Коментар на Пламен Янков – роден в с. Софрониево, община Мизия, член на ВМРО – Враца
Във връзка с щенията на господин Еужен Попеску – председател на федерация на румънците по света (как звучи само), за изучаване на румънски език в училища в Северна България бих споделил едни отколешни мои виждания по въпроса с власите в България, Македония и Косово, и в частност – тези в Северозапада.
Според мен няма нищо лошо в това човек да учи чужди езици (подчертавам ЧУЖДИ), но за целта трябва да научи добре първо родния си език, в случая – български, а после чужд.
Както на хората, които живеят покрай морето им казват „морски”, на тези в планината -„планинари”, така и на хората живеещи в Северна България казват „власи”, в югозападна – „макета”, в южна – „помаци” и т.н. Това няма нищо общо с различна националност. Българите сме древен и многоброен народ, който с течение на времето е достигнал до днешната си територия от 111000 кв.км., като при това е запазил много от обичаите и не на последно място особеностите в езика, който сме говорили в продължение на векове. Нека ги наричаме диалекти, но като се замисли човек колко разположени наблизо едно до друго населени места говорят коренно различен диалект, например Банско и Разлог, София и Враца, Бутан и Софрониево и т.н. не може да не се запита защо това е така.
Според мен, когато един народ живее на обширна територия в продължение на векове, отделните общности се капсуловат и с течение на времето придобиват различни обичаи, различни езикови особености, понякога защо не и различни антропологични черти. След време, когато се наложи да живее на по-малка територия, тези особености се запазват и затова сега, според мен, имаме толкова много диалекти на толкова близки разстояния.
Колкото до т.нар. „власи” – това са българи, живели в централна и южна България, а през XVIII век, не издържали на турския гнет, избягали заедно със семействата си или поотделно във Влашко, установили се там, женели се за местните, но нито за момент не забравили езика си и това, че са българи. Когато имало възможност се завърнали в България, но по една или друга (финансова) причина не стигнали до родните си места, а се заселили покрай Дунав. Отделни семейства стигнали възможно най-далеч от Турция, а именно в Македония и сегашно Косово, но за тях – друг път. Тези хора не забравили, че са българи и след едно и повече поколения се завърнали в родината си именно защото са истински българи. Искали са децата им да живеят и учат български език в България, а не чужд език някъде, където не са у дома си.
Какво става обаче днес, в началото на XXI век. Наследници на тези българи, които изобщо не познават историята на предците си, искат децата им да се наричат „власи”, да учат несъществуващия „влашки” език (който вероятно се бърка с олтенски диалект на Румънския език).
Това или е натиск отвън, от хора като въпросния господин Еужен Попеску, представители на незнам си какво си, или страх от намеренията на настоящото правителство на България да въведе изучаването на турски език в училищата.
Силно вярвам в българското у хората от Северозапада и съм сигурен, че искат да изберат по-малкото зло. По-добре влашки, отколкото турски, защото опция за допълнително изучаване на български език няма. Хората в Северозапада живеят в страх, живеят в страх за децата си, за бъдещето на внуците си. Работят при жестоки условия, без осигуровки върху реалния си доход, по 10 и повече часа на ден, без почивка, често цели месеци без почивка в събота и неделя, без да е сигурно каква заплата ще вземат в края на месеца и дали ще вземат такава, включително и във фирми обслужващи АЕЦ „Козлодуй“, да не говорим за останалите. Хората живеят в страх. Страхуват се да не потурчат децата им насила, защото в Северозапада земята вече е изкупена от турци, строят се джамии, циганите стават турци срещу 20 лева, скоро ДПС ще управлява областта чрез областния си управител. Държава няма наблизо, власт няма. Циганите вилнеят, крадат, заплашват, бият. Селата се обезлюдяват. Хората умират, защото няма болнична помощ наблизо. В училищата има все по-малко деца. Този край е изоставен от държавата в продължение на последните 50 години и затова хората се поддават лесно на убеждения от рода на това с „власите”.
Въпреки всичко тук има и българи, които няма да допуснат подобно нещо да се случи в най-революционния край на България. Тук има и истински БЪЛГАРИ които не са забравили историята си.
