Автор: Eвгений Еков
Жителите-гагаузи на с. Българево са обидени от скорошната реплика на Шопов, че гагаузите не били българи, и поискаха официално извинение от него. Подписалите писмото споделят възмущението си, че точно депутат, който се определя за „националист“, с лека ръка ги е отписал от българския народ.
Истината обаче е, че Павел Шопов не е никакъв „националист“! За него «националната кауза» е поредното наметало, макар вече и доста раздрипано, което му позволява повече от 20 години да вегетира в българската политика. Затова той трябва не само да се извини, но и да бъде свален от поста си в Народното събрание.
Показателен за това е и факта, че писмото от Българево е парафирано, както от гагаузи от други добрички и варненски села, така и от… общински съветници на «Атака» в община Каварна. Последното е особено важно, защото то за сетен път показва плачевното положение, в което се намира „Атака“, дължащо се най-вече на все по-видимото разминаване между «върха» й и нейните членове.
Шоповата политическа хамелеонщина обаче е несравнима с тази на неговия партиен лидер Волен Сидеров, който е дал много от себе си, за да заеме „полагащото“ му се място на родния политически Олимп.
Още преди „дългоочаквания“ от него 10 ноември той е съумял да излъже военната комисия, за да не служи в армията. Съден е, но е с потулено дело за изнудване и за обсебване на чуждо имущество. Кандидат-депутат е от СДС, но след това позорно е изритан от „Демокрация“, чийто главен редактор краткотрайно е бил. Първият журналист в България е, който е сниман чисто гол, както майка го е родила. Съратник е на Илия Павлов, царя и Яне Янев, но след като те не успяват да го изведат на нужната орбита, набързо става новопръкнал се пишман националист…
Воленовата „атака“ към върха обаче май нещо зацикли!
Най-напред се изложиха здраво депутатите му. Вместо да предложат някой друг законопроект за социалната политика или за здравеопазването например, вече почти 2 години те нищо не са направили. Пълни нули са! А уж имаха и „социална политика“ и „проекти“. Но бързо свикнаха с меките килими в парламента и им се услади. Сега просто са едни от всичките.
Да не говорим, че повечето „атакисти“ в парламента не блестят с кой знае какви умствени, ораторски и всякакви други качества и способности, които да ги превьрнат в сериозна парламентарна сила и доста често се изхвьрлят ненужно. И затова тотално са изгубили връзка с народа, дето ги е пратил в Народното събрание и дето им пълни все по-мазните гуши.
Единственият „позитивен“ резултат от присъствието на пратениците на „Атака“ е, че те успешно играят ролята на цирка и на зрелището. Клоунадата в атакисткия цирк, разбира се, се изпълнява от Волен Сидеров – по-добър от него няма! Виртуалните му изпълнения обаче са на път да предизвикат протести на цирковите артисти. Не им стигат останалите проблеми в България, ами сега и циркът „Атака“ им взема хляба и, което е по-лошо, е на път да стане монополист на пазара. А като сложим и държавната субсидия за атракциите, това си е направо за линч от страна на гилдията!
Впрочем, че в „Атака“ нещата не вървят добре, пролича и на традиционния митинг по случай 3 март пред храм-паметника „Св. Александър Невски“ в столицата тази година. Организаторите му се бяха приготвили да посрещнат 10 000 души, а, в крайна сметка, дойдоха… около 2 000. И то предимно с автобуси от провинцията.
Чудно ли е тогава, че Волен Сидеров е бил бесен? Естествено, че не! Но за символичната подкрепа навръх националния празник партийният лидер трябва да се сърди само на себе си. И на никой друг. Защото, както и да го усуква, „Атака“ в момента е в управлението на страната и това й носи не само позитиви, но и пасиви.
Иска или не, Волен трябва да свиква с този факт!
Още повече, че досега партията му имаше възможността да спре новините на турски по БНТ 1, както и да гласува „за“ референдума против членството на Турция в ЕС. Можеше и да принуди ГЕРБ да гласуват „за“ референдума, тъй като са коалиционни партньори. Вместо това Волен подкрепи на вота на доверие цялостната политика на правителството, включително и подкрепата за членството на Турция в ЕС. Да не говорим, че хем плюе срещу Турция, хем поддържа политиката за прокарване на турските инфраструктурни проекти в България – например, „Набуко“.
Подскачането по въжето, което Бойко Борисов и Реджеп Ердоган опънаха между София и Анкара, за кефа и на двамата, обаче не попречи на Сидеров, когато наближиха изборите, веднага да започне да вдига шум по турската тема. Която винаги досега му е носила добри електорални резултати.
Евтин популист и добре платен лакей на Бойко, той му се притече на помощ точно когато нещата в икономическата сфера се вмирисаха, цените започнаха да скачат, по улиците започнаха да се чуват възгласи „оставка“, а правителството се чудеше какво да прави. Ха, познайте кой е виновен! Ами разбира се, турците, и то онези, които преди 600 години са правили геноцид. Ето я ролята на коалиционния партньор в новата „двойна коалиция“ – изскача ямболският „месия“ и ни в клин, ни в ръкав разиграва етническата карта като прави и измислен скандал.
Няма значение, че превратното тълкуване на историята е политически печеливша, но изключително вредна за обществото стратегия. Откакто съществува на политическата сцена, Волен застава зад каузи, които не могат да бъдат спечелени, но в очите на хората (разбирай електората) изглеждат като да си отстоява „идеалите“.
Така, чрез безсрамно експлоатиране на енергията на „обърканото политическо стадо“ (Ноам Чомски), маскирано под формата на патриотарство и народнячество, Волен печели временен политически дивидент към момента, но залага бомби със закъснител в дългосрочен план.
Да си припомним култовия трафарет на Волен Сидеров, който от „Атака“ скандираха преди няколко години на един митинг пред турското посолство: „Турция, извини се за геноцида над българите! Турция, дължиш ни 10 милиарда… с лихвите може и да са повече! Турция, извини се! Турция, извини се!“
По този начин Турция, разбира се, няма да плати за къщите на тракийските бежанци! Но това малко вълнува „вожда“ на българските националисти. Той с лекота разравя хилядолетни гробове, но повече от мисълта за „некой лев“, нищо друго не го вълнува. Това е един политически хамелеон, който както днес плюе турците, утре така ще се съюзи с тях и «ще коли българите, както турчин не ги е клал“.
Този път обаче номерът няма да мине, защото на народа му дойде до гуша. При положение, че по родните бензиностанции бензинът и дизелът гонят 3 лв., влаковете спират предупредително, лекарите и фермерите са на улицата, няма пари за лекарства, безработицата е рекордна и кризата в България се задълбочава, на мен ми мирише на по-голям геноцид срещу българската нация, провеждан от днешните «ни» политици, отколкото този по турско!
Затова аз предлагам да се осъди и геноцида над българите през последните 20 години, при който от 9 станахме 7 милиона души, с тенденция до края на века да сме 300 000. Този геноцид, който продължава и сега, се ръководи от лица, между които е и Волен Сидеров, без чиято подкрепа той не би могъл да се осъществява.
Апропо, това е същият този Сидеров, който веднъж говореше, че Бойко е мутра и мафиот и ще управлява в интерес на олигархията и Турция и против народа, а след това започна да твърди обратното. Познавам го, казва, лично и го подкрепям, защото ще работи за България и против мафията.
Е, как да вярваш на такъв човек?!…
Но, колкото и да се опитва да хвърля прах в очите на хората, нереализиралият се български фюрер не може да не си дава сметка, че семейната му мафиотска структура, която си играе със страховете и емоциите на българите преди и по време на избори и която абсолютно нищо полезно не прави, продължава да се разпада. А самият той затъва все по-дълбоко в подвижните пясъци на днешното управление, което означава, че времето на хамелеоните свършва!
Източник: „Нова зора“
Снимка: BNews
23 март 2011
