Текст от рубриката „Зеленото е родолюбие“
Източник: Energyonline.bg
Влиятелният вестник „Ню Йорк таймс“ публикува през ноември 2011 г. пространен репортаж на Илайза Гризуолд за добива на шистов газ в щата Пенсилвания. В материала под заглавие „Раздробяването на Пенсилвания“ (оригинално заглавие – „The Fracturing of Pennsylvania“) авторът ни среща с личните съдби на местните фермери от градчето Амуел. С тези, които са доволни от навлизането на газодобивната компания. И с тези, чието здраве и семейно щастие е пострадало от замърсяванията, причинени от добива.
Илайза Гризуолд е старши научен сътрудник във Фондация „Ню Америка“ и работи върху книга, подпомогната от Фондация „Рокфелер“.
Статията от „Ню Йорк таймс“ беше преведена на български и публикувана в блога bgzemia.blog.bg. Представяме основните акценти от репортажа със съкращения:
Камиони форсират двигателите си по неразораната земя. Багери разравят трудно податливи камъни. Тръбопровод се вие като змия под релефните склонове.
Община Амуел в Съединените щати е разположена върху шистовото находище Марселъс, едно от най-големите находища на природен газ в света, формация с площ от 575 мили под Западна Вирджиния, Пенсилвания, Охайо и Ню Йорк.
Преди около пет години, жителите на общината Амуел започнали да намират в пощенските си кутии оферти за аренда от „Рейндж Рисорсис“ – петролна компания от Тексас, която проучва възможности за добив на газ чрез хидравлично разбиване – хидрофракинг. Добивът на шистов газ обещава да осигури на американците чист местен енергиен източник или да разори селските райони и да отрови нашия въздух и питейна вода, в зависимост от това на кого задавате въпроса.
Точно преди Коледа на 2008 г., шепа съседи дават право на компанията „Рейндж Рисорсис“ да сондира на дълбочина хиляди футове под домовете им и до две мили във всяка посока хоризонтално. Това, което са платили тези компании, е било повече, отколкото много хора в Амуел са виждали през живота си.
Когато газовата промишленост дошла в града, Хейни видяла една възможност да плати сметките на фермата и да спечели от земята. Говорело се, че фирмите проявяват интерес към подписване на договори за големи парцели, затова през зимата на 2008 г. Хейни, която имала само осем акра убедила двама свои съседи да обединят земята си в един договор за аренда, за което й платили на вноски 1 000 долара на акър и 15 процента върху правото.
Стейси Хейни е 42-годишна медицинска сестра в болницата „Вашингтон“ наблизо. На панаир в града, Хейни среща случайно съседката си Бет Войлс, 54-годишна треньорка на коне, която се занимава и с развъждане на кучета. Войлс е подписала договора за аренда заедно с Хейни през 2008 г. Тя споделя с Хейни, че боксерът й Куминс на година и половина току-що умрял. Според Войлс кучето е било отровено. Тя го виждала често да пие от вадичка, образувана от отточната вода край пътя и според нея във водата, използвана от газовата компания за оросяване на пътищата, вероятно има антифриз.
Месец по-късно Хънтър, кучето на Хейни, също умира внезапно. Скоро след това Войлс се обажда на Хейни, за да й каже, че и състезателната й кобила Джоуди е мъртва. Лабораторните резултати показали високи нива токсични вещества в черния й дроб. Боксерите на Войлс започнали да раждат преждевременно малките си; шест от тях се родили с разцепени устни. Те умрели след няколко часа. Други пък се родили мъртви или без крака или козина.
Какво ставаше с животните? Откъде са дошли токсичните химикали в кръвта им? Хейни изрази опасенията си, че пристигането на газовата индустрия и сондирането, започнало на по-малко от 1 000 фута от дома й, има връзка с това.
В община Амуел мнението на хората за фракинга сякаш съвпада с това колко печели човек и колко близко живее до газовите кладенци, химическите резервоари, тръбопроводите и компресорните станции, които се появяват в областта.
Една съботна утрин през месец юли 2011 г., салонът на стилист Бил Хартли се напълва с клиенти – шофьор на камион, арендатор, собственик на земя – всички те облагодетелствани от газовия бум. Един от тях е Рей Дей – 64-годишен фермер с рижава коса, който притежава заедно с братята и сестрите си почти 300 акра в община Амуел. Благодарение на парите, които получил от „Рейндж Рисорсис“, той успява да поднови покривите на два хамбара, да си купи машина за балиране на сено и да изгради пристройка към къщата си за 94-годишната си майка.
Няколко дни след това се срещнах с Дей до шосе I-79 на изхода на Амити Лоун Пайн, качих се в колата му, минахме покрай местното начално училище и стигнахме до един хамбар с бяла дървена табела, на която пишеше „Ферма Дей 1912 г.“. Дей ми посочи мястото, където един камион разлял химически обработена вода, използвана при фракинга, и след това посочи потока по-долу, който се влива в речния басейн при протока Тенмайл Крийк и след това в река Мононгаела. Той потвърди, че разливът не стигнал до потока. Освен това бил впечатлен от откритото отношение на „Рейндж Рисорсис“ към това, което става.
„В моята собственост няма никакви течове”, каза ми след това Дей. Накрая, охраната ни пусна да погледнем химическия резервоар, разположен на 3.5 акра, известен като фракинг резервоара, дълбок 20 фута. Аераторите бръмчаха тихо. Резервоарът, както и други резервоари наблизо, беше изграден върху речен басейн. Няколко минути след нашето пристигане при резервоара, една лимузина с пълна скорост се качи по склона зад нас. Достъпът ми бе отказан. По-късно говорителят на „Рейндж Рисорсис“ Мат Пицарела обясни, че наредбите на Федералната агенция по охрана на труда и здравето във връзка със съоръженията, както и стандартите за безопасност на самата компания изисквали всички посетители да носят защитно облекло.
Дей ме откара до следващата циментова сондажна площадка с големина на футболно игрище, пълна с цимент и няколко цистерни-утаители, които в момента работници боядисваха в горско зелено.
Хидравличното разбиване е завършило, основните съоръжения ги няма и полето е засято отново с червена детелина. Дей не е разтревожен за въздействието от сондажа. „Това, което видях, не ме кара да мисля за отрицателни последствия”, заяви той – „освен неприятната миризма от компресорната станция”. „Рейндж Рисорсис“ казали на Дей, че миризмата идвала от анаеробни бактерии, които често се срещат във фракинг процеса, но били безобидни. Като повечето от съседите си, Дей вярва, че компаниите използват най-добрите си практики. Тук дадената дума означава много. В крайна сметка, без наредба и контрол, той и другите фермери сами правят някои неща, както например са оградили потоците, за да не допуснат добитъка до тях.
Върнахме се през поле от люцерна до фермата. „Не ме попитахте за професията ми”, забеляза Дей. Бях предположила, че е фермер. „Тук никой не може да оцелее с фермерство”, отвърна той. „Преподавал съм 35 години естествени науки в местните училища” .
Разрешението, което Дей и много други са дали на газовата компания да копае в техните земи, не е само въпрос на пари. Освен това, те твърдо вярват, че природният газ трябва да стане мост между чуждестранния петрол и устойчивите енергийни източници като слънцето и вятъра. „Природният газ е най-безвредният екологичен източник на гориво, който имаме”, заяви Рик Бейкър, 59-годишен акордьор на пиана, който живее на 91 акра земя между Бил Хартли и Стейси Хейни. „Някои хора няма да се съгласят с това, но природният газ гори чисто.” Той е такъв твърд защитник на сондажите, че дори се съгласил да участва в телевизионна реклама на „Рейндж Рисорсис“, за което му платили 200 долара.
През лятото на 2009 г., около една година преди да умре кучето й, Хейни забелязала, че понякога водата е черна и че разяжда крановете за вода, пералнята, нагревателя за топла вода и миялната машина. Когато си вземала душ, миризмата била отвратителна – на развалени яйца и диария. Хейни започнала да си купува бутилирана вода за пиене и готвене, но не можела да си позволи същото и за животните.
По-късно през същото лято, синът й Харли започва да се оплаква от мистериозни стомашни болки и периоди на изключителна умора, за което на няколко пъти го приемат в спешно отделение на Детската болница в Питсбърг. „Не можеше да вдигне главата си от скута ми”, каза Хейни. В началото на ноември следващата година, след смъртта на животните си, Хейни решава да направи изследване на Харли за тежки метали и етиленгликол. Оказва се, че той има повишено съдържание на арсен в кръвта си. Хейни също не се чувствала добре. Затова след няколко месеца тя направила изследвания на себе си и на Пейдж. Резултатите показали, че в кръвта им има малки количества тежки метали като арсен и промишлени разтворители като бензол и толуол.
Според д-р Филип Ландриган от болницата „Маунт Синай“ „тези хора са изложени на арсен и бензол, известни като човешки канцерогени. За тези химикали няма безопасни нива.” От „Рейндж Рисорсис“ заявяват, че арсенът нямал нищо общо с хидравличното разбиване. Те доставят на семейството на Хейни питейна вода с цистерна.
Хейни и децата й скоро започват да усещат, че дори навън миришело също като водата от душа – комбинация от сладникава миризма на метал, развалени яйца и канални мръсотии. Тя споделя със съседите си и от тях разбира, че върху един хълм на около 1 500 фута от нейния дом и на по-малко от 800 фута от съседката й Бет Войлс имало открит резервоар на площ от пет акра с химически обработена вода.
Общите опасения за сондирането на природен газ се съсредоточават върху въпроса какви химикали се вкарват в земята от компаниите, още повече защото този списък е търговска тайна. През 2005 г. вицепрезидентът Дик Чейни прокарва изменение в закона за енергетиката, което критиците наричат „вратичката на Халибъртън”. Това законодателство освобождава хидравличното разбиване от разпоредбите по Закона за безопасна питейна вода и покровителства компании като „Халибъртън“, в която Чейни някога е бил генерален директор да не разкриват какви химикали влизат в земята.
Оказва се обаче, че има проблем и с разтворените вещества, които излизат навън: а именно соли (бромиди, хлориди), радионуклиди като стронций и барий, както и съединенията, известни под общото наименование BTEX (бензин, толуол, етилбензин), летливи органични съединения, които могат да увредят човешкото здраве.
Секторът признава, че въпросът как да се третира отпадната вода от фракинга е един от най-належащите проблеми. През изминалата пролет, в отговор на обществения протест, Департаментът за защита на околната среда в Пенсилвания поиска от газовите компании да престанат да изпращат отпадната вода в пречиствателните станции. Но това беше искане, а не наредба. Въвеждането на действащи законови мерки е скъпо.
Решаването на тези проблеми не е само от екологично, но и от икономическо значение. Банките изразяват нежелание да ипотекират жилища, намиращи се в обсег до три мили от някой кладенец. Цели градове могат да се превърнат в изоставени територии и стойността на жилищата рязко да спадне. В момента компаниите, опериращи в Пенсилвания, не плащат данък за добива на газ. Говори се, че губернаторът Том Корбет е получил най-малко 1 милион долара под формата на дарения от компании с интереси в газовия бизнес. Наскоро Корбет внесе законопроект за събирането на такси, които според критиците не надвишават 1% от добива на газ от кладенец и са значително по-ниски от таксите в Арканзас (3,54%) и Тексас (5,4%).
В неделя, 8 май 2011 г., Деня на майката, Хейни се връщала заедно с децата от вечеря в близкото ресторантче, завили по Макадамс Роуд и миризмата на канална вода „можеше да накара да повърнеш”, сподели Пейдж, дъщерята на Хейни.
Не само те са усетили миризмата. Бет Войлс, съседката на Хейни, се обадила в Департамента за защита на околната среда със същото оплакване от вонята. Според „Рейндж Рисорсис“ от Департамента са направили 24 посещения по различно време и не са установили лоша миризма. От фирмата имаха обяснение:
електрозахранването в резервоара спряло и аераторите, които вкарват кислород във водата, за да се предотврати развитието на бактерии, също спрели. От Рейндж Рисорсис се позовават на едно проучване на Департамента за защита на околната среда от 2010 г., което сочи, че няма никакво замърсяване на въздуха при резервоара в съседство с имотите на Хейни и Войлс или където и да е другаде. Критиците на това проучване казват, че въздействието на фракинга върху качеството на въздуха остава недостатъчно изследван.
Войлс започнала да се оплаква от появили се в носа й мехури. От „Рейндж Рисорсис“ й предложили да я настанят в хотел според практиката си при всички досадни оплаквания, но тя не искала да остави кучетата и конете си. В семейството на Хейни също започнали да получават пристъпи на силен световъртеж и кръвотечение от носа. Семейният лекар не бил виждал дотогава подобни сипмтоми и ги съветва да се махнат веднага от къщата. След преместването Хейни обикаля с колата около четири часа на ден – за да заведе децата на училище и за да нахрани животните във фермата. На всеки два дни харчела по 50 долара за бензин. Къщата им била изоставена.
„Хората ме питат защо просто не взема да се преместя, но къде да отида? Не мога да си позволя друга ипотека, а ако просроча тази, ще загубя дома си“, разказва Хейни.
Бет Войлс също е притеснена. Въпреки че резултатите от медицинските й изследвания не са категорични, тя има мехури в носа и гърлото, главоболие и кръвотечение от носа, болки в ставите, обриви, неспособност да се концентрира, метален вкус в устата. Войлс подава иск срещу Департамента за защита на околната среда през месец май. „Рейндж Рисорсис“ решават и те да участват в делото, защото техните права също са изложени на риск. Документи от източници в сектора и от Департамента – които са вече публични – подкрепят твърденията в делото за серия структурни нарушения и опасни инциденти около резервоара. Те включват шест скъсвания в пластмасовата облицовка на резервоара (поне едно от които е причинено от елен – трупът му трябваше да се извади); най-малко четири спуквания във временна пластмасова тръба, водеща в открито поле; два разлива от камиони, един от които замърсил пасище за добитък; и теч в съседен резервоар, в който имало стружки от свредло.
„Рейндж Рисорсис“ признават, че след този теч нивото на общо разтворени твърди вещества или соли във водата рязко нараснало. От всички тези нарушения, Департаментът за защита на околната среда цитира само последното. От Департамента отказаха да коментират, като се позоваха на течащата процедура по делото.
В средата на месец юли Ашли, 25-годишната дъщеря на Войлс, яздейки петнистия си жребец Дуд, минала зад химическия резервоар. Ашли чула свистящ и бълбукащ звук в потока. Видяла локви с червени нефтени петна. „Водата беше цветна като дъга”, каза Ашли. На следващата сутрин Хейни и Войлс се обаждат по азбучен ред на всички правителствени агенции, с които се били свързвали през последната година, за да поискат изследване на водата в локвите: Агенцията за защита на околната среда, Департамента за защита на околната среда, Комисията по риболов и риболовни лодки. Обадили се и на „Рейндж Рисорсис“. В неделя говорителят на Департамента за защита на околната среда казал, че най-вероятно миризмата идва от гниеща растителност. По-късно, резултатите от тестовете, поръчани от „Рейндж Рисорсис“, показват наличие на ацетон, толуол, бензол, фенол, арсен, барий, тежки метали и метан. Компанията твърди, че нито едно от тези вещества не е намерено в питейната вода.
Бил Хатли, Рик Бейкър, Бет Войлс и Стейси Хейни получават първите си чекове за продаденото право това лято от деветте газови кладенци, които лежат на квадратната миля между тях. Стейси използвала голяма част от 9-те хиляди долара да си плати разходите, които направила: 4 500 за доплащане и посещения при лекари, 1 150 за бензин. Заделила 2 700 за данъци върху доходите. Останалите 750 използвала като аванс за каравана. Хейни окончателно преместила децата да живеят зад дома на родителите си в Амити. След известно време съдържанието на бензол и толуол в урината на децата й рязко спаднали. У Хейни обаче, която продължава да се връща във фермата, за да храни животните всяка вечер, съдържанието на бензол и толуол остава високо.
Съпругът на Хейни – Харли – все още има силни пристъпи на гадене, за което докторът му изписва зофран – лекарствен препарат, който най-често се дава на пациенти на химиотерапия. „Те съсипаха живота ни”, заяви Хейни. „Трябва да се тревожа всеки ден дали децата ми ще развият рак. До края на живота си ще се тревожа за тях с тези карцерогени, които имаме сега в кръвта си. Загубихме всичко – домашните си животни, стойността на дома ни. Никакви пари, които ще получим от продаденото право, не могат да заменят здравето на децата ми.”
На хората от Амуел не им е чужда цената на разработваните находища – загубата на един извор във ферма, потъването на един семеен дом, когато от въглищната мина копаели под него… Или цената от липсата на разработване – затворени мелници и закрити работни места.
Съседите на Хейни разбрали за болестта на Харли. „Не знам какво да мисля за това”, сподели братовчед му Бил Хартли. „Напълно е възможно да е имало изтичане от резервоара.” Рик Бейкър, съседът на Хейни, също не е сигурен къде точно е проблемът. „Не отричам, че нещо става там и това ме притеснява”, добави той. Той се обадил на „Рейндж Рисорсис“ – след като докарали за пръв път водоноската – да изрази задоволството си от това, че компанията се е погрижила да оправи проблема. Бейкър подкрепя положителното въздействие на сектора върху Амуел и хиляди други общини. „Това определено е нещо, от което Западна Пенсилвания има нужда”, заяви той. „Под нас са едни най-големите запаси на природен газ в света. Този природен газ ни е необходим, за да продължим да работим.” И добави, че икономическите ползи са съществени.
И все пак, Бейкър признава, че чувствата му са се променили в сравнение с времето отпреди шест месеца, когато говорихме за пръв път. „Трябва да се обърне внимание на въпросите за безопасността и околната среда”, обясни той. Бъдещето го плаши. Бейкър се страхува, че големите петролни компании, които искат да се включат в сектора – като „Шеврон“, „БП“ и други –няма да бъдат отговорни пред отделни хора като него и Хейни.
24 януари 2012
