Приятно четене!
Гражданите не подкрепиха масово подписката, инициирана от ВМРО. Сега парламентът трябва да покаже уважение, а не пренебрежение към тяхната позиция
Любен Обретенов
Наскоро новият закон за референдумите за пръв път влезе в експлоатация. Приет в края на мандата на миналия парламент той въведе някои новости, граничещи с революция. А именно – даде право на гражданите сами да инициират и дори да свикват допитвания. Воеводите от ВМРО бяха първите, които се възползваха от възможността и тръгнаха на борба срещу членството на Турция в ЕС. Преди тях имаше идея за плебисцит за новините на турски език по БНТ. Инициативата бе на „Атака“ и дори беше подкрепена от ГЕРБ, но впоследствие двете партии се отказаха от намеренията си.
Въпреки че процедурата е още в начална фаза, вече могат да се направят някои изводи за функционирането на новия закон. Един от най-големите страхове на неговите противници бе, че българският народ не е дорасъл за пряка демокрация и това може да доведе до катаклизми с непредвидими последствия. Е, оказа се, че не е точно така. Воеводите не успяха да съберат 500 000 подписа, за да направят референдума задължителен. В подписката им се включиха 322 526 души и тъй като прагът от 200 000 е прескочен, сега парламентът ще трябва да каже „да“ или „не“. Очевидно анализите, че заради дългия и мъчителен преход хората у нас са озлобени и това ги тласка в прегръдката на национализма, не са съвсем точни. Покрай подписката на ВМРО българските граждани издържаха успешно първия си тест по политическа зрялост.
Ясно е, че въпросът за членството на Турция в ЕС е деликатен и проблематичен за нас поради исторически, географски, демографски и икономически причини. Но очевидно обществото е наясно, че влизането на турците в съюза не е актуално в този момент. И едва ли ще бъде актуално в близките 10 и дори повече години. В тази ситуация да се слага каруцата пред коня и да се развалят добросъседски отношения е твърде недалновидна политика. Още повече че има много големи европейски държави, които са резервирани към членството на Анкара.
Ние все пак сме съседи на Турция и ще бъдем такива, независимо дали тя ще влезе или не в ЕС. Вярно е, че не трябва добросъседските отношения да се поставят пред националните ни интереси, но не трябва и да се развалят, без да има конкретна нужда от това. Цялата кампания не е нищо повече от опит на ВМРО да излезе от общественото забвение, в което попадна след последните избори. За тази цел обаче ще е най-добре воеводите първо да решат своите вътрешни проблеми и след това да отправят каквито и да било послания към обществото.
Много е важно в тази ситуация парламентът да покаже уважение към избирателя, особено след като той вече е демонстрирал политическа зрялост. И да разгледа в пленарна зала искането за референдум в рамките на срока от три месеца по закон. Вече има прецеденти в това НС, когато подписки за гражданска инициатива – нова форма на пряка демокрация, която законът въведе – се забутват из архивите и тънат в забвение. Това е много лоша практика. Ако тя бъде приложена и по отношение на искането на ВМРО за референдум за членството на Турция, това само ще направи реклама на идеята. И ще даде възможност на воеводите да се бият в гърдите като най-големите патриоти. Подобно забавяне би могло да настрои в полза на забраната на членство на Турция в ЕС повече хора, отколкото те са всъщност. Това са все неприятни перспективи и ще е глупаво, ако депутатите не се постараят те да не станат реалност.
Народните ни представители няма защо да се притесняват да отхвърлят искането за подобен референдум, каквито настроения има в повечето парламентарни групи. За подобно отхвърляне има достатъчно много аргументи. Но ако забутат подписката някъде из деловодството на парламента, това ще бъде още един минус за техния и без това мижав рейтинг. Особено за управляващите от ГЕРБ тази подписка е много удобен повод да покажат различията си с „Атака“. От началото на мандата националистите са най-верният партньор на герберите. Това помага много на генералската партия за прокарването на управленски идеи, но влияе зле на имиджа й у нас и по света. И за това всяка възможност за разграничаване и дистанциране е добре дошла.
28.07.2010
Пълен текст: http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=6666§ionid=5&id=0000902
