нейната нова партия – националистическа естествено.
Случаят със Спаскиния развод наистина е особен, но битов и няма смисъл да се коментира. Няма смисъл и да търся оригинално определение за политическата страна на казуса, защото едно македонско списание го описа много точно: “Майка – бугарка, баща – сръбин, а дете со македонска судбина“. И това казва всичко. Македонската съдба е мъката. Точно както казваше Дилбер Танас в „Мера според мера” – мъка, мъка, Мъкедония… оттам иде името. Безумно е да вземаш детето на майка, защото не е спазила някаква норма, но още по-безумно е един такъв казус да бъде център на междусъседски отношения.
„България ще бъде изключително стриктна, когато се приемат критериите за присъединяване на Македония към ЕС. Като държава няма да коментираме съдебното решение (за Митрова, б. а.). Но когато дойде ред да коментираме съдебната система на Македония, ще я коментираме така, както ние преценим”, заяви Бойко Борисов по случая след среща с косовския премиер Хашим Тачи. Борисов е прав, като казва, че до този момент никога не сме реагирали на евтините провокации, които са всекидневие в Скопие.
Сега не съм сигурен, че точно България може да коментира чиято и да е съдебна система, предвид че постоянно сме в негативните доклади на Еврокомисията, но България има право и е длъжна да прави политика на Балканите. Повод за това не би следвало да бъдат бракоразводни дела, а интересите на държавата.
Това не касае само и единствено Македония, разбира се. Косово, Албания, Сърбия също се стремят към ЕС и в процеса на присъединяването им България трябва да формулира и защитава интересите си. С всяка от тези държави имаме неизчистени теми. Има български малцинства, има български културни паметници, има икономически интереси, но няма последователна политика. Погледнете поведението на Турция, Гърция и Сърбия.
Понеже стана въпрос за Хашим Тачи, ето в Косово има няколко малки общности, които са български – Гора, Наше, Бугаре… Всички опити на ентусиасти да възродят българското самосъзнание там се сблъскват с тотално държавно бездушие, и то до такава степен, че един български висш дипломат отсече: „Ние нямаме интереси тук“.
В същото време турски фондации, турското правителство ухажва същите малцинства и засява османското съзнание сред българите, понеже те са мюсюлмани. Спонсорират танцови ансамбли, дават стипендии за образование, вземат момчета във военните си училища.
С Македония историята е същата. Ние се караме за Гоце, Яне, Кирил и Методий и Спаска (егати компанията). В това време сърбите активно продължават линията си на поведение от юговремето, като брутално режат всеки български корен в Македония. Турците работят изключително последователно сред албанците. На същата сцена играят Албания и Косово. Всяка от тях отстоява интересите си, но всяка е достатъчно гъвкава. В интерес на националните си интереси тези държави са готови на всичко. Аз искрено вярвам в думите на Хашим Тачи от интервюто му за „Труд” в сряда, че Сърбия рано или късно ще признае Косово. Това ще се случи, защото и на двете държави им е ясно, че без да уредят отношенията помежду си, няма да видят Евросъюз.
От изброените държави единствено България е член на общността. Това означава много. България има инструмент да изисква.
Да, нашето правителство трябва да бъде изключително стриктно, когато се приемат критериите за присъединяването на Македония. Това е тоягата, но в същото време трябва да има и морков. Морков няма – ние никога не сме формулирали ясни изисквания от Македония в отношенията си. Закачаме се за историята, за литературата и… Спаска. През това време другите постигат своето.
Нека го кажа по друг начин. На балканското първенство по национализъм в Македония, в мача между България и Сърбия Македония отсъди в полза на Сърбия. Така излиза от решението на съда в случая “Спаска Митрова”. Сръбският татко взема детето, българската майка лежа в затвора, яде бой, прегърна се с българските политици и остана без рожба.
Клетото дете.
Мъка!
21 юни 2012
