Музей на националната чест и войнската доблест на арменците
д-р Георги Коларов
Публикуваме текст на Георги Коларов в навечерието на премиерското посещение в Армения.
Той е доктор по политология, експерт по проблемите на тероризма, латиноамериканист. Завършил е „Социология на политиката в СУ „Св. Климент Охридски“, където е преподавал курсовете „Латинска Америка в международните отношения” и „Политически идеологии и течения в Латинска Америка“.
Защитава дисертация по политология. Преподавал е политология във Варненския свободен университет.
Докторант е в Руския университет за дружба между народите „Патрис Лумумба”.
В Москва преподава „История на ляворадикалните движения в Европа и Латинска Америка“.
В периода 1995-1998 година е експерт в направление „Психологическа отбрана“ на Аналитичния отдел във военното министерство.
По темата „Латиноамериканската левица“ има две издадени книги – „Мистика и тероризъм – кървавата смес на Сендеро Луминосо“ с приложение „Наръчник на терориста” и „Латиноамериканската левица в края на 20. век – между сандинизма и сендеризма“.
В ръкопис е третата му книга – „Левият екстремизъм в Латинска Америка – социално-политически аспекти“.
Аз използвам всяка една вьзможност да се прибера от мразовитата и пренаселена Москва в малкия Ереван при семейството си. Сьпругата ми и дьщеря ми пък използват всяка една свободна сьбота и неделя да се измъкнат от напечената и шумна арменска столица при роднините в тихото и патриархално село Мргастан (в превод името значи “земя с много плодове”), наблизо до града на григорианските светини Ечмиадзин.
За арменците този град има същото значение, както за нас българите Охрид и никога не ни омръзва да минаваме през него. Местните църкви и манастири поддържат арменския дух през вековете. Затова и местните хора са толкова горди, консервативни и гостоприемни.
Тъй като в Кавказ гостът е всичко за домакина, този път нашият роднина – глава на семейството – не побърза да сложи нито бутилка световно известен коняк с кафето, нито домашна кайсиева водка (смята се че именно от тази част на Армения кайсията се е разпространила по света), нито червено вино, произведено в Араратската долина (полусухо), или на платото Арени (сухо).
Защото арменската пътна полиция никак не си поплюва, а той разбра намека ми че този път наистина държа да посетя бойните полета и военния музей край Сардарапат, намиращ се на 30 километра от Мргастан. И така след обилния безалкохолен обяд (нещо, което се случва извънредно рядко, когато на арменците им дойдат гости), се качихме на новата кола на домакина (още не й се беше нарадвал) и потеглихме. По пътя най-сетне видях наживо многократно гледания по телевизията красив паметник на загиналите български пилоти от Скопие, пренасяли помощи за пострадалите по време на разрушителното земетресение в Спитак (в превод “бял”).
Още отдалече след излизането от Сардарапат се виждат камбаните, подобни на тези в комплекса “Знаме на мира” край София. Комплексът символично е охраняван от два каменни лъва, а по-нататьк, музеят – от два орела.
Тези скулптури ми напомниха за двата софийски моста – Львовия и Орловия. Пред тях и пред другите скулптури надписите на арменски, руски и английски обясняват какво е символичното значение на всяка една.
Аз обаче бързах да вляза в самия музей. Експозицията е наистина внушителна! В огромната зала са наредени табла със снимките и имената на всички известни участници в съдбоносната за арменската държава битка!
Естествено, в най-голям мащаб са тези на командвалите наскоро сформираната редовна арменска армия бивши белогвардейски офицери – етнически арменци. Последните навремето са оставили “белите” и “червените” в Русия да се избиват взаимно и са пристигнали да защитават свободата и независимостта на младата република, управлявана тогава от “Дашнакцутюн”. Сред героите от тази битка естествено се отличават тясно свързаните с България Андраник Озанян и Гарегин Нъждех.
За мене най-интересни бяха картите от сражението и заповедите, написани за мой късмет на руски език, макар и на дореволюционен шрифт (изглежда не всички царски офицери – арменци са умеели да пишат на родната си азбука, и аз още не мога да я науча изцяло).
От тях става ясно как са постигнали върховната концентрация на силата и волята на своите бойци, за да нанесат решително поражение на настъпващата турска армия, превъзхождаща ги многократно по численост и въоръжение.
Ако тогава арменският народ не беше успял да реализира пределна мобилизация, геноцидът щеше да бьде доведен докрай и сега двете тюркски републики – Турция и Азербайджан щяха да бъдат обединени в една дьржава. Тоест, тюркският свят щеше да бъде териториално непрекъснат от уйгурския Синдзян до Средиземно море и щеше да представлява реална заплаха за останалия цивилизован свят.
Естествено, връщането в Мргастан беше посветено на дискусии за решителното сражение, а богатата вечеря – обилно полята с водка и вино. Не липсваха и тостове за дружбата между нашите два братски народа, оцелели в отчаяната съпротива срещу общия враг.
2 април 2012
