Разказът на Антон Страшимиров „Първият от единадесетте” е публикуван в списание „Отечество”, книжка 1 от 2 януари 1916 г. Разказът е публикуван в поредицата „Забравени страници от българската литература” на Агенция “Фокус” през март 2010 г. Публикуваме го отново по повод информацията на ВМРО за разрушени български гробове в двора на църквата в Ново село, Щипско, сред които е и този на Христо Чернопеев.
Те се редят в Ново село, щипски квартал.
Първият е на Христо Чернопеев.
Мизиец от село Дерманци, Луковитско.
„Черният” беше някога подофицер в Белоградчишкия гарнизон. И пристъпи тежко военната дисциплина. Обявиха го за необуздано буен човек и когато той отскочи в Македония, помислиха, че бяга от властите.
Така се почна недоразумението.
През 1912 г. тоя набит и със страшна физическа сила мъж не сне манлихерката от ръка. Вървете от Малешевията през Пирин, Беласица, Круша, че до предгорията на Солун: горското листо шепне неговото име и пее неговите песни.
А Чернопеев не беше горски юнак – той бе идеолог, организатор и даже журналист в южните борби. Въплъщение на народната мощ, той нямаше друго представление за законноста, освен като отправление на обществената воля. И когато по дълбок инстинкт на беззаветен деец, той се чувстваше прав, да не се подчинява на властите, благопомислящия свят се възмущаваше и на няколко пъти го обявиха за стълб на анархистична група.
Това беше продължение на недоразумението.
Христо Чернопеев беше преди всичко и винаги подофицер от Българската армия.
Той даже биеше сред сражение своите четници за всяко нарушение на правилата, които осигуряват най-малко жертви в боя…
И през повече от 30 сражения Чернопеевите чети са излизали почти невредими.
В една тежка зимна нощ тоя могъщ човек ми разказваше:
„Осъмнахме веднъж над планински колиби и пратих за хляб. През нощта бе завалял сняг, който заличи следите ни, та бях спокоен. Но скоро в колибите се дигна вой, зададе се аскер. Свил се бях в една корийка с 14 момчета. Гледам и над корийката се нижат низами, следили са ни през нощта и са ни заградили.Те с няколко залпа очистиха шумата на корийката и ни почти откриха.Да се превърнем на птички, пак няма спасение… Над корийката имаше потаен дол, ако го хванем, все някой може да се спаси от нас. Поведох пълзешком момчетата си, за да пробия турската верига.Измушкахме без шум няколко низами, другите се спуснаха на две страни, като подплашени яребици, задигнахме една пушка, задигнахме друга.
– Какви пушки?
– От убитите турци!
– Но нали мислехте да се спасявате?
– То не може…Пушки трябват…Всеки иска…Ако от страх пред смъртта забравиш работата си, защо си тръгнал?
И сега ми е пред очи добродушната усмивка на тоя гигант човек, който и когато се чувстваше цял в ръцете на смъртта, пак събираше пушки, да въоръжи народа си.
Не, Христо Чернопеев беше преди всичко и винаги подофицер, смело отдаден на службата.
Народните маси в Македония бяха възбуяли. А в славянския свят не искаха да чуят за българска Македония. Трябваха средства за предстоящото въстание. „Черният” обеща на Гоце Делчев един милион. Той дебнеше да залови горноджумайски милионер бей, а му попадна мисионерката Мис Стоун. След шест месеца всесветски шум, Чернопеев донесе на Гоце Делчев 13 500 турски лири.
Тържеството беше голямо, но Христо Чернопеев остана у нас и почна да страни от всички. В дома си аз отвързах душата на коравия човек.
– Искам да навидя децата си, пък няма как! – каза той.
– Иди, Черньо, има време, срамота е!
– А нали трябва да донеса поне чувал брашно, пък де пари…
Стоях поразен – тоя човек беше донесъл 13 500 лири.
– Но организацията сега има – смънках аз.
Чернопеев барабанеше с мечите си лапи по прозореца и измърмори:
– Не влачихме жени по планините, за да храним своите деца!
Гола правда е, събрахме по между си 80 лева и изпратихме Черния с чувал брашно в Дерманци…
А светът шумеше с разкази за разбойниците, които са пленили Мис Стоун…
Недоразумение!
След обявената конституция в Цариград, българите сложиха оръжие. Чернопеев участва в свалянето на султан Хамида. Обявиха го за младотурчин…
Недоразумение.
Синът му бе султански стипендиант, когато той пое планините – пръв от своя лагер.
Във войната срещу Турция Христо Чернопеев с чета проникна пръв до брега на Егея и влезе в Кавала.
Самостоятелно и безумна
А тоя последен и фантастичен подвиг на могъщия човек щеше да погребе самата му светла душа.
Изверги използваха старопланинския лебед на свободата, за да късат човешка мърша, опозориха нацията. Старият подофицер се видя в душата си деградиран, срам го беше от себе си и от света. Но народния погром беше страшен. Сътресе се стария лъв и дигна пак чело.
Той беше народен представител сега. И при все туй се яви при Криволак, поведе орляк доброволци пред Градско и нанесе мълниеносни удари на англо-френската армия, както твърдят сведущите.
Човекът, който през 15 години воюване не бе даже раняван, тук открито сложи глава – своята глава на ламя.
Народът цял каза: Той славно свърши.
Христо Чернопеев не можеше другояче да свърши.
Стоя пред 11-те гроба.
Всяка събота щипянки на тълпи идат да палят свещи тук. А на юг ечи пак гърмът на войната. Той е гърмът на победите: воинство, което е оставило зад себе си такива гробове, е предварително победило!
1. Списание „Отечество” започва да излиза през 1913 г. всяка седмица. В него работят Иван Вазов, Стоян Михайловски, Кирил Христов, Елин Пелин, Антон Страшимиров, Димитър Подвързачев, Добри Немиров, константин Константинов, Любен Вълчанов
2. Антон Страшимиров – / 15 юни 1872 г. – 7 декември 1937 г./ Бележит български писател, автор на разкази, повести, драми и пътписи. Участник в освободителното движение на българите от Македония и Одринско, участник в Балканската, междусъюзническата и първата световна войни, като кореспондент на вестник „Военни известия”.
3. Христо Чернопеев – / 16 юли 1868 г. – 6 ноември 1915 г./ – Подофицер от Българската армия. Участва в освободителното движение на българите от Македония и Одринско. Обучавал във военно дело четниците на ВМОРО. Заедно с Кръстьо Асенов /племенник на Хаджи Димитър/ и с Яне Сандански участва в аферата Мис Стоун. Войвода в Македония. Участник в Илинденско-Преображенското въстание. Участник в Младотурския преврат. Член на ЦК на ВМОРО. Участник в Балканската и Междусъюзническата войни. През 1914 г. е избран за народен представител. През 1915 г. се отказва от имунитета си и като запасен капитан заминава на фронта. Загива в атака по време на едномесечните сражения при Криволак на 6 ноември 1915 г.
снимка: българският офицер Христо Чернопеев
Източник: Агенция „Фокус“
