Автор: Любомир Йорданов
Източник: в. „Труд“
В сряда следобед Козлодуй не прилича по нищо на атомната столица на България. Градчето тъне в тишина и студ край брега на Дунав, по улиците тук-там се мяркат по някой забързан човек или кола…
Пуст е и плочникът пред Дома на енергетика, където ще гостува Инициативният комитет на ДСБ, който е против строителството на АЕЦ в Белене. Малко преди 17 ч. обаче, въпреки ледения вятър, температурата в центъра на Козлодуй започва да се покачва.
Към Дома на енергетика се стичат хора с развети трикольори и червено-черни знамена.
Появяват се и плакати „Вън Костов от Козлодуй!“
„Това е граждански протест, организиран от ВМРО и „Атака“! Ние сме против палачите на българската енергетика като Иван Костов да ни учат как да гласуваме на референдума. Неговото правителство затвори 1-ви, 2-ри, 3-ти и 4-ти блок и постави икономиката на страната на колене! Призоваваме всички, които имат чест и достойнство да застанат до нас срещу лицемерието на Костов!“, заявява един от организаторите Даниел Савчев. Около него потропват на студа 20-30 души. Част от тях са настроени войнствено.
„Няма какво въобще да ги слушаме тия! Ние построихме централата, те я съсипаха. Бяхме енергетици, станахме скрападжии! Да си ходят!“, провиква се белокос мъж. „Кой смее да агитира срещу атомната централа в Козлодуй, бе! Това е все едно да говориш срещу ракията в селски казан. Не само ще те изгонят, може и да те бият!“, пали се и едър млад мъж.
Отстрани група униформени полицаи зорко наблюдават. Двадесетина минути след обявеното начало на срещата се задават чаканите политици начело с Иван Костов и групичката протестиращи гръмва с дюдюкания и викове „Вън!“.
„Заминавай си оттук! Ти окраде България“, реве срещу Костов висок здравеняк. „Вън! Лъжец! Крадец!“, крещят и останалите. Бившият премиер не дава вид на стреснат, усмихва се и свръща към разбунената агитка. „Не съм затворил аз блоковете!“, казва той.
Протестиращите го заобикалят, в суматохата се втурват и полицаите. Обстановката е нажежена, но до бой, за щастие, не се стига. На помощ на лидера си се притичват и депутатите Асен Агов и Иван Иванов и след размяна на реплики всички влизат в залата. В залата има по-малко от стотина човека.
„Козлодуй трябва да гласува с „Не“ на този референдум, защото строителството на „Белене“ означава затваряне на АЕЦ „Козлодуй!“. Правителството е длъжно да защити АЕЦ „Козлодуй“, да работи за удължаване на живота на реакторите му с десет, а после и още с десет години, а не да строи нови централа. Ако искате да бъдат похарчени още 21 млрд. лева, които всички ще плащаме, и токът да е три пъти по-скъп от сегашния, гласувайте за „Белене“, заявяват от трибуната Асен Агов и Иван Иванов.
Залата обаче пак се подпалва: „Вие сте против атомната енергетика! Вие съсипахте България! Върнете каквото откраднахте!“, викат от столовете. Чуват се и псувни. Повечето от атаките са срещу Костов и той се изправя на трибуната.
„Не приемам да ми бъде затваряна устата! Това е фашизоидно! Нека се изслушваме като цивилизовани хора!“, призовава бившият премиер. И обяснява, че не неговото правителство е подписало за затварянето на реакторите в Козлодуй, но от залата продължават да викат.
„Няма място за две централи с по 2000 мегавата в България, а и в цяла Югоизточна Европа. Ние потребяваме между 2800 и 3200 мегавата. Къде е това потребление, което ще направи приемлива такава инвестиция? Няма пазар!“, изрежда Костов.
„Няма, защото ти срина българската икономика! Трябва да си в затвора, а не тук!“, отвръщат му от залата. „А защо не съм в затвора?“, усмихва се Костов. „Защото и другите са като тебе!“, не се предават от залата.
Хаосът става все по-голям и накрая по-спокойните от енергетиците призовават колегите си да се изслушват. Едър мъж с кожено яке обаче хвърля нова „бомба“.
„Дошли сте на нас да говорите за ядрена енергетика. На краставичари краставици ще продавате!“, вика от мястото си Рашо Първанов – главен инженер на затворените четири блока и лидер на ГЕРБ в Козлодуй.
„Ако сте лидерът на ГЕРБ, елате на трибуната и обяснете на хората позицията си!“, кани го Костов. Рашо застава отпред и обявява: „Всички тук сме за ядрената енергетика. Може Бойко Борисов три пъти да каже да гласуваме с „не“, но в Козлодуй ще гласуваме с „да!“. Защото това е работата и животът ни. Не можем да плюем в извора, от който пием!“, обявява Рашо. Част от залата му ръкопляска, други мълчат.
„За съжаление нещата не са толкова прости! Този референдум обърка и раздвои, дори разтрои нацията!“, взема думата и лидерът на КТ „Подкрепа“ в Козлодуй Влади Владимиров. – До неотдавна 70% от народа беше твърдо за атомната енергетика, сега хората не знаят какво да кажат. Въпросът трябваше да е ясен и точен и да изисква категоричен отговор. А сега сме объркани – викаме един срещу друг. Моето лично мнение е, че този референдум няма да е успешен! Така че да не си хабим емоциите и да не се заливаме с омраза!“, призовава синдикалистът.
„Вярно референдумът е едно недоразумение, а въпросът е глупав. Всички сме за ядрената енергетика все едно да питаш хората да има или да няма слънце! Но трябва да се гласува“, казва и Асен Агов.
Изправен до изхода и видимо отегчен 70-годишният бай Симеон, който е карал бетон за първите реактори, клати глава: „В Козлодуй всички сме за атомната енергетика! Ама против „Белене“. Сума пари се хвърлиха там, що да се затриват още! А тук всичко е готово – и техника има, и специалисти…“
Докато текат последните дебати, на трибуната се качва видимо почерпен мъж, обявява, че всички са крадци и лъжци, сяда до политиците и задрямва.
Срещата приключва…
* * *
„Срещата беше успешна! Хората, които мислят, разбраха какъв избор трябва да направят. Още утре ще призова лидерите на мнозинството в Народното събрание – и Красимир Велчев (председател на групата на ГЕРБ в парламента – б.р.), и Цецка Цачева (председателка на народното събрание – б.р.) ясно да изразят отношението си към референдума. Защото виждате – Бойко Борисов казва три пъти „не“ по телефона, но Рашо казва „да“! , заявява на излизане Иван Костов.
Граждани и политици се разотиват по пустите улици на Козлодуй.
„Какво е имало тук – театър ли?, пита възрастен мъж на тротоара с хляб под ръка. – А, за референдума?! Той кога беше – след 20 дни! Е, ще му мислим тогава, ние живеем ден за ден!“, отсича човекът и продължава в тъмното.
