Изоставянето на проекта за АЕЦ „Белене” е необяснима управленска фриволност. Този стратегически проект носи възможност за енергийна независимост на страната ни, а вложените в него средства изискват поне активно търсене на възможност за довършването му. Проектът „Бургас – Дедеагач (Александруполис)” пък е пренебрегнат с лека ръка, вместо да бъдат предоговорени неизгодните за България условия, които предишните управляващи допуснаха.
След продължителните посещения на американски представители у нас, както и след безпрецедентните вмешателства на американския посланик, вече става очевидна геополитическата ориентация на управляващите и подкрепата за тях. Основателни стават съмненията, че се отказваме от перспективни проекти със смешни аргументи, само заради някакво криворазбрано „отдалечаване от Русия”.
В това не би имало нищо лошо, ако министър-председателят обясни на каква точно цена ще се случва това. И какво печели България в замяна. Защото американската роля на в развитието на българската икономика в последните двайсет години е – меко казано – противоречива.
Ние от ВМРО сме убедени, че мястото на България в този регион е неминуемо свързано с ползата, която ние можем да получим от „кръстосването на интереси”. В това се състои и нашият интерес. И той трябва да се изговаря ясно от управляващите – без дежурния разнобой между министри и премиер. Позицията ни трябва да е принципна и да не зависи от настроението, с което се е събудил някой държавен глава по света, верния му посланик или „човекът на ЦРУ” у нас.
С отказа от проекта „Белене” за пореден път се отдалечаваме от националния интерес. От интереса на българите. И това ясно се усеща по джобовете ни – както ние от ВМРО предупреждавахме преди години.
14 юни 2010
